Определение № 593 от 04.11.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Варна, 04.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500495 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 15725/29.06.2024 по описа на ОС-Варна, входирана във АпС-Варна под № 7719/28.10.2026, подадена от Д. В. Ш. в лично качество, срещу постановеното от ОС-Варна Определение № 2047/23.05.2024 по в.гр.д.№ 715/2024 в частта, с която е прекратено като недопустимо образуваното пред ОС-Варна производство по въззивната жалба вх.№ 12195/ 13.02.2024, подадена от Д. Ш. в лично качество срещу постановеното от ВРС-43с-в Решение № 277/ 24.01.2024г по гр.д.№ 16072/2021г.

Счита така постановеното определение за тенденциозен опит от страна на съда да я лиши и затова го обжалва в срок, като излага сл. съображения:

Съгласно чл.17 ал.1 ГПК съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото.

Не било коментирано В обжалваното определение че гр.д.№ 16072/2021г на РС-Варна било образувано поради образуваните изп. дела №№ 2803/2011г и 2804/2011г на ЧСИ Станимира Костова-Данова, per. № 718, по които взискател е Д. В. Ш. ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител, по силата на съдебно решение на малолетната към него момент В.Т.. Респективно, надлежна страна по образуваното гр.д.№ 16072/2021г е постановено срещу ненадлежен ответник.

В мотивите към определението неправилно било изложено, че Д. Ш. нямала качеството на страна по делото, доколкото била участвала във водените изп. производства не в качеството си на кредитор-взискател, а като законен представител на малолетната си дъщеря В.Т., в полза на която са възникнали вземания за 1 издръжка от нейния баща Я.Т..

Не били коментирани доводите й, че гр.д.№ 16072/2021г разглеждало обстоятелства, касаещи процесуални действия по изп. дела, плащания и приемане на суми, извършвани от Д. Ш..

Съдът не бил извършил проверка дали искът бил насочен срещу надлежен ответник, т.е. дали от изложеното в исковата молба можело да се направи заключение, че лицето, посочено като ответник, наистина е страна по спорното материално правоотношение.

Правото на иск обслужва едно материално право, гарантирайки неговата защита, а всяко материално субективно право се характеризира със страните си, съдържанието си и юридическия факт, от който възниква.

Следователно, не може да се търси отговорност за това право от лице, което не е страна по материалното правоотношение или не носи отговорност, произтичаща от закона.

Излага още, че Д. Ш. в качеството й на майка на В.Я.Т., е била конституирана по силата на съд. решение да носи тази отговорност, респ. се явява кредитор по изп. производства за спорния период и затова е надлежен ответник.

В мотивите на атакуваното определение не били разгледани обстоятелствата за това как било възможно В.Я.Т. да се защитава за период, когато е била малолетна и не носи отговорност, произтичаща от закона, и как би могла да се защити за възникнали отношения/задължения между нейните родители или липсата на такива.

Акцентира за това, че въззивна инстанция не била разгледала обстоятелствата, че дъщеря й не би могла да се защити и да отговаря за период, когато е била малолетна, а Д. Ш., според постановеното съдебно решение и вещи лица, бил получавала чрез пощенски записи присъдените издръжки, докато е била извън територията на България. Предпоставки, които будели сериозни подозрения за безпристрастността на въззивна инстанция, която очевидно нехаела за тези факти, но указвала на дъщеря й да се защитава сама и саботирала участието на Ш..

Въззивна инстанция не била обсъдила и това, че дъщерята на Д. Ш. била поставена в положение да доказва за период, когато не носи отговорност, че дядо й В.С. не бил получавал суми за издръжка, само защото бил получил от името на майката няколко пощенски записа, които очевидно не били плащания по издръжка и не били от човек, осъден със съдебно решение да заплаща такава, и то само защото имал пълномощно за издръжки по изп. лист.

В мотивите си съдът изобщо не бил разгледал нарушеното диспозитивно начало и равенството на страните, което е началото на едно недопустимо съдопроизводство, а сочел, че не била страна по спора и дъщеря й да обжалва неправилност, а не недопустимост.

Освен това, с решението на РС дъщеря й неправилно е била осъдена за 2 суми, получавани от мен и очевидно и това не притеснява въззивна инстанция, по неизвестни на мен причини.

Излага още, че не по своя воля нямала възможността да участва в процеса като страна и да представя и изисква доказателства. Участвала единствено като свидетел и съдът изцяло и неоснователно дискредитирал показанията й и осъдил дъщеря й.

В качеството си на майка и законен представител на дъщеря си Д. Ш. се позовала на създадените допълнителни гаранции, произтичащи от закона за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащането на издръжка от родител на дете, и носила тази отговорност, В.Я.Т. не можела да бъде ответник по съдопроизводства и да сочи доказателствени искания, да подготви своята защита, за действията или бездействията на своите родители за период, когато е била малолетна и не е носила отговорност, тъй като това на практика е в грубо нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, с което е нарушено диспозитивното начало и равенството на страните.

Въззивницата Д. Ш., упражнявайки родителски права, е защитила правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от другия родител чрез образуваните изпълнителни и съдебни производства, в защита на законните права и интереси на малолетната тогава дъщеря В.Т. и именно тя била надлежния ответник по възникналите спорове по принудително събиране на задължение за издръжка, следователно и по гр.д. № 16072/2021г на ВРС.

Според жалбоподателката правото на въззивно обжалване принадлежи на лицата, които разполагат с право на иск по спора и имат възможност да бъдат конституирани пред първоинстанционния съд като необходими другари.

В процесното определение не само липсва коментар на доводите за процесуалната й легитимация, но и прегражда правото й на защита и именно поради това тенденциозно отношение от страна на съда вече трета година е принудена да предявява и установителен иск за това й право, което се осуетявало и от въззивната инстанция.

По тази причина отправя искане за отмяната на постановено съдебно решение от въззивна инстанция, ако не бъде допуснато участието й в него и бъде лишена от правото да защитя своите и тези на дъщеря й законни права чрез независим, справедлив съд и процес.

Счита, че не само имал абсолютното законно право да участва в процеса, но то било и задължително, и съдът е длъжен да разгледа всички доводи на страните, факти и обстоятелства с оглед разкриване на обективната истина, правилното и законосъобразно решаване на спора, а не да я лишава от законните й права чрез обжалваното определение.

Освен това, макар съдът да е приел с определението си, че не била процесуално легитимирана да участва като страна, за въззивната жалба й била 3 събрана държавна такса в пълен размер върху иска и то върху уваженото увеличение на искове с краен съдебен акт и разглеждани такива, без да бъде заплатена необходимата такава за разглеждане, но въззивна инстанция считала това за допустимо.

Освен това счита, че обжалваното Определение No 2047/23.05.2024г било постановено от незаконен съдебен състав, в грубо нарушение на чл.9 ЗСВл, което частично обяснявало и нелогичното и незаконосъобразно поведение на съда, ведно с грубите процесуални нарушения на съдебния състав, а именно:

Съгласно приложения протокол за избор на съдебен състав е избран само един мл. съдия на „автоматично разпределение", но в това „автоматично разпределение" не били включени 10 /десет/ постоянно действащи съдии на гражданско отделение на ОС-Варна, като е отстранен аргументирано само един, за който се сочи, че участвал в свързано дело, но на жалбоподателката не й било известно това да е така.

Правело впечатление в протокола още, че в намаления брой по списък възможни съдии, присъствали предимно съдии с ограничена натовареност и младши съдии и така се стигало до единствения възможен - избраният „автоматично" съдия-докладчик по делото, като разпределението е извършено от Зам. председателя и ръководител на ГО на ВОС, която се оказва понастоящем и Председател на съдебния състав по в.гр.д.№ 715/2024.

Същият този съдебен състав не извършвал движение по делото близо два месеца, като дори си позволявал мълчаливо да игнорира въззивни жалби и молби с месеци за освобождаване от ДТ, чрез което демонстративно нарушавал законните й права и правото на справедлив съд и процес, съгласно чл.56 КРБ, чл.6 ЕКПЧ, чл.47 ХОПЕС, чл.13 ЕКОЗЧОС.

В тази връзка били подадени две молби, съгл.чл.255 ал.2 ГПК и до въззивна инстанция, като едната била изпратена до ВКС по компетентност, а по втората очевидно ВАпС се бил произнесъл.

С оглед на гореизложеното счита, че съдът многократно е излязъл извън правомощията си, нарушавайки правата на въззивниците не само в условията за провеждане на съдебно заседание, избор на съдебен състав, но и видно от мотивите, чрез които е формирал правосъдната си воля в Определение № 2047/23.05.2024г, прави незаконосъобразен опит да осуети правото на защита на ответниците и да ги лиши от правосъдие и мълчаливо отказва да се произнесе по депозираните жалби и молби във връзка с извършените процесуални нарушения.

Поради гореизложеното счита, че Определение № 2047/23.05.2024 г по в.гр.д.№ 715/2024 на ВОС, с което производството по делото е прекратено по въззивна жалба вх.№ 12195/13.02.2024г, уточнена с молба вх.№ 16415/27.02.2024г, депозирана срещу Решение № 277/24.01.2024г, постановено по гр.д.№ 16072/2021г на ВРС-43с-в, за юридически непрецизно, вътрешно противоречиво, нелогично, необосновано и незаконосъобразно 4 нищожно в цялост, от което следва да се направи извод, че съдът е постановил нищожен съдебен акт, подлежащ на обезсилване, в явно противоречие с процесуалния и материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да бъде прогласено за нищожно

С жалбата е отправено искане за : предоставяне на правна помощ поради липсата на средства, видно и от представените доказателства по кориците на делото, и с оглед на това, че, въпреки отправените молби за липсата на средства, въззивната инстанция продължавала да извършва незаконосъобразни действия, изискващи правна защита и заплащането на ДТ, като моли съда да се съобрази с личния й избор за адв. И.Х.Х., вписана в Националния регистър за правна помощ под № 7481, която е процесуален представител по гр.д.№ 715/2024г на ВОС„ но въззивната инстанция игнорирала това, а жалбоподателката не разполагала със средства да заплаща правните й услуги по незаконосъобразни актове на съда; освобождаването й от държавна такса.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 4116/12.02.2026г от Я.С.Т. чрез адв. Д. В. , със становище за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е постановил, че липсва правен интерес от обжалване на решението в частта, с която исковите претенции на ищцата са отхвърлени - за главници и лихви до съответните размери.

Въззивната страна има интерес да обжалва решението единствено в частите, с които исковете са уважени, доколкото с тях е прието за установено, че в нейна полза не съществуват вземания по процесните изп. листи до приетите от съда размери. В останалата част решението не засяга правната сфера на последната и в този смисъл за нея липсва интерес от обжалването му.

Правилно в мотивите си въззивният съд е приел, че Д. Ш. няма качеството на страна по делото, тъй като е участвала във водените изп. производства не в качеството си на кредитор-взискател, а единствено като законен представител на малолетната й към него момент дъщеря В.Т., в полза на която са възникнали вземанията за издръжка от нейния баща Я.Т..

Разпечатката съдържа 41 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1359db14-21aa-4a7f-92eb-5e24de45504f