Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 5908 от 07.07.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 36688/2021
Вид
Разпореждане № 5908
Подписан
07.07.2021
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5908 гр. София , 07.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ц. М. М. като разгледа докладваното от Ц. М. М. Частно гражданско дело № 20211110136688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 18224/24.06.2021 г. на (Фирма), ЕИК.... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. ЦВ. Д., ЕГН ********** за сумите, както следва: 437,61 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30041127807 от 06.12.2019 г.; 148,59 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.05.2020 г. до 08.05.2021 г.; 121,76 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Ф. за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 375 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента; 85,21 лв. – лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до 08.05.2021 г. и 13,83 лв. – лихва за забава за периода от 08.05.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2021 г. до окончателното плащане.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 121,76 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Ф. за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и сумата от 375 лв. – възнаграждение за закупвена услуга „Ф.“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 06.12.2019 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

1

Видно от т. 12 от заявлението такса „Ф. е за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Ф.“ предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на такса „Ф.“ следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса „Ф. за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 121,76 лв. и такса „Ф.“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента в размер на 375 лв. поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 18224/24.06.2021 г. на (Фирма), ЕИК.... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. ЦВ. Д., ЕГН ********** за сумите, както следва: 121,76 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Ф. за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и 375 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, съгласно договор за потребителски кредит № 30041127807 от 06.12.2019 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2