Решение № 1376 от 25.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110105772 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н. П. Й. , действащ чрез адв. Й. А., срещу ЗД „Б. И.” АД, действащ чрез адв. М. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100.00 лева, частичен иск от общата сума от 5 847.54 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на зидана масивна ограда и навес на имота му, находящ се в *, причинени в резултат на реализирано на 04.12.2021 г. ПТП в гр. Б., по вина на водача на л. а. марка „Б.“, модел „*", с peг. № *, застрахован по договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „Б. И." АД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че притежава недвижим имот, находящ се в *.

Сочи, че на 04.12.2021 г., около 14.50 часа, в гр. Б., Д. Д., управлявайки л. а. „Б. *", с peг. № * се движел по бул. „*" и заобикаляйки паркирали на пътното платно автомобили с цел да завие наляво, се блъснал с минаващия покрай него от лявата му страна л.а. марка „Н.“, модел „М.", с peг. № *, управляван от М. С.. От удара лекият автомобил „Н. М." се блъснал в иззиданата бетонна ограда на имота му, върху която бил изграден навес с дървени греди и дървени плоскости и покрит с керемиди, като увредил същия.

На 06.12.2021 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на имота, изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите. Установените вреди се изразявали в 1 увредена зидана масивна ограда - каменен зид с размери 6 м. /0,6м. дебелина и 0,8м. височина; * плоскост за подмяна - 3,50 м. х 1,20 м. х 0,02 м.; покрив с деформация - площ на покрива 7,2 м./4 м.; увредени битумни керемиди; увредена дървена ограда - 6 м./1 м.; увредени дървени колони /подпори/ - 2 бр. 1,2м./0,1м./0,1м.; увредена дървена пета над колона /подпора/; увредени 8 броя ъглови планки за захват на дървени колони към ограда.

Ищецът поддържа, че на 02.02.2022 г. застрахователят му заплатил обезщетение за вредите в размер на 652.46 лева. Излага, че след извършено проучване в няколко фирми, установил че сумата необходима за възстановяване на вредите възлизала на 6 500 лева.

Получената сума в общ размер на 652,46 лева обаче не покривала щетите на оградата и навеса, което породило интереса му от предявяване на иска за разликата над заплатеното обезщетение в размер на 5 847.54 лева. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗД „Б. И.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение с предмет Гражданска отговорност на МПС за „Б. * *“ с рег. № * , към датата на събитието. Счита, че в конкретния случай не е налице деликт, като оспорва механизма на настъпилото ПТП. Сочи, че предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица ГО, не е налице деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Намира, че не са налице и доказателства за наличието на причинноследствена връзка между сочената вина на застрахования и механизма на ПТП.

Излага, че претендираният от ищеца размер на иска е завишен, като навежда подробни съображения в тази насока. Подчертава, че сочените от ищеца стойности надвишават действителната стойност на щетите. Намира, че за извършване на ремонт на оградата са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и части, които не са били увредени. Също така оспорва увреденото имущество да е било в добро състояние и без щети преди инцидента. Моли съдът да вземе предвид, че при определяне на обезщетението следва да се приспадне и стойността на запазените части и елементи от оградата.

Въз основа на изложеното моли искът да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на сторените разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като увеличава размера от 100.00 лева от общо 5 847.54 лева окончателно на 7 124.14 лева, която сума представлява стойността на претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С молба от 24.03.2023 г. поддържа отговора на исковата молба и обективира искане по чл. 78, 2 ал. 5 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото, че към 04.12.2021 г. лек автомобил марка „Б.“, модел „*“, с рег. № * е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното дружество, както и факта на осъществилото се на 04.12.2021 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Б. с участитето на гореописаното МПС.

Видно е от ангажирания протокол от 17.07.1986 г., съставен по гр. д. № 1915 по описа за 1986 г. на РС-Варна, материализиращ одобрена от съда съдебна спогодба, че ищецът е собственик на жилищна сграда, състояща се от входно антре, салон, три стаи, ниша, баня, стопанска постройка, трайни насаждения, построена в дворно място, цялото с площ от 890 кв. м., съставляващо парцел * в кв. * по плана на гр. * От представения констативен протокол за ПТП № 2256 от 04.12.2021 г.; наказателно постановление № 21-0442-000762/16.12.2021 г.; АУАН № 210442000762/04.12.2021 г. и експертното заключение по назначената САвТОцЕ се установява по несъмнен начин, че реалният и възможен начин на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, намиращи се успоредно едно на друго, насочени в една и съща посока, като дясното превозно средство се отклонява на ляво, навлиза в траекторията на движение на лявото превозно средтсво и настъпва удар между тях. Вследствие на удара лявото превозно средство се отклонява от първоначалната си траектория на движение и се удрая в насрещна предпазна ограда на къща.

Тези констатации са в унисон и с ангажираните по делото от двете страни гласни доказателства.

В показанията си свид. М. М. С., която е водачът на автомобила, блъснал се в оградата на ищеца, сочи, че е участвала в ПТП на 04.12.2021 г. в гр. Б.. Същата се движела по ул. „*“ в посока от училището към полицията. Стигайки до три коли, които били спрели в нейното пътно платно вдясно до кръстовището с ул. „*“, без никакви светлини, обозначения, сигнали да тръгват на някъде и без да е възприела да има водач в някой от автомоблите, застрахованото при ответното дружество МПС внезапно е потеглило и предприело маневра за наляво, в резултат на което е ударило автомобила на свид. С. в предната дясна част. Свид. С. сочи още, че от удара управляваният от нея автомобил се отклонил към къщата на ищеца и се блъснал в оградата на къщата. Събитието е станало толкова внезапно, че е нямала възможност да отреагира. Свид. С. се движела с не повече от 30-40 km/h.

В показанията си свид. А. С. А. – служителят посетил мястото на ПТП и съставил процесния КП, сочи, че застрахованото МПС било почти спряло в дясната лента, като се движел с окло 5-10 km/h. Водачът отивал до магазин за авточасти. Пътят бил с две ленти във 3 всяка посока. Пред водача на застрахованото МПС имало един или два автомобила в паркирано състояние и тъкмо, когато е спирал, единият от паркиралите автомобили пред него – не първия, а втория – е тръгнал в неизвестна посока и в този момент водачът е решил да паркира на неговото място, т.е. да заобиколи автомобила, който е непосредствено пред него, с цел да бъде по-близко до самия магазин за авточасти. В този момент се сблъскват с минаващия покрай него автомобил „Н. М.“, управляван от свид. М. С.. От удара л. а. „Н. М.“ без спирачен път е минал през един бордюр висок около 25 см и се забил в оградата на къщата на ищеца. Свид. А. сочи, че при съставяне на КП е снел показания от водачите на двете МПС-та, включително и от свидетели очевидци на процесното ПТП – собственикът на съседния магазин за авточасти.

В показанията си свид. Д. П. Д. – водачът, управлявал застрахованото при ответното дружество МПС, сочи, че е участвал в ПТП на 04.12.2021 г. в гр. Б.. Същият около следобед отивал до магазин за авточасти. Имал добра видимост. Движел се с около 20-30 km/h в дясната пътна лента. На същата лента имало паркирани коли и той искал да ги заобиколи, завивайки наляво. Погледнал е в огледалото за задно виждане и след като се уверил, че няма, минаваща покрай него кола, завил наляво и в този момент за секунди е настъпил ударът с управлявания от свид. С. л. а. „Н. М.“. Свид. Д. е нямал възможност да предотврати удара, тъй като същият е станал внезапно. След удара с неговия автомобил, този, който е бил управляван от свид. С. се ударил директно в оградата на къщата на ищеца. Свид. Д. и свид. С. са нямали разногласия за вината.

От експертното заключение се установява още, че общата стойност на щетите по процесната ограда, възлиза на 7 776.60 лева /възстановителна стойност/.

Установява се от заключението по САвТОцЕ, че при съпоставяне на уврежданията по оградата с гореописания механизм на ПТП, то е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

В хода на о.с.з. вещите лица поддържат заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговата обективна и субективна страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието;

2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори 4 презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

Не се спори между страните, че лекият автомобил марка „Б.“, модел „*“ с peг. № * , управляван от делинквента – свид. Д., е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното дружество, която била валидна към датата на ПТП – 04.12.2021 г., представляващо покрит застрахователен риск по полицата.

Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ документ, обвързва съда досежно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП – местоположение на леките автомобили, пътна маркировка, пътни знаци, щети по автомобила и т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.