Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно административно наказателно дело 4/2024
Вид
Решение № 84
Подписан
20.02.2024
В сила
20.02.2024
Състав
Весела Иванова Евстатиева, Иванка Петрова Гоцева, Даниела Димитрова Събчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Даниела Д. Събчева

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно административно наказателно дело № 20245300600004 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.

С Решение № 111 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 20/2022 г. по описа на Районен съд - Карлово, I-ви н.с., обвиняемият Б. И. Р. с ЕГН:

********** е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр.чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 04.10.2016 г., на главен път I-6 при километър 252+700 метра, в землището на гр. Сопот, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с Рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в неврит на десния слухов нерв, довел до трайно отслабване на слуха на дясното ухо на Е.П.Р. с ЕГН **********, като е оправдан в това да е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК съдът е освободил обв. Р. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. В негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е възложено заплащането на направените по делото разноски.

Срещу решението в осъдителната част е депозирана въззивна жалба от 1 упълномощения защитник на обвиняемия Р. - адв. О. М., с която се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново, изцяло оправдателно решение. Излагат се твърдения за неправилност на решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се свеждат до неправилно интерпретиране на доказателствения материал. Не са направени доказателствени искания. Защитата не се е възползвала и от правото да депозира допълнение към въззивната жалба в предоставения й срок след уведомяването за изготвяне на мотивите към решението.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, обв. Р., редовно призован, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.

Представеният от обвиняемия болничен лист не отговаря на изискванията на чл. 18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, доколкото към него не е представено медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на обв. Р. не му позволява явяването пред орган на съдебната власт. В болничния лист в съответната графа не се съдържа дори забележка в същия смисъл от издалия го лекуващ лекар.

Упълномощеният защитник адв. М., редовно призован, не се явява и не представя доказателства за наличие на уважителна причина, препятстваща участието му в производството по делото. От същия е депозирана молба за отлагане на делото поради служебен ангажимент по други дела пред Върховен административен съд и Софийски районен съд, без да са посочени номерата на съответните дела, дата и час на явяване.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. При постановяването му съдът е взел предвид трите автотехнически експертизи, които сочели като причина за настъпване на ПТП загуба на контрол на управляваното от обвиняемия моторно превозно средство и навлизане в насрещната лента за движение.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на 2 изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Възприетата от Карловския районен съд фактическа обстановка е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въз основа на събрания по реда и със средствата, предвидени в

НПК, доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Б. И. Р. е правоспособен водач на МПС, като към инкриминираната дата е притежавал свидетелство за управление на МПС № 282277526, валидно до 15.08.2023 г. за категории В, М, АМ и В1. Към инкриминираната дата е бил наказван шест пъти с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по чл.150 от ЗДвП /управление на МПС без да е правоспособен водач/, чл.137а, ал.1 от ЗДвП /управление на МПС без обезопасителен колан/. Обв. Р. е неосъждан - реабилитиран.

На 04.10.2016 г., около 15 часа, обв. Р. се движил със собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ******** по главен път I-6 от гр. Карлово в посока към гр. Сопот. Движението било натоварено, поради което обвиняемият управлявал автомобила си с около 40 км/ч., тъй като се движил в колона с автомобили. С обвиняемия пътувал и св. К.Д., който се возил на предна дясна седалка до шофьора.

По същото време от гр. Сопот към гр. Карлово св. Е.Р. управлявала лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ********. На излизане от гр. Сопот подминала верижна катастрофа с три автомобила, след което продължила пътя си към гр. Карлово, движейки се със скорост от 70 км/ч.

Когато двете МПС достигнали района на язовир „Мурла“, на прав участък от пътя, лекият автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ********, управляван от обв. Р., който се движил в колона от автомобили със скорост от около 40 км/ч., бил засечен от изпреварващ го автомобил, който внезапно предприел маневра да се престрои пред процесния. С цел да избегне директен удар, обв. Р., боравейки с кормилната уредба, натиснал и спирачки, при което превозното средство навлязло косо с предната си част на около метър в лентата, в която се движила св. Р., въпреки че разделителната лента била непрекъсната и след това автомобилът спрял. Обвиняемият включил скоростния лост на задна скорост, за да влезе в собствената си лента за движение, но в този момент автомобилът му бил ударен от движещия се в отсрещната лента лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с Рег.№ ********, управляван от св. Р.. При внезапно настъпилия удар се отворила въздушната възглавница на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ на мястото на водача, като се повишило налягането в купето на превозното 3 средство и се чул силен шум.

Ударът между двете моторни превозни средства настъпил при км.

252 +700 м., в землището на гр. Сопот, до разклона за язовир „Мурла“, в южната лента за движение, по която се движил автомобилът, управляван от св. Р.. Ударът настъпил в предна дясна част на автомобила на обвиняемия и предна лява част на автомобила на св. Р.. При удара, тъй като автомобилът на обвиняемия бил със задействан съединител, променил посоката си на движение и се върнал в северната лента, а лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ******** продължил движението си в посока запад изток и се установил в собствената си, южна лента за движение.

След спиране на двата автомобила, водачите им и св. Д. слезли от автомобилите. Обв. Р. попитал Р., която познавал отпреди това как се чувства. Макар че се чувствала неориентирана за време и място, и с главоболие, същата отговорила, че е добре, тъй като не установила да има наранявания по тялото си. Р. се обадила на съпруга си, а Р. се обадил на тел.112 и съобщил за станалото ПТП, заявявайки, че той е виновен за удара. В проведения втори разговор с оператор на тел.112 заявил, че той е блъснал другия автомобил.

Междувременно участниците в произшествието се съгласили да уредят доброволно имуществените щети. Независимо от техните уговорки произшествието било посетено по-късно, поради служебна заетост от дежурен автопатрул при РУ - Карлово в състав - св. Н. и св. Ж.. При пристигането на полицейските служители на място, автомобилът на Р. бил преместен на южния банкет. Самата Р. отишла на лекар, защото не се чувствала добре, отделно от това чувствала дясното си ухо силно заглъхнало.

Обв. Р. също бил напуснал местопроизшествието. Св. К.Д. го болял корема, но не потърсил медицинска помощ.

Св. Р. посетила ФСМП - Карлово, където била установена от полицейските служители и заедно с обв. Р. били отведени в сградата на РУ Карлово, където били тествани за употреба на алкохол, като пробите били отрицателни. Участниците в ПТП - обв. Р. и св. Р., и св. Д. написали саморъчни обяснения. Обв. Р. и св. Р. вписали, че нямат претенции един към друг, тъй като обв. Р. приел да възстанови щетите й.

През следващите дни св. Р. не се чувствала добре, ухото й било заглъхнало и не чувала с него. На 07.10.2016 г. посетила д-р Б.Ч., специалист УНГ, който след преглед установил и вписал в издадения амбулаторен лист следното: „отоскопия, запазена цялост на двете тъпанчеви мембрани.

Подвижни, занижен праг на чуваемост с дясното ухо при камертонна проба.

Тонална аудиометрия вляво - норма. На дясното ухо - неврит на слуховия 4 нерв 3 зъбец“ /том 1, л.28/. Бил й издаден болничен лист за 10 дни домашен отпуск и била препоръчана терапия с медикаменти.

На 24.10.2016 г. Е.Р. посетила д-р М.К., специалист невролог със същите оплаквания главоболие и намален слух и шум на дясното ухо. На 26.10.2016 г. Е.Р. посетила д-р М.Б., съдебен лекар при УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където след преглед било издадено съдебномедицинско удостоверение №1171/2016 г. /том 1, л.38/ със заключение, че при прегледа и от представената медицинска документация на св. Р. било установено главоболие от тензионен тип; остро възпаление на слуховия нерв вдясно с намаление на слуха с 45 децибела на дясното ухо. Описаните травматични увреждания били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и било възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщила освидетелстваната в предварителните сведения. Към момента на издаване на съдебномедицинското удостоверение било прието, че главоболието от тензионен тип, остро възпаление на слуховия нерв вдясно с намаление на слуха с 45 децибела на дясното ухо поотделно и по съвкупност довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Тъй като здравословното състояние на Е.Р. продължавало да не се подобрява, на 11.11.2016 г. същата посетила д-р М.Д., специалист УНГ и д-р Ф.Ф., специалист УНГ. Била й поставена диагноза - неврит на десния слухов нерв, намален слух на дясното ухо, състояние след травма на главата. Намаление на слуха на дясното ухо с 45 децибела.

На 15.11.2016 г. съдебният лекар д-р Б. след допълнителен преглед на Е.Р. издал допълнение на вече издаденото СМУ, в което вписал, че въз основа на допълнителния преглед на Р. и представените медицински документи установил главоболие от тензионен тип; неврит на десния слухов нерв с намаление на слуха с 45 децибела на дясното ухо след травма в областта на главата на дясното ухо, получена при ПТП при отваряне на въздушна възглавница. Описаните травматични увреждания били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и било възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщила освидетелстваната в предварителните сведения. Невросензеторната загуба на слуха на дясното ухо с 45 децибела в резултат на неврит на десния слухов нерв, който бил получен в резултат на травма в областта на дясното ухо, получена при ПТП и отваряне на въздушната възглавница, която я ударила в дясното ухо, като намалението на слуха на дясното ухо, видно от представените аудиометрии, продължавало повече от 37 дни, поради което било преценено, че е довело до трайно отслабване на слуха на дясното ухо.