Решение № 6612 от 08.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6612 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20211110142109 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила Решение № 761 от 14.01.2024 г., постановено по гр.д. № 42109/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между П. Н. И. и М. Н. И. на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-50 от 20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 24, находящ се в **, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и който самостоятелен обект съгласно документ за собственост – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.03.1985 г., представлява ** и се състои от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 59,53 кв.м., заедно с избено помещение № 34, с полезна площ от 2,82 кв.м., при граници: изток – коридор, запад С. Кр. Б, север – коридор, юг – Д.В. С, ведно с 0,932 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при следните делбени квоти: 1/6 ид.ч. за П. Н. И. и 5/6 ид.ч. за М. Н. И..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се 1 ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.

В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и разпределението й между съделителите е възможно посредством три способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, прието в проведеното на 11.03.2026 г. откритото съдебно заседание, което съдът съобразно чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот е реално неподеляем съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същия е в размер на 286 885 лева. Съответно стойността на дяловете на всеки от съделителите се равнява на сумите, както следва: 47 814,17 лева за П. Н. И. и 239 070,83 лева за М. Н. И..

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 11.03.2026 г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от съделителя М. Н. И., чрез назначения й по делото особен представител – адв. Л. П..

Основателността на така направената претенция се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2/ имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4/ съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено найкъсно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.

Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е установен от изготвената съдебно-оценителната експертиза. Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението по цитираната експертиза, че апартаментът представлява жилищен имот.

Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК възможност предполага установяване на наследствения характер на имота.

Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.

По-късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната инстанция.

Прието е, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество – по съображение, че, вън от хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател. В този смисъл например Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 2

242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК. Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при наследяване по реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика извършва корективно тълкуване и стеснява приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към момента на приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7 СК).

Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в първа фаза на делбата, че процесният имот е бил придобит от Н П.ич И. (баща на и двете страни по делото) и Мария Й. И. (майка на ответника) по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.03.1985 г. Доколкото вещта е придобита по време на брака помежду им, то същата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на Н П.ич И. на 23.02.2003 г. В случая, предвид обстоятелството, че съпружеската имуществена общност е прекратена към момента на действие на СК от 1985 г., не е налице хипотеза на смесена съсобственост и способът по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на имота, за който е заявена претенцията, е поначало допустим и приложим в случая.

За установяване отсъствието на четвъртата предпоставка – съделителят М. Н. И. да не притежава друго жилище в изключителна собственост, не са ангажирани доказателства от оспорващия съделител, въпреки разпределената доказателствена тежест.

Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК право на възлагане има само съделител, който е станал съсобственик при откриване на наследството и е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си. Понятието „да е живял“ в имота, е изяснено в т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според мотивите на същото, в закона няма дефиниция на посоченото изискване, но практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.

Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение.

Няма спор по делото, че М. Н. И. е живяла в процесния имот към момента на смъртта на родителите си.

Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК делбеният имот да бъде възложен в полза на съделителя М. Н. И.. Съобразно стойността на имота, установена от заключението по изготвената съдебнооценителната експертиза – 286 885 лева, за уравнение на дела си М. Н. И. следва да бъде осъдена да заплати на П. Н. И. сумата от 47 814,17 лева. Сумата се дължи със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение – чл. 349, ал. 5 ГПК.

В случай че дължимите суми не бъдат изплатени изцяло в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящото решение, решението за възлагане се обезсилва по право.

По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК:

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 11.03.2026 г., е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство предявената от П. Н. И. срещу М. Н. И. претенция по сметки с правно основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 4613,39 лева, представляваща съответстваща на правата му в съсобствеността стойност на заплатени в периода от 3

06.08.2021 г.-23.09.2025 г. режийни разходи за ползвана в делбения имот в периода от 2014 г. до 2025 г. топлинна енергия.

Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): неоправдано разместване на блага, в т.ч. заплащане на твърдените режийни разходи и техния размер, довело до обогатяване на ответника за негова сметка.

Съобразно направеното в проведеното на 11.03.2026 г. открито съдебно заседание признание от процесуалния представител на ответника, с протоколно определение са отделени като безспорни между страните обстоятелства, че ищецът в периода 06.08.2021 г. – 23.09.2025 г. е заплатил съответстваща на правата му в съсобствеността стойност на режийни разходи за топлинна енергия в размер на 4613,39 лева, която енергия е била ползвана в периода 2014 г.-2025 г. от ответника М. И., с която сума същата се е обогатила за сметка на ищеца. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на заявената претенция по сметки.

По разноските:

Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл. 355 ГПК страните по делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а ГПК.

Съобразно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му.

Съответно П. Н. И. следва да заплати държавна такса за производството по делба в размер на 1912,57 лева, от които следва да бъдат приспаднати 25 лева, платени при образуване на делото, или в негова тежест следва да бъде възложена сумата от 1887,57 лева, а в тежест на М. Н. И. – сумата от 9562,83 лева. М. Н. И. дължи заплащане по сметка на СРС държавна такса и по разгледаната и уважена претенция по сметки в размер на 184,54 лева, съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Разноските за депозит за вещо лице и за особен представител за производството по делба следва да бъдат разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, както следва: в тежест на П. Н. И. следва да остане сумата в общ размер на 258,50 лева, а М. Н. И. следва да бъде осъдена да заплати в полза на П. Н. И. 250 лева, както и по сметка на СРС – 400 лева. Разноските за особен представител за производството по разгледаната и уважена в цялост претенция по сметки в размер на 750 лева следва да се поставят в тежест на ответника М. Н. И. /арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК/.