Определение № 1239 от 20.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 19.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Софийската районна прокуратура срещу определение на СРС, НО, 121 състав, постановено на 06. 03. 2023 г. по н.о.х.д. № 14608/22 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С протеста се иска определението да бъде отменено и делото да се върне на СРС. Изложени са съображения, че в съдържанието на обвинителния акт не се установяват констатираните от съдебния състав съществени процесуални нарушения, тъй като той има всички реквизити, предвидени в чл. 246 от НПК и престъплението е описано по време, място и начин на извършване, като е посочена и съответстваща на фактите правна квалификация. Конкретно за аргументите на СРС да прекрати съдебното производство, прокурорът сочи, че единствено в неговите правомощия е да прецени с обвинението каква вещ е придобил обвиняемият с намерение да присвои, а, ако съдът не е съгласен с нея, разполага с възможност при постановяване на присъдата си да оправдае подсъдимия или да го осъди за същото, еднакво или по-тежко наказуемо престъпление. Въпреки това си разбиране, прокурорът е изложил и подробни съображения, защо е приел, че предмет на документната измама са именно паричните суми, а не вещите, които са получена след сключването на договори за потребителски кредит и за покупко-продажба. Подчертава, че паричните суми, получени по силата на договорите за кредит, не са били във фактическата власт на подсъдимия точно заради техните клаузи, според които незабавно след одобряването за сумата по кредита, тя се превежда от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД по сметка на продавача „Л. БГ – Онлайн магазин“ ООД, за да заплати стока, получена от кредитополучателя в резултат на покупка.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с доводите в протеста, съдържанието на атакувания акт на СРС и материалите по делото, намери следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.

1

342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК от активнолегитимирана страна и срещу първоинстанционен акт, който подлежи на обжалване, отделно от присъдата.

Разгледан по същество, той е основателен.

СРС е бил сезиран с обвинителен акт, внесен от СРП срещу Г. Г. М. за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В него е посочено, че в периода от 19. 07. 2019 г. до 29. 05. 2020 г. в София с три отделни деяния, които представляват продължавано престъпление, чрез използване на неистински частни документи – договори за потребителски кредити и разписка, получил без правно основание чуждо движимо имущество – собственост на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и на „С.К.К.Г.“ АД, а именно парични суми в общ размер 7 458.00 лева с намерение да го присвои.

Обобщено, според фактическите твърдения в обвинителния акт, на два пъти през лятото на 2019 г. М. купувал от онлайн магазина, стопанисван от дружеството „Л. БГ – Онлайн магазин“ ООД, стоки – преносим компютър на стойност 3369.00 лева и таблет на стойност 3389.00 лева. За целта чрез формуляр в интернет сайта на търговеца той подавал заявка за купуване на всяка от вещите, като попълвал за данни на купувача личните данни на физически лица, различни от него, с копия от чиито лични карти разполагал, като на тях снимката на лицата била подменена с неговата. В частта на формата, където трябвало да посочи избрания от него начин за плащане, отбелязвал, че иска да плати чрез потребителски кредит от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, каквато възможност давал продавачът. След изпращането на тази онлайн заявка и в двата случая получавал телефонно обаждане от служител на „Л. БГ – Онлайн магазин“ ООД, в което бил уведомяван, че чрез куриер ще получи стоката, която е заявил, като същият куриер ще носи и екземпляр от договор за потребителски кредит с „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, който той трябвало да подпише за кредитополучател, както и да предостави на куриера копие от личната си карта, заверено от него за вярност с оригинала. Така на два пъти М. пред куриер подписал два договора за потребителски кредит, в които били вписани посочените от него при онлайн заявката данни на две, различни от него, физически лица, подписвал тези договори, предоставял фотокопия на личните карти на същите лица, но със сменена снимка и заверявал тези копия, като саморъчно записвал върху тях „Вярно с оригинала“. Тогава куриерът му предавал, съответно, преносимия компютър, а после и таблета, а „Т.Б.А.Б.“ ЕАД превеждало няколко дни след това по сметката на „Л. БГ – Онлайн магазин“ ООД паричната равностойност на стоките. М. не платил на „Ти Би Ай Кредит Банк“ дължимите суми по договорите за потребителски кредити.

За третото деяние СРП е посочила в обвинителния акт, че М. е използвал отново неистински частен документ – договор за потребителски микрокредит от разстояние от 13. 09. 2019 г. между „С.К.К.Г.“ АД и И.В.Х., като на този документ е бил придаден вид, че е подписан от И.Х., когато в действителност подписът е бил положен от обвиняемия, както и разписка със същия порок, като така получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 700 лева, която му била заплатена след съставянето на разписката, съгласно сключения договор, като действал с намерението да го присвои.

В проведеното пред СРС разпоредително заседание на 06. 03. 2023 г. съдът, при произнасянето си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, служебно е приел, че в съдържанието на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до невъзможност да за подсъдимия да организира адекватно защитата си.

Конкретно е посочено, че за първите две от общо трите деяния, включени в твърдяното от СРП продължавано престъпление, съществувала неяснота относно предмета на 2 престъплението – дали намерението на М. е било да получи без правно основание парични средства или преносим компютър и таблет. Съдът е уточнил, че документната измама е сложно престъпление, при което деецът формира в представите на измаменото лице неверни представи, че съществува действително правно основание за имуществено разпореждане, използвайки неистински документ, като престъплението е довършено, когато имуществото премине във фактическата власт на дееца. Но в случая от твърденията в обвинителния акт се извеждало, че СРП твърди, че паричните суми никога не са преминавали във властта на М., а направо са били преведени на „Л. БГ – Онлайн магазин“ ООД, а М. получил движими вещи Л. и таблет. Поради това съдът е приел, че това нарушение налага връщане на делото на СРП за да се отстрани нарушението и в този смисъл прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на прокуратурата.

При въззивната проверка на определението този съдебен състав прецени, че то е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С изготвения обвинителен акт прокурорът от СРП е изпълнил стриктно задълженията си, визирани в чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК. Той е описал времето, мястото и начина на извършване на престъплението, като е дал правна квалификация на същото, която точно съответства на възприетите в обстоятелствената част на акта релевантни факти от обективната действителност, свързани с действията на Г. М. и последвалите събития, пряко произтичащи от тези действия.

Не се констатира възприетото от първоинстанционния съд противоречие относно предмета на престъплението. Прокурорът е посочил по несъмнен начин механизма за осъществяване на деянието, като изрично е въвел твърдения, че неистинският частен документ във всеки от двата случая – договор за потребителски кредит, е послужил, за да изгради невярна представа у „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, че съществува валидно правно основание за получаването на потребителски кредит. Този потребителски кредит е бил целеви – за закупуване на конкретна стока от „Л. БГ – Онлайн магазин“ ООД. Следователно, представянето на договора, подписан за кредитополучател от М., вместо от лицето, чиито данни са вписани в него за съответната страна по договора, е дало основание на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД да погаси вместо кредитополучателя негово задължение по договор за покупко-продажба с трето лице.

Точно поради този усложнен фактически състав в обвинителния акт е посочено, че обвиняемият е получил по силата на договора за потребителски кредит паричната сума, която е била използвана за заплащане на потребителските стоки, закупени от него от продавача. В този ред на мисли еднопосочно прокуратурата твърди какво е средството за извършване на измамата, каква е стойността на имуществото, получено въз основа на него от обвиняемия и, съответно – кое е ощетеното юридическо лице. В нито един момент от обстоятелствената част на акта СРП не посочва, че чрез неистинските договори пряко са получени стоки – напротив – твърди се, че по силата на тези договори са получени пари, но усвояването на този кредит от страна на М. е станало чрез плащането на паричните суми за погасяване на негово задължение към трето лице. Именно чрез това плащане той е получил и чуждото имущество – паричните суми, които са му отпуснати чрез кредит. Фактът, че те не са преминавали във неговата фактическа власт не е релевантен, доколкото е ясно, че се твърди, че по неговата воля те са били платени на друг негов кредитор и не е било възможно да се ползват за никаква друга цел.

По изложените съображения въззивният състав намери, че обвинителният акт, който е внесен в настоящия случай в СРС, отговаря на законовите изисквания към 3 неговото съдържание и очертава ясни фактически и правни рамки за обвиняемия, срещу които той да се защитава по избрания от него начин. Затова и не е вярно, че в хода на досъдебното производство са допуснати посочените от СРС съществени процесуални нарушения, респ. че са налице законовите основания за връщане на делото в досъдебната му фаза за тяхното отстраняване. Определението на съда в този смисъл трябва да бъде отменено като постановено в противоречие на материалния закон и делото да се върне на СРС за продължаване на дължимите процесуални и следствени действия, предвидени в НПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 121 състав, постановено на 06. 03. 2023 г. по н.о.х.д. № 14608/22 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и то е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 121 състав, за продължаване на производството.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4