Определение № 260905 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 722/2020
- Вид
- Определение № 260905
- Подписан
- 23.11.2020
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 148 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.1, 2 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.1, 2 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.1, 2 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58 и 59 · Закон за кредитните институции
- чл. 58 и 59 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 4, ал.1, т.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон
- чл. 286 ал.2 · Търговски закон
- чл. 294 · Търговски закон
- чл. 294 ал.2 · Търговски закон
- чл. 298 · Търговски закон
- чл. 430 · Търговски закон
- чл. 432 ал.1 · Търговски закон
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..…./……….11.2020 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.11.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 722 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, с която е предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ длъжник З.Р.М. *** дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит, предсрочно обявен в просрочие.
По размяната на книжата:
Исковата молба вх.№
14442/09.06.2020г., уточнена с молба вх.№ 261548/15.07.20г. е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищеца основава претенцията си и са направени доказателствени искания.
Книжата са връчени на ответника, който предприема в срок защита чрез пълномощник с отговор вх.№ 267581/09.10.2020 г.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено е служебно провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София се е снабдил с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело доказателства за съществуване на дълга срещу ответника – съдлъжник на кредитополучател по договор за ипотечен кредит. При служебната справка по ч.гр.д.№ 12491/2018 г. на ВРС 14 с-в, е видно, че заповедта е връчена неприсъствено по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, като този длъжник не е бил намерен на постоянен и настоящ адрес и по удостоверени сведения от връчителя, заповедният съд е констатирал пречка за стабилизирането на заповедта. Не е установено обезсилване на вече издаденото изпълнително основание. Установителната претенция на заявителя е предявена в срока, указан от съда, издал заповедта( изтичащ на 12.06.2020г.) по поща с клеймо на подаване от 26.04.2018 г.
С определение № 260261/28.07.2020г. по настоящото дело (стабилизирано след пропуснат срок за обжалване) съдът е ограничил предметът на установяване до сумите, заявени от кредитора в размери и основания съвпадащи с посочените в нестабилната заповед за изпълнение. Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното спорно правоотношение между правоприемник на кредитор и встъпил в дълга на кредитополучател съдлъжник по породена от договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита, наказателни лихви, както и дължими такси и разходи за застраховане на обезпечението.
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции и са внесени.
Ищецът е регистриран търговец по реда на ЗТР, като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ. Както кредитополучателя, така и съдлъжника са физически лица, като в договора няма данни кредитът да е предоставен за професионални цели на тези клиенти. Това налага приложение на особеното процесуално правило, изключващо реда за разглеждане на търговски спорове, въпреки че банковото кредитиране е абсолютна търговска сделка(чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Съдът, чието седалище съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника – потребител е провел размяната на книжата по ОБЩИЯ ред(чл. 113 ГПК).
Представителната власт на пълномощниците адв. И. и адв. Живков е надлежно учредена без ограничение за отделна инстанция (л.84-86 и л. 111 от делото).
По доказателствените искания:
Извън поисканите от страните доказателства, с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното производство. Документите по чл. 417 ГПК представляват относими и допустими доказателства и следва да се приемат. Счетоводните справки за движение по сметката на кредитополучателя са относими и допустими. Документите са представени в преписи, заверени от адвокат, поради което се ползват с силата на официално удостоверено вярно копие.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал оригинали на два от писмените документи, представляващи споразумения за промяна в условията по кредита, но не е оспорил нито верността на преписите, нито автентичност на съставените писмени документи. Оспорва се самото съдържание на волята, изразена в документа, доколкото ответникът счита че то е бланкетно и документът не удостоверява конкретни параметри на сделката. В този смисъл оспорването е довод по същество, а изискването на оригнали с попълнени бланкети с друго сдържане не може да бъдат изисквани от страна, която вече е представила копията на документите във вида, в който се съхраняват в кредитно досие.
Поисканата от ищеца счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на задълженията по процесния договор (обобщени в извлечението от сметка, послужило за издаването за спорната заповед) е допустима, а събирането на това доказателство е наложително, с оглед оспорването на претендираните размери.
След служебното им преформулиране за целите на доказването и с оглед правомощията на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, за да обезпечи правилното приложение на императивните правни норми, предвидени в Закона за защита на потребителите, съдът намира за относими към предмета на спора поставените с исковата молба въпроси, но към тях добавя и варианти съобразени с възражения на ответника и евентуално отричане на действие на някои от клаузите на договора и анексите към него.
Съдът намира за необходимо и установяването на обстоятелства по сключването на първоначалния договора и допълнителни споразумения по повод възражението за неравноправно договаряне. Дали и доколко всяко от споразуменията е било индивидуално договорено, респективно чия е била инициативата и повода за изменение на установените вече клаузи налагат изследване на преддоговорната информация по сключения договор, затова и съдът следва да изиска от ищеца да представи заверено копие на останалите книжа от кредитно досие, включително искания на клиентите по които са се договаряли предоставени от банката облекчения.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл.
374 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявени обективно съединени искове на заявител-кредитор за установяване на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща просрочена след обявена предсрочна изискуемост главница по договор за банков кредит, възнаградителна лихва, лихва за забавата, внесени застрахователни премии и банкови такси, които са били оспорени с възражение от съдлъжника на кредитополучателя
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи
(идентични с приложени към ч.гр.д. № 12491/2018 г. на ВРС, 14-ти състав) заверени по реда на чл. 183 ГПК като преписи към искова молба: договор за ипотечен кредит №1/16.01.2006 г. (л.6-11); анекс № 1 от 22.06.2006г.(л. 12- 13), допълнително споразумение от 09.10.2009 г. и погасителен план към него (л.
14-20), допълнително споразумение от 08.11.2010г.(л. 21-23), допълнително споразумение от 31.08.2011 г.( л. 24), допълнително споразумение от 12.09.2011г. и погасителен план към него (л. 25-35), допълнително споразумение от 13.08.2012 г.(л.36-38), допълнително споразумение от 31.07.2013г. и погасителен план към него (л. 39-49), допълнително споразумение от 06.06.2014г.(л. 50-53), допълнително споразумение от 07.09.2015г. и погасителен план към него (л. 54-64), методология за определяне на лихвен процент ПРАЙМ(л.65-66); справка по чл.366 ГПК с обобщен дълг(л.67-76), извлечение от сметка за начислени други вземания от клиенти на банката (л.77), нотариална покана за предсрочна изискуемост до съдлъжник на кредитополучател с протокол за удостоверени действия от връчителя (л. 78-83), застрахователна полица и застрахователен сертификат(л. 101-102).
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 ГПК ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да представи в едноседмичен срок с препис за насрещната страна цялото копие от кредитно досие( с изключение на книжата от него, представляващи договора и анексите към него с погасителните планове, вече допуснати като доказателства по делото), включително налични документи съставени при запознаване на потребителя с преддоговорната информация по сключения потребителски кредит, искания за предоставяне на облекчения от клиента и непредставени погасителни планове към анексите.
Предупреждава страната, че при пропускане на така указания срок и представяне на доказателствата едва в съдебното заседание може да причини отлагане на делото поради осуетена защита на насрещната страна и съдът може да й наложи глоба по реда на чл. 92а ГПК, а при непредставяне на документите до края на съдебното дирене съдът ще приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказани твърденията на насрещната страна за липса на такива съставени документи.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в счетоводната система на „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ“ АД да даде отговор на следните въпроси:
1. Предоставена ли е за рефинансиране на друг дълг на кредитополучателя по разплащателната сметка, указана в договора за кредит, главницата по кредита в срока за усвояване 2. Съответстват ли осчетоводените от кредитора и усвоени от текущо постъпващи по сметката вноски суми на уговорените задължения на кредитополучателя за главница и лихви по първоначално уговорени или променени погасителни планове (към договора за кредит и сключените допълнителни споразумения за периоди на облекчения) и уговорените ежемесечни или годишни такси за управление на редовен кредит или администриране на просрочен кредит и допълнително заплатени за сметка на собственика просрочени годишни застрахователни премии по застраховката на имота, служещ за обезпечение.
3. Какви са размерите на лихвени проценти и текущи такси прилагани от банката по време на изпълнението на договора от кредитополучателя и съответстват ли те на размерите, фиксирани в първоначален договор или анекси. Променяни ли са допълнително тези размери (с увеличаване или намаляване) от кредитора според възможността за едностранна промяна в променлив компонент БЛП/ПРАЙМ/СОФИБОР и Тарифите на банката, като ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на променливия компонент (като в този случай посочи дали промяната е съобразена с публично оповестен от банката ново ниво и съответно решение на компетентен орган на банката за такава промяна) или с промяна на надбавката или с промяна и на двата компонента? Спазена ли е била приложимата от банката методология и установените в нея формули за изчисление на текущ лихвен процент? Отразена ли е всяка от промените в нов погасителен план и как се е отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?
4. В случай, че се установи динамика на променливите БЛП/ПРАЙМ/СОФИБОР, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в методиката, ползвана от банката за определяне са общоизвестни и промените в показателите им се оповестяват публично и има ли компонент, който да не е свързан с външни за банката фактори и може да се определя по целесъобразност? Какво е относителното значение на всеки фактор/индекс, участващ във формулата за изчисление на БЛП/ПРАЙМ/СОФИБОР и променяно ли е било то?