Решение № 1331 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300502249 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Д. З. против Решение № 260062/09.04.2023г., пост. по гр.д.№ 18508/2019, ПРС, в частта, в която е признато за установено на осн чл.

422 ГПК съществуването на вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, от П. Д.

З., конституирана като правоприемник на починалия в хода на процеса К. Д. Д. за следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 00***26.10.2011г., а именно : 1815,53евро – договорна лихва, за периода 05.11.2011-05.10.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК №1905/01.03.2019г., по ч.гр.д.№2831/2019, ПРС.

Жалбоподателят П. Д. З. поддържа, че постановеното решение е неправилно, т.к. от ССЕ се установява, че дължимата договорна лихва от договора за кредит извън погасителната давност е в размер на 46,37 евро. Счита, че вземането за възнаградителна лихва не може да се приравни на вземането за главница по договор за заем, респ. че същото е неделимо. Развива съображения, че се касае за периодично, частично и изискуемо плащане за всеки изминал месец, като давността за всяко плащане започва да тече от настъпване на падежа му. Счита, че в този смисъл е 1 изричната разпоредба на чл.111, б.В от ЗЗД, както и че това вземане покрива съдържанието на понятието „периодично плащане“. Последното, предвид липсата на легална дефиниция е било предмет на казуално тълкуване. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да постанови ново такова, с което да отхвърли претенцията за договорни лихви. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД е подала отговор, в който поддържа правилност и законосъобразност на обжалваната част на съдебното решение. Развива съображения, че давностния срок за вземания за главница и лихви по договорите за кредит, започват на текат от момента на изискуемост на целия кредит, като също се позовава на съдебна практика.- Обосновават тезата си с това, че се касае за разсрочване на едно задължение, което по естеството си е еднократно плащане на цена, връщане на заем, като уговорката това да става разсрочено не го прави периодично. Подобна уговорка е изцяло в интерес на длъжника при дадено съгласие на кредитора. В този смисъл счита, че постановеното решение е правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане по Договор за потребителски кредит , сключен между банката и праводателя му, починал в хода на процеса – К. Д., за които претенции е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 185081/2019, ПРС.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че между банката и праводателя на жалбоподателката сключен процесният договор с предмет предоставяне на потребителски кредит от 3550евро, която сума е следвало да 2 бъде върната, съобразно погасителния план към договора до 05.10.2016г.. Приел е, че е настъпил падежа на цялото задължение по договора, като не е извършено нито едно плащане по него, поради което и е налице изискуемост на сумите, дадени като заем, както и на сумата за възнаградителна лихва. По отношение направеното възражение за погасяване на вземанията по давност е приел, че давностните срокове започват да текат от момента на настъпване на изискуемост на цялото задължение, като се е позовал на решаващите изводи на ТР№5/2022, пост. по т.д.№5/2019, ОСГТК, ВКС и на последващата практика на ВКС.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото писмени доказателства, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Оплакванията на жалбоподателя са свързани с това, се същият счита за недължимо вземането на банката за договорна лихва като погасено по давност. Така отнесеният пред настоящата инстанция спор се заключава единствено в разрешаване на правния въпрос от кога започва да тече погасителната давност за възнаградителна лихва, дължима по договор за потребителски кредит. Доколкото няма даден конкретен отговор на този въпрос, т.к. не е постановено решение по т.д.№3/2023,ОСГТК, ВКС, настоящият състав намира, че следва да съобрази със задължителните указания, дадени от върховния съд по аналогични дела. В решаващите мотиви на ТР№5/21.01.2022г., пост. по т.д.№5/2019, ОСГТК, ВКС е разяснено, че уговорките за връщане на заетата сума и изплащане на възнаградителната лихва на части, на определени дати, не правят задължението периодично, а същото продължава да бъде едно, с краен срок – посочената като последна дата като падеж. В случаите на уговорена и настъпила предсрочна изискуемост – падежът е датата на обявяване на последната. Така, доколкото давностния срок започва да тече от настъпване на падежа, то именно от тази дата започва да тече погасителната давност за цялото вземане – главница и възнаградителна лихва. Това разбиране за правната същност на договорите за кредит е застъпено и в последващи решения на ВКС – Р№50173/13.10.2022, гр.д.

№4674/2021,3г.о. Ето защо, в процесния случай, при уговорен падеж на цялото задължение на 05.10.2016г. до предявяване на иска – 19.02.2019г. / когато е подадена молбата за образуване на заповедно производство, въз основа на което се е развило и производството по реда на чл.422 от ГПК/ не е налице погасяване на вземането по давност, т.к. не е налице изтичане на законово предвидения срок за това.

Претенцията за дължимост на договорна лихва се явява доказана по основание и размер, поради което и следва да бъде уважена.

Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

3

Въззиваемата страна е претендирала разноски, но по делото липсват данни за сторени такива, както и липсва представен списък с разноски, поради което и такива няма да се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062/09.04.2023г., пост. по гр.д.№ 18508/2019, ПРС в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4