Решение № 447 от 10.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Бургас, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120201138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „В.-В.Г.“, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 23 от ******** година на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ , с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева, на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите за нарушение на чл.

48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева, както и на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите за нарушение на чл. 48, ал. 1, т.

11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се изложените в АУАН и НП фактически констатации, като се твърди, че не са осъществени състави на нарушение по чл.

48, ал. 1, т. 11 Закона за водите. Поддържа допуснато процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. В случай че съдът приеме, че са били извършени нарушения от жалбоподателя, счита, че предвид липсата на вредни последици случаят е маловажен, което предполага приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв. А.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки в предоставен от съда срок.

1

АНО, редовно призован не изпраща представител. С постъпилото по делото становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за потвърждаване на наказателното постановление като издадено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. е била извършена контролна проверка на място и по документи от експерти на БДЧР, в това число и свидетелката С. Р. по изпълнение на условията в Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора на БДЧР, с титуляр ЕТ „В.В.Г.“, водовземно съоръжение тръбен кладенец ТК „В.-В.Г. - К.“, с дълбочина 8,50 м., разположен в ПИ № 101018, местност „Извън регулация“, в землището на гр. К., общ. К., обл. Бургас, с цел на водовземането: за напояване на земеделски култури (оранжерия), с начален срок на действие 20.06.2016 г. и краен срок на действие 20.06.2026 г.

В хода на извършване на проверката свидетелката Р. констатирала, че жалбоподателят не е неизпълнил предписанията на т. 2 от „Изисквания към програмата за мониторинг“, буква „г“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ от Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, като в периода 01.01.2023 г, -31.12.2023 г. не е извършил измерване на нивата на подземните води във водовземно съоръжение тръбен кладенец ТК „В.-В.Г. - К.“ по време на работа на помпата и в началото на всеки сезон, преди включването й, съгласно т. 2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, удостоверено с представения дневник на обекта с вх. № 92-00-531/А1/ 10.01.2024 г.

На следващо място свидетелката Р. констатирала и че е бил превишен разрешеният сезонен годишен воден обем за периода от 01.01.2023 г. - 14.04.2023 г. до 15.10.2023 г. 31.12.2023 г., равняващ се на 2738 м 3 . За същият период по водомерно устройство ф.№ 17352455 са отчетени 8000 м3 , с което превишението е 5262 м 3 , което е неизпълнение на условия буква „г“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ от Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения.

На последно място свидетелката Р. констатирала от представения протокол от изпитване №2311/ 28.08.2023г. на подземни води за 2023г., че при извършено изпробване в периода 01.08.2023 г. -30.09.2023 г. липсват показатели концентрация на разтворен кислород, магнезий и натрий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“. При приключване на проверката свидетелката Р. съставила констативен протокол, в който описала установените фактически констатации.

За установените нарушения свидетелката Р. съставила срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно 2 постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Р. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, както и АУАН е съставен от оправомощено лице (съгласно Заповед № 117/20.06.2023г. на директор на Басейнова дирекция) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По първото нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите водоползвателите титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

От фактическа страна по делото като безспорно се установи, че в полза на жалбоподателя е било издадено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2152 0376 от 27.05.2016 г. за съоръжение тръбен кладенец ТК „В.-В.Г. - К.“, с дълбочина 8,50 м., разположен в ПИ № 101018, местност „Извън регулация“, в землището на гр. К., общ. К., обл. Бургас, с цел на водовземането: за напояване на земеделски култури (оранжерия), с начален срок на действие 20.06.2016 г. и краен срок на действие 20.06.2026 г. Видно от съдържанието на разрешителното в т. 2 от раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ е предвидено, че титулярят на разрешителното трябва да измерва нивото на подземните води ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване и в началото на всеки сезон преди включване на помпеното оборудване. От показанията на свидетелката Р. се установява, че в периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. жалбоподателят не е извършил измерване на нивата на подземните води по време на работа на помпата и в началото на всеки сезон, преди включването й. Свидетелката посочва, че е констатирала вмененото на жалбоподателя нарушение след запознаване с писмено доказателство дневник на обекта с вх. № 92-00531/А1/10.01.2024 г.

С оглед изложеното безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението по т.1, а именно, че не е измерил водните нива в тръбния кладенец съгласно 3 изискванията на разрешенителното.

За извършеното нарушение по 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите в разпоредбата на чл.

200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 150 лв. до 1000 лв. Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите като относима. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи в чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. На жалбоподателя е наложена санкция в предвидения минимум от 150 лв. Настоящият състав счита, че така определеният размер се явява справедлив с оглед липсата на предходни нарушения. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По второто нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.

На жалбоподателя е вменено неизпълнение на условия в буква „г“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ от Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения. Видно от съдържанието на разрешителното в б. „г“ са предвидени два разрешени сезонни водни обема - 16425 м 3 за периода от 15.04 до 14.10 и 2738 м3 за периода от 15.10. до 14.04. Както в АУАН, така и в НП е отразено, че е бил превишен разрешеният сезонен годишен воден обем за периода от 01.01.2023 г. - 14.04.2023 г. до 15.10.2023 г. - 31.12.2023 г. От фактическа страна е отразено, че разрешените за посочения период 2738 м3 са били превишени с 5262 м3 или установено е при проверката на водомерното устройство разходени 8000 м 3. При така отразеното в НП и АУАН съдът прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството при описанието на нарушението от фактическа страна. Посоченият в НП и АУАН период на превишени нива на разрешения воден обем, не съответства на определения в разрешителното. Разрешените 2738 м3 са определени за периода от 15.10. до 14.04., а не както е било посочено за периода 01.01.2023 г. - 14.04.2023 г. до 15.10.2023 г. - 31.12.2023 г.

За периода 15.04.2023 г. до 14.10.2023 г. разрешеният обем по разрешителното е 16425 м 3 , който е по-голям от реално използвания обем от 8000 м 3 . С оглед неправилното описание на нарушението, неправилно АНО е приел, че жалбоподателят не е изпълнил условията в буква „г“ от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ от Разрешително № 2152 0376/ 27.05.2016 г. В тази връзка наказателното постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По третото нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.

На последно място жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при извършено изпробване в периода 01.08.2023 г. -30.09.2023 г., липсват показатели за концентрация на 4 разтворен кислород, магнезий и натрий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“. Видно от налично в преписката писмено доказателство – протокол за изпитване № ПК 2311/28.08.2023 г. жалбоподателят е заявил пред лаборатория в Регионална здравна инспекция гр. Бургас изследване на вода от процесния тръбен кладенец в гр. К..

Било е извършено възложеното изследване и в протокола са отразени резултатите от изпитването, като в действителност се установява, че не е било изследвано наличие на разтворен кислород, магнезий и натрий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ към разрешителното. Независимо от така установеното , касае се за частично неизпълнение на изискванията за изпитване по разрешителното, като в представения протокол от лабораторията се установява, че по-голямата част от показателите са били изследвани. По тази причина съдът намира, че по отношение на това нарушение случаят е маловажен и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят е предприел необходимите действия и е предоставил проба за изследване на акредитирана лаборатория към РЗИ гр. Бургас, като в този случай нарушението, изразяващо се в това, че не са били изследвани три елемента от необходимите съгласно разрешителното, следва да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност от другите деяния от този вид, например ако не беше извършено изследване въобще. По тези причини според съда АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание.