Решение № 1335 от 06.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100509650 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц.Ц. Ц. срещу решение № 20130443/02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 51371/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, с която исковете за изменение на месечната издръжка на децата Т.Ц. Ц. и Г. ЦВ. Ц. са уважени за сумите от по 300 лв. за всяко от децата. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни Т.Ц. Ц. и Г. ЦВ. Ц., действащи лично и със съгласието на тяхната майка Н. Д. Н. оспорват въззивната жалба и молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете.

В съдебно заседание въззиваемите страни молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски 1 по представен списък.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 20130443/02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 51371/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав е изменил размера на присъдените със съдебно решение № 37428/09.07.2018 г. по гр. д. № 10074/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав издръжки за децата Т.Ц. Ц. и Г. ЦВ. Ц., като е осъдил ответника Ц.Ц. Ц. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на по 300 лв., считано от 21.10.2020 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата над по 300 лв., до пълния предявен размер от по 400 лв.

Въззивникът навежда доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които са определени предходните издръжки, че не се е доказало увеличение на доходите му, нито увеличение на разходите на децата.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай ищците са основали иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си и на увеличените възможности на бащата.

Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на по 200 лв. към настоящия момент са изминали почти четири 2 години, децата са пораснали, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите им от средства за съществуване и социално-културно развитие.

При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на децата и възможностите на въззивника.

Видно от представените пред първата инстанция служебни бележки, за част от процесния период, бащата е получил месечно брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в размер на 2350 лева(лист 97 от делото на СРС), а майката на ищците за част от релевантния период, за който са представени доказателства, е имала средномесечен брутен доход в размер на около 2100 лв.(лист 73 от делото на СРС). Предходната издръжка за децата е определена при брутен доход на бащата от 2093,10 лв. и доход на майката в размер на 1047 лв., т. е. налице е увеличение на дохода на задълженото лице.

Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на децата, които не са новородени (за да бъде определен минималния размер за месечната им издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните им потребности, имат социални, образователни (включително заплащани извънкласни обучения и спорт) и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата.

Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за непълнолетните деца е близо до законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за детска издръжка.

Настоящата инстанция приема, че определения от първоинстанционния съд размер на издръжката е съобразен с действителните нужди на децата от финансови средства.

Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че за цялостната издръжка на децата е необходима месечно сумата от по 500 лева.

След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, 3 обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майка им (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че Ц.Ц.

Ц. следва да поеме сума в размер на по 300 лв. от месечната издръжка на децата. Останалата сума, необходима за издръжката на децата, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за Тодор и Габриела.

Във въззивното производство бяха представени доказателства за извършени от майката разходи за уроци по БЕЛ и математика на детето Т.Ц.

Ц..

Налага се извод, че доказателствата и във въззивната инстанция не разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната му част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените разноски в размер на по 300 лв., а неговото искане за присъждане на разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20130443/02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 51371/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.Ц. Ц., ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

Осъжда Ц.Ц. Ц., ЕГН********** да заплати на Т.Ц. Ц., ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка Н. Д. Н., ЕГН********** сума в размер на 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.

Осъжда Ц.Ц. Ц., ЕГН********** да заплати на Г. ЦВ. Ц., ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Н. Д. Н., ЕГН********** сума в размер на 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5