Решение № 2721 от 15.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12417/2023
- Вид
- Решение № 2721
- Подписан
- 15.06.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 2721 гр. Пловдив, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330112417 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Х., е предявил против Р. В. В., ЕГН: ********** (от извършената справка НБД се установява, че фамилията на ответника е Т.), с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „********” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 4865/ 2023 г. на ПРС, XXV-ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2281/ 06.04.2023 г., суми, както следва: главница в размер на 432, 75 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 22.08.2018 г.- 22.02.2023 г. за обект, находящ се в гр.
П., ул. „*******” № ***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 79, 45 лева за периода 31.10.2018 г.- 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2023 г.датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и претендира присъждане на разноските по заповедното производство – 25 лева ДТ и 50 лева юрк. възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че за периода 22.08.2018 г.- 22.02.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 432, 75 лева- за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град П., ул. „*******” № ***, ап. ****, както и начислени лихви за периода 31.10.2018 г.- 28.02.2023 г. в размер на 79, 45 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, като 1 собственик на посочения имот, за което бил подал изрично заявление от 13.08.2018г., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. В имота бил монтиран 1 бр. водомер, с посочен в исковата молба служебен номер. На ответника два пъти лично били връчвани покани за доброволно плащане, на 23.10.2020г. и на 24.08.2021г., като на 20.04.2022г. изрично отказал получаване на съответната покана. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 4865/2023 г. на ПРС, XXV-ти гр. с-в, книжата до длъжника били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особения представител адв. Д. А.. Оспорва се твърдението ответникът да е потребител на ищцовото дружество. Твърди се да липсва валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, оспорва се да е сключван договор между ищеца и ответника. Прави се възражение за липса на доказателства за облигационна връзка между страните. Цитират се ОУ на ищцовото дружество, твърди се да липсват доказателства ответникът изобщо да е титуляр на партидата на каквото и да било от възможните основания за това. Оспорва се да е ползвател или собственик на имота. Оспорват се представените описи и справки, оспорва се твърдението в обекта да са потребявани В и К услуги. Оспорват се представените по делото доказателства – справки и копия от карнети. Оспорва се наличието на валидни счетоводни документи за задължението.
Прави се възражение за погасяване по давност на задълженията, възникнали за периода до 22.08.2021г. включително, както и съответстващите им вземания за лихва, като счита същите за периодични и поради това погасени с кратката тригодишна давност. Цитира се ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалния си представител, поддържа становището си и моли същото да се възприеме от съда.
Ищецът моли да се уважат исковете като доказани по основание и размер, евентуално да се уважат съобразно възражението за погасяване по давност, като се намали вземането с погасените по давност суми съобразно справката.
Ответникът, чрез особения си представител счита за изцяло недоказано по делото на какво основание е открита партида на името на ответника. С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 4865/ 2023 г. на ПРС, XXV-ти гр. св, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за търсените суми, което е било уважено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2281/ 06.04.2023 г., за суми, както следва: главница в размер на 432, 75 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 22.08.2018 г.22.02.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*********” № ****, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 79, 45 лева за периода 31.10.2018 г.- 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на 2 вземането, и разноските по заповедното производство – 25 лева ДТ и 50 лева юрк. възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като искът е предявен на 24.08.2023г., в едномесечния срок от получаване на съобщението с указания да се предяви иск, като се претендира установяване вземането по заповедта. Ето защо искът е допустим.
От събраните по делото доказателства съдът намери за установено следното:
С исковата молба са представени извлечение от сметка карнети, видно от които за процесния период на ищеца са начислени задължения за неплатена питейна и отведена канална вода в размер на 432, 75 лева, както и лихва 79, 45 лева. Видно от карнетите, на името на ищеца е открита партида за обект на адрес: гр. П., ул. “**********” № ***, ап. ***, с абонатен номер **********, с водомер - № ********** , като за периода 22.08.2018г. – 22.02.2023г. са му начислени задължения за същия в горепосочения размер. Фактури по делото не се представят, общите условия са по приложеното ч.гр. д., като карнетите за процесния период са представени по делото, същите са неподписани, на места има отбелязване – служебно, вайбър, на други – отметка служебно, навсякъде са записани различни кубични метри като показания и дати на извършени отчети. Карнетите са представени в оригинал в с.з., същите изцяло съответстват на копията по делото.
Във връзка с твърдението си на какво основание ответникът е негов абонат, ищецът представя заявление с приложено удостоверение за наследници от лицето Р. В. Т., който на 13.08.2018г. е подал заявление да се открие партида на негово име в качеството му на наследник на починалия му баща В. К. Т., починал на 26.04.2025г., като е посочил, че е „нов собственик“.
Основанието за възникване на облигационна връзка между страните е оспорено от особения представител с твърдение, че липсват данни както В. Т., така и Р. Т. да са били собственици или носители на вещно право на ползване на имота. Във връзка с твърденията на ищеца,че ответникът е собственик на имота, са изискани документи от Община П. – декларации по ЗМДТ, като от постъпилите документи се установява, че за имота на адрес: гр. П., ул. „*******” № ****, ап. *** декларации по чл. 14 от ЗМДТ няма подавани.
Представена е от ищеца и справка за задълженията на абоната за период от 3 г. преди подаване на заявлението.
Други доказателства по делото не са събирани.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел, а съгласно ал. 2 отпадъчните води от имотите на 3 потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта - собственост на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и от лица, представители на етажната собственост, отношенията с което също се уреждат с договор, като съгласно чл. 35 ал. 1 отчитането се извършва периодично, съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на чл. 31, т. е. от оператора съгласно изискванията на Закона за водите и Наредба № 4. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В общите условия, в чл. 22 от същите е предвидено, че изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. Съгл. чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество, актуални за процесния период, при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва- по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател месечно. Тези общи условия са одобрени от ДКЕВР и са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В чл. 23, ал. 4 е предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
Съдът констатира, че това в процесните карнети не е спазено. В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация или служебно начислени количества. В случая такива фактури липсват. Съгл.ч л. 33, ал. 2 абонатът да заплаща цената на услугата в 30-дневен срок след датата на фактуриране, в противен случай му се начислява законната лихва.