Решение № 1400 от 18.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1400

Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IV състав, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20267200700245 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. Н. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Сливо поле, обл. Русе, [улица] с адрес за призоваване гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 1 чрез адв. С. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1085-000087/09.03.2026 г., издадена от началник група ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“. С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП, на П. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, изречение първо от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът - началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, редовно призован, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Г. Д., която оспорва жалбата като неоснователна, ангажира писмени доказателства и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.03.2026 г. около 00:25 часа в гр. Русе, на [улица]до блок „Пощенец“, в посока [улица]Б. Х. като водач на МПС е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице. При проверка в 00:35 часа от контролните органи, без да е налице ПТП, Х. отказва да му бъде извършена проба с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен номер ARBB-0089 за установяване наличието на алкохол в издишания въздух. По време на проверката водача заявява, че е употребявал 200 мл ракия за времето от 12:00 часа до 14:00 часа през изминалия ден. И. Т. за медицинско изследване № 269269 и 7 броя стикери МВР. Съставен е АУАН бл. № GA/4786752/07.03.2026 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, изречение първо от ЗДвП.

Талона за изследване и стикерите са връчени на Х. на 07.03.2026 г. в 01:20 часа, като му е предоставен срок за даване на биологична проба 45 минути, която проба следва да бъде дадена в УМБАЛ „Медика“, гр. Русе. Талонът е подписан лично от Х.. Последният е подписал и декларация, че е запознат с факта, че следва сам да заплати разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

В административната преписка е наличен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и,или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставен на 07.03.2026 г. в 02:45 часа, съставен от лекар, като изрично е посочено, че Х. се е явил в 02:15 часа, т.е. след определеното време за явяване.

По делото е налична Докладна записка рег. № 1085р-1752/09.03.2026 г., с която младши автоконтрольор К. К. е уведомил началника на сектор ПП Русе, че за времето от 19:00 часа на 06.03.2025 г. до 07:00 часа на 07.03.2025 г. (бележка на съда – техническа грешка при изписването на годината) е бил назначен в наряд съвместно с П. С.. Около 00:25 часа, при обход по [улица], в района на блок „Пощенец“, в посока [улица]забелязали лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], който се движел бавно и извършвал уклончиви маневри, при което спрели същия за проверка чрез светлинен и звуков сигнал. Установихме водача Б. Н. Х.. След като по време на проверката усетил, че водача силно лъха на алкохол, К. го поканил да бъде изпробван за алкохол с А. Д. 7510 с фабричен № ARBB-0089. След многократни опити да му се извърши проба водача осуетявал проверката като умишлено не подавал достатъчно въздух в апарата. Х. обяснил, че е консумирал 200 мл ракия за времето от 12:00 - 14:00 часа през изминалия ден. За отказа му съставил АУАН № 4786752, който бе разписан без възражения, а С. издал талон за изследване номер 269296.

При така установената фактическа обстановка началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе е издал ЗППАМ № 26-1085-000087/09.03.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП на Х. е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на Х. на 09.03.2026 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея (л. 11 – обратна страна).

Представена е Справка за нарушител/водач Б. Н. Х..

Недоволен от така постановената заповед, Х. оспорва в настоящото производство процесната ЗППАМ като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В жалбата е описана вече посочената фактическа обстановка като се сочи, че жалбоподателят е направил два опита да му бъде извършена проверка с дрегер, но апаратът не се задействал. След съставянето на АУАН и изземването на СУМПС, полицаите си заминали, а жалбоподателят не разполагал със средства за такси поради което тръгнал пеша към медицинското заведение. Не успял да изтегли пари от банкомат и не познавал улиците на гр. Русе. След това вече изтеглил пари от банкомат, но когато пристигнал в лечебното заведение, жената която го извикала му казала, че е закъснял. После тя извикала мъж и те се чудели какво да правят. В този момент се появили същите полицаи за да питат дали се е явил за изследване. Поради закъснението, медицинските лиза отказали да му вземат кръв. След това посочва, че в съответната наредба е предвидена възможност, ако проверката е извън населено място на проверяваното лице се дава срок от два часа за явяване в медицинско заведение за даване на проби за изследване. Иска от съда оспорената ЗППАМ да бъде отменена.

С разпореждане [номер]/06.04.2026 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

Съдът е уважил искането на жалбоподателя и е разпоредил на трето неучастващо лице –УМБАЛ „Медика“ АД Русе да представи надлежно заверено копие от медицинския регистър, в който се вписват данни на лицата, явили се за изследване с талон Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1) в частта относно направеното вписване на 07.03.2026 г. относно Б. Н. Х., [ЕГН], както и да представи Протокол по чл. 14 от Наредба № 1/19.07.2017 г., изготвен за Б. Н. Х.. Така изисканите писмени доказателства са представени пред съда с Уведомително писмо с вх. № 1611/07.04.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване е ЗППАМ № 26-1085-000087/09.03.2026 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД МВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Съгласно т. 2. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе. Между страните не е налице спор относно компетентността на органа. Съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма.

В жалбата е релевирано възражение, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но не е уточнено в какво се изразява то. Не се сочат доводи в тази връзка и в съдебно заседание. Съдът не установи нарушения на процедурата по издаване на ЗППАМ, които да са основание за отмяна на процесната ЗППАМ по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът счита, че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.

Между страните се спори по два основни въпроса, както следва:

Относно определеното време за явяване на Х. за даване на биологични проби за изследване в УМБАЛ „медика“ АД Русе.

По този първи спорен въпрос жалбоподателят е посочил в жалбата, че е бил поставен в неблагоприятно положение защото са му определени 45 минути, считано от 01:20 часа на 07.03.2026 г. Твърди, че не е разполагал с парични средства за да използва такси; след това се е наложило да търси банкомат за да изтегли такива и не познава улиците в гр. Русе, защото не живее в него. Посочва още, че ако лице е проверено за употреба на алкохол извън населено място, то ще е в по-благоприятно положение защото му се определя срок от 2 часа за явяване за даване на проби за изследване.

Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Следователно, контролните полицейски органи действат в условията на обвързана компетентност и на практика са определили максимално дълъг срок на Х. за да се яви за извършване на медицинското изследване.

Сочи се в жалбата, че забавянето се дължи на моментната липса на парични средства у Х., както и на непознаването на разположението на медицинското заведение в гр. Русе. В жалбата е дадено обяснение, че Х. е търсел банкомат да изтегли пари, но не са ангажирани доказателства в тази връзка, което лесно може да стане чрез извлечение от съответните банкови сметки. След като при втория банкомат Х. е имал възможност да се снабди с парични средства, същият е могъл да използва придвижване с такси. Ако жалбоподателят не е познавал местоположението на медицинското заведение е следвало да уведоми за това проверяващите и да поиска съдействие в тази връзка, нещо, което той не е сторил.

Относно задължението на медицинските органи да вземат биологични проби, независимо от часа на явяване на лицето.

За да се установи дали има изследване на кръвна проба, резултатите от която да са определящи за временното отнемана на СУМПС на водача е необходимо в конкретния случай да се установи времевия период, в който Х. е следвало да се яви в определеното лечебно заведение за вземане на проба.