Решение № 13 от 16.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. **, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000539 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „** против решение №689 от 19.07.2024г., постановено по гр.д.№1089/2024 г. по описа на РС-**, с което въззивникът е осъден да заплати на Н. В. К. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 1250 лв., представляваща частична претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.12.2019г. от ** при управление на МПС - лек автомобил „**“, с peг.№ СТ **, застрахован по застраховка „**" в „** **, застрахователна полица № BG/08/119002927523, със срок на валидност от 26.10.2019г. до 25.10.2020г., предявена като частичен иск от претенция от 40 000лв., ведно със законната лихва от 06.03.2021г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в общ размер 950 лв.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробно аргументи във връзка с тези доводи.

Направено е искане да се отмени решението на Районен съд като незаконосъобразно и се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете в претендираните размери. Претендират се направените разноски с включено юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Н.

В. К., в което са изложени подробно доводи и съображения във връзка с 1 направените във въззивната жалба оплаквания. Становището е, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. **, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Н. В. К. моли съда да постанови решение, с което да осъди „*** гр. ** да му заплати сумата от 1250 лв. - част от цялата претенция на ищеца от 40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в многофрагметно счупване на вътрешната фаланга на II пръст на дясната ръка, с ангажиране на ставната повърхност вътреставно счупване на проксималните фаланги на трети пръст на дясната ръка, травматичен оток, хематом и навяхване на дясната колянна става, с разтягане и разкъсване на вътрешната колатерална връзка на дясната колянна става, силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП на 24.12.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30.01.2020г. датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „*** който оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на „*** за настъпили неимуществени вреди за Н. В. К. вследствие на ПТП на 24.12.2019г. Решаващият състав е приел, че причина за възникването на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „**“ - **, тъй като същият е управлявал лек автомобил „**“, с peг. № СТ ** в нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.38 ал.2 от ЗДвП, тъй като преди предприемане на маневра „Обратен завой“ не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, не е извършил маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение; не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по съседната пътна лента; при завиване в обратна посока не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство (в настоящия случай лек автомобил марка „**“), като с това си поведение е създал опасност за движението, както и е поставил в опасност живота и здравето на ищеца.

Основен спорен момент по делото е какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца Н. В. К..

При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда, първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания 2 и заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

В настоящия случай от показанията на разпитания свидетел и приетите заключения на първоначална и повторна съдебномедицинска експертиза, които въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че вследствие на процесното ПТП Н. В. К. е получил счупване на първите фаланги на втори и трети пръст на дясната ръка и разтягане на дясната колянна става. Срокът за възстановяването на травмите е бил в рамките на около 1,5 месеца. Към момента той е напълно възстановен от получените травми. Вследствие на процесното ПТП, Н. В. К. несъмнено е изживял силен емоционален стрес.

С оглед изложеното, при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 60 години, неудобствата и ограниченията от личен и битов характер, както и факта, че към момента ищецът е изцяло възстановен, поради което въззивният съд приема, че РС правилно е определил справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Искът е предявен за сумата от 1250 лв., частичен от 40 000лв., представляваща претенцията на ищеца за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на претърпяното от него ПТП на 24.12.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30.01.2020г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното плащане. Въззивният съд намира, че претенцията на Н. В. К. е основателна в предявения частичен размер, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.

Решението не е обжалвано в частта относно присъдената законна лихва.

По възражението за съпричиняване:

Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. В решение №169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., се посочва, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/ 2008 г. на ВКС, II т. о; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т. д. № 35/ 2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 58/ 29.04.2011 г. по т. д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т. о. и др.). Доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, като по този въпрос съдебната практика е безпротиворечива.

3

От събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза безспорно се доказа, че водачът на л.а.

** – Н. В. К. не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП чрез спиране, тъй като в момента на възникване на опасността, който момент е настъпил, когато л.а. * се е отклонил от лентата си за движение и е навлязъл в южното платно на булеварда, за да извърши маневра „обратен завой“, лек автомобил ** е бил на разстояние 9,26 м от мястото на удара. Това разстояние е по-малко от опасната зона на спиране на л.а. ** при движение с максимално разрешената скорост за участъка – 50 км/ч, която е 29,49 м. След този първи удар водачът на л.а. ** не е бил в състояние да контролира управлението на превозното средство. Автомобилът се е отклонил надясно в резултат на първия удар, а не в резултат на предприети от водача маневри.

Заключението на автоексперта е, че ищецът не е имал възможност да предотврати и последвалите два удара в паркираните в дясно л.а. *** и л.а. **.

Дали при движение на л.а. ** със скорост от 50 км/ч, а не с установената от експертизата 70 км/ч, първоначалният удар би бил по-слаб и какви травматични увреждания би получил ищеца при такъв удар, е хипотеза, за която не са наведени възражения в първоинстанционното производство, като изследването и в настоящото въззивно производство е недопустимо.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд не е уважил направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради движение с превишена скорост.

По отговорността за разноски:

Във въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Н. В. К. и адвокат М. З., в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адвокат З. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по – горе критерии.

В настоящия случай, съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на ищеца, следва да присъди 4 адвокатско възнаграждение на адвокат М. З. в размер от 425 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

С оглед изхода на делото „*** следва да заплати на адвокат М. З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство в размер на 425 лв. на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №689/19.07.2024г., постановено по гр.д.№ 1089/2024 г. по описа на РС-**.

ОСЪЖДА „*** **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**, п.к.1504, ***, представлявано от **, **, Н. И. **, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.

И. З., ЛН *** г***, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 425 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. М. И. З. процесуално представителство на ищеца Н. В. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5