Решение № 108 от 06.06.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Панагюрище, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20235230100191 по описа за 2023 година

Предявен е иск по смисъла на чл. 26, ал.1, чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Предявена е искова молба от И. Г. Б., от град Стрелча, бул. „****” №2, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Хан Кубат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия, срещу „Неткредит”ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, ет.10 и „Кредит Гарант БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „ Лъчезар Станчев” №3, ет.11 , в която се сочи, че на 20.08.2021г. ищцата Б. е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит, а с втория ответник- Договор за предоставяне на гаранция, като й е предоставена сумата от 500,00лв., при лихвен процент в размер на 39,73 % и годишен процент на разходите в размер на 4 7,83%.

Ищцата твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора за кредит, като Б. се е заблудила, заради използваната заблуждаваща търговска практика, която е довела до неравноправност на уговорката относно размера на ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР, с произтичащите от това последици по смисъла на чл.22 от ЗПК- нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Според исковата молба, уговореният размер на възнаграждение за фирмата – гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и е индикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, като този извод следва от дефиницията за общ разход по кредита за потребителя- това са всички разходи за кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит.

Подчертава, че във величината на ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори по кредитното правоотношение.

1

Според исковата молба, възлагането на потреителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитодателя са в изключителен интерес на търговеца и във вреда на потребителя, като по- слабата страна на гражданския и търговския оборот. Ищцата сочи, че договорът за гаранция има акцесорен характер и съществува валидно само при наличие на действителен главен дълг.

И. Г. Б. моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит от 20.08.2021 г., сключен с „Неткредит“ООД и нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 20.08.2021г., сключен с „Кредит Гарант БГ“ООД.

Моли да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да отговори на формулирани в исковата молба въпроси.

Представя писмени доказателства, които са относими по делото и следва да бъдат приети.

В законоустановения срок ответното дружество- „Неткредит“ООД, представят писмен отговор на исковата молба, в който признават, че на 20.08.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит № 202108200759470058 между ответното дружество, като кредитор и И. Б., като кредитополучател, по силата на който на Б. е отпуснат заем в размер на 500,00лв., като молят този факт да бъде приет за безспорен.

Оспорват твърдението на ищцата, че договорът е недействителен, съгласно нормата на чл.

22 от ЗПК и че същият не отговаря на законовите изисквания на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.

В писмения отговор е описана методиката за изчисляване на ГПР по процесния Договор за кредит. Възразяват по допускането на съдебно- счетоводна експертиза по поставените от ищцата въпроси. Молят да бъде отхвърлен, като неоснователен предявеният от ищцата И. Б. иск.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

В законоустановения срок ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ООД представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че предявеният от И. Б. иск е допустим и неоснователен, тъй като между ищцата и това ответно дружество не е сключван договор за гаранция на 20.08.2021г., не е издавана гаранция и не е изплащано от страна на ищцата възнаграждение за издаване на гаранция.

Подчертават, че не е налице облигационно отношение между И. Б. и „Кредит Гарант БГ“ООД. Молят делото да се разгледа в отсътвие на процесуален представител на ответното дружество.

Изразяват становище по реда на чл. 238, ал.2 от ГПК.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание-редовно призована, ищцата И. Г. Б. не се явява, не се явява и процесуалният й представител- адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия.

Представляващият „Нет Кредит”ООД, не се явява. Не изпращат процесуален представител.

Изпращат молба.

Представляващият ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ЕООД, ридовно призован, не се явява. Представят молба.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № 202 108200759370058, сключен на 20.08.2021 г. между първия ответник „Нет Кредит“ ООД и ищцата И. Г. Б. се 2 констатира, че ответниците са предоставили на ищцата кредит под формата на заем в размер на 500,00 лв., като главница и чиста стойност на кредита. Страните са уговорили, че главницата и лихвите по кредита следва да бъдат изплатени до 21.02.2022 г. на вноски съгласно приложения по делото погасителен план, от който се констатира, че падежът на първата погасителна вноска е 20.09.2021 г., а финалната погасителна вноска следва да бъде внесена на 20.02.2022 г. Съгласно чл.

11, ал.4 от договора за кредит, Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 46,42% от заетата сума. В договора е посочено, че общата дължима сума от страна на Б. възлиза на 558,00 лв. Съгласно чл. 4, ал.3 от същия договор, ищцата е задължена в срок до края на следващия ден от сключване на договора за кредит, да предостави на първите ответници гаранция по кредита съгласно реда и условията, посочени в Общите условия на договора и е пояснено, че ако бъде издадена банкова гаранция, тя трябва да бъде на стойност 558,00 лв., със срок на валидност до 22.02.2022 г.

В чл. 6 от същия договор в глава „Неустойка при неосигуряване на гаранция“ е посочено, че в случай, че кридотополучателят Б. не е предоставила на „Нет Кредит“ ООД в установения срок и съгласно предвидените Общи условия такава гаранция, то Б. дължи на дружеството неустойка в размер на 420,00 лв., която се начислява месечно считано от деня, в който изтича срока по чл. 4, ал.3 от договора, а именно- до края на следващия ден от сключването на договор за кредит. В ал.3 на чл.6 е пояснено, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, то неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Пояснено е, че ако действието на гаранцията бъде прекратено, считано от деня, в който е настъпило прекратяването, започва да се начислява неустойка. Посочено е още, че неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно с уговорения погасителен срок.

От представената по делото Справка за кредитна задлъжнялост на И. Г. Б., издадена на 31.05.2024г. от Централен кредитен регистър при Българска народна банка, за Отчетните единици „Неткредит“ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД, за периода от 31.05.2019г. до 30.04.2024г., се открива потребителски кредит на стойност 500,00 лв., отпуснат на 20.08.2021 г. с дата на издължаване 21.02.2022 г. Съгласно справката, има две сключени гаранционни сделки между ищцата Б. и ответното дружество „Кредит Гарант“ ЕООД- Гаранционна сделка от 16.11.2021г., по която датата на издължаване е 18.06.2022г. и Гаранционна сделка, сключена на 10.05.2022г., с дата на издължаване -12.09.2022г. Съгласно погасителния план на процесния договор за кредит, датата на последната погасителна вноска е 20.02.2022г.

Съгласно чл. 4, ал.3 от представения по делото Договор за потребителски кредит № 202108200759370058, сключен на 20.08.2021 г., гаранцията следва да се представи в срок до края на следващия ден от сключването на договора за кредит- до 21.08.2021г. От представената справка на Централен кредитен регистър, Договор за гаранция с ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, И. Б. не е сключвала по повод процесния договор за кредит, сключен с ответниците „Нет Кредит“ ООД.

По делото не се представиха никакви други доказателства вторият ответник - „Кредит Гарант БГ“ ЕООД да са сключили договор с ищцата Б. и да са заплатили задължението й спрямо ответниците „Нет Кредит“ ООД, ако същото не е било погасено съгласно клаузите на договора за кредит.

В писмения си отговор вторият ответник „Кредит Гарант БГ“ ЕООД сочат, че предявеният 3 иск е неоснователен, тъй като по договор за кредит, сключен на 20.08.2021 г. няма сключен договор за гаранция от същата дата, гаранция не е издавана от ответното дружество и Б. не е заплащала възнаграждение за издадена гаранция, поради което не е налице облигационно отношение между ищцата И. Б. и „Кредит Гарант“ БГ.

Съдът констатира, че такъв договор не е представен нито от ищцата, нито от първото ответно дружество – „Нет Кредит“ ООД.

Съдът счита, че следва да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявеният от И. Г.

Б. иск за постановяване на решение, с което да с е прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 202108200759370058, сключен на 20.08.2021 г. между първия ответник -„Нет Кредит“ ООД и ищцата И. Г. Б. и нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 20.08.2021г., сключен с „Кредит Гарант БГ“ООД , тъй като такъв договор за предоставяне на гаранция не е сключван.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата И. Б. да заплати на ответниците „Неткредит” ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, ет.10 сторените по делото съдебно–деловодни разноски в размер на 360,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата И. Б. да заплати на ответниците„Кредит Гарант БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Лъчезар Станчев” №3, ет.11 сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 150,00лв.- за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, на основание чл. 26, ал.1, чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от И. Г. Б., с ЕГН: **********, от град Стрелча, бул. „****” № 2, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Хан Кубат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия срещу „Неткредит”ООД, с ЕИК- 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, ет.10, иск за прогласяване н а нищожността на Договор за потребителски кредит № 202 108200759370058, сключен на 20.08.2021 г. между „Неткредит”ООД, с ЕИК- 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, ет.10 и И. Г. Б., с ЕГН: **********, от град Стрелча, бул. „****” № 2.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от И. Г. Б., с ЕГН: **********, от град Стрелча, бул. „****” № 2, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Хан Кубат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК- 203107568, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, ет.11 , иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 20.08.2021г., сключен с „Кредит Гарант БГ“ООД, какъвто договор не е сключван.

ОСЪЖДА И. Г. Б., с ЕГН: **********, от град Стрелча, бул. „****” № 2, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Хан Кубат” №2- чрез адвокат Е. И от Пловдивска адвокатска колегия да заплати н а „Неткредит”ООД, с ЕИК- 201253421, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

4

„Лъчезар Станчев” №3, ет.10, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на на 360,00 лв.