Решение № 442 от 16.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500650 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Н. М. К. от гр. *** ищец по гр.д. № 6137 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2832/15.12.2025 год. в частта ,с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от въззивника иск против „КРЗ Порт Бургас „АД за заплащане на сумата над уважения размер от 21 760,51 лв. до предявения от 98 000 лв.- представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания ,причинени от трудова злополука,настъпила на 13.10.2024 г.,ведно със законната лихва от 13.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата .

Въззивникът-ищец изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

На първо място се сочи ,че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства ,като е изследвал механизма на увреждането и последиците от нараняването на ищеца ,като правилно е отхвърлено възражението за груба небрежност .Оплакването е единствено 1 относно приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД ,довел до силно занижено обезщетение за неимуществените вреди ,както и преценката за интензитета на търпените болки и страдания ,което е довело до погрешни крайни изводи.Затова и определеното обезщетение в размер на 25 000 лв. е силно занижено и не кореспондира с установените факти и съдебната практика .Цитирана е съдебна практика относно обезщетения за неимуществени вреди за средна телесна повреда ,като се подчертава ,че в случая на ищеца са причинени три средни телесни повреди .Районният съд задълбочено и правилно е анализирал претърпените от ищеца болки и страдания-както физически ,така и психически ,при което неясен е крайният извод за справедлив размер на обезщетението .В тази връзка се сочи ,че е следвало да се ценят критично отговорите на изслушаната СМЕ,като вещите лица изрично са посочили ,че не им е известно каква е работата на ищеца .

Затова се счита ,че съдът е определил несправедливо обезщетение .Счита се за неправилно решението и в частта ,с която е приспаднато от определеното обезщетение и изплатеното застрахователно обезщетение по групоза застраховка на работното място в размер на 3 239,49 лв. .Това плащане представлава обезщетение за претърпени имуществени вреди

/изплатено е за временна нетрудоспособност за период от 270 дни вследствие злополуката / и е компенсация за загуба на трудовото му възнаграждение ,поради което неправилно е приспаднато от обещтеението за неимуществени вреди .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция бъде уважена изцяло .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Счита ,че във въззивната жалба е налице противоречие-от една страна се сочи ,че съдът правилно и задълбочено е анализирал фактическата обстановка,а от друга страна се възразява относно приложението на чл. 52 ЗЗД.

2

Твърди се ,че съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства- това ,че не се е наложило оперативна намеса и ищецът е изписанот болничното заведение в добро общо състояние .

Оспорват се възраженията против приетата медицинска експертиза ,като се подчертава ,че тя не е била оспорена от ищцовата страна .Затова и правилно заключението е било ценено от съда при анализ на фактическата обстановка .Вещите лица посочват ,че не са налице трайни последици за ищеца ,счупването на черепа е засягало само черепната кост и не са отбелязани травматични промени в главния мозък.Посочено е ,че ищецът може да си служи с горния крайник ,дори при тежка физическа работа ,работоспособността му е възстановена напълно ,при което той се е върнал на предишната си работа.Затова се счита ,че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е спазил принципа за справедливост .Сочи се ,че цитираната във въззивната жалба съдебна практика е несъотносима,доколкото не сакае аналогични случаи.

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ищеца и присъждане на разноски пред въззивната инстанция .

Въззивна жалба е подадена и от ответника- „КРЗ Порт Бургас „АД – против решението в частта ,с която са уважени исковете на Н. К. ,като се счита ,че в тази част решениет е неправилно и незаконосъобразно.

На първо място се възразява ,че съдът в нарушение на чл. 200 ал. 3 КТ не е намалил определения размер на обезщетението за неимуществените вреди с размера на полученото от ищеца обезщетение за обществено осигуряване ,като от педставените доказателства е установено ,че за периода от 13.10.2024 г. до 16.07.2025 г. ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособнот във връзка с процесната злополука в размер на 19 992,37 лв. Оспорват се в тази връзка изводите на съда ,че това обезщетение следва да се приспадне от обезщетението за пропуснати ползи-имуществени вреди ,причинени от трудовата злополука .Счита се ,че изводите са в противоречие с разпоредбата на чл. 200 ал. 3 КТ,според която работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –както имуществена,така и неимуществена ,така и пропусната полза , и полученото от работника обезщетение и /или пенсия по общественото осигуряване /както е сторено с полученото от ищеца обезщетение по застрахователната полица по сключена 3 застраховка „трудова злополука“/.

Оспорват се изводите ,че в случая не е налице съпричиняване за настапване на вредите от ищеца .Счита се ,че от доказателствата по делото се установява ,че ищецът е нарушил т.3.5 от Инструкцията за безопасна работа в ограничени /затворени /пространства .Ищецът е бил запознат с инструкцията при постъпването си на работа и е удостоверил това с подписа си

.Неправилно съдът е приел,че щом няма дата на списъка ,на който е положил подписа си ,не било ясно кога същият е запознат с инструкцията .Сочи се ,че по делото е представена служебна бележка от 02.02.2015 г. относно проведен начален инструктаж по безопастност ,хигиена на труда и противопожарна отбрана на ищеца К.,кото именно удостоверява датата ,на която К. е бил запознат инструкцията и картата за оценка на риска .След като е бил запознат с тази инструкция ,ищецът я е нарушил и както сам сочи в исковата молба ,е влязъл в силоза без да използва стълба ,а върху метални плоскости ,поставени върху редлер,находящ се по външната страна на силоза и затова именно се е подххвъзнал по металните плоскости,паднал и получил процесните увреждания .Посоченото нарушение безспорно е проява на груба небрежност ,поради коео съдът е следвало да отчете съпричиняване от страна на ищеца на осн.чл. 201 ал. 2 т. 1 КТ в голяма степен ,при което обезщетението на неимуществените вреди следва да бъде намалено в значителна степен .От друга страна се счита ,че определеният размер от 25 000 лв. обезщетение е прекомерен с оглед и получените увреждания и търпяните болки и страдания ,доколкото от медицинската експертиза се установява ,че към настоящия момент работоспособността на ищеца е възстановена в пълен обем.

Затова се моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковете на Н. К. ,като се присъдят и направените разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са от Н. М. К. от гр. *** осъдителени искoве с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК 102003925, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 3, за 4 заплащане на сумата от 98 000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 734,66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпила на 13.10.2024г. трудова злополука.

Представен е бил по делото трудов договор № 6/03.02.2015г., сключен между Н. М. К. и ответното дружество, видно от който К. е заемал длъжността „оператор силози“. Представено е и допълнително споразумение от 01.08.2022г., с което страните са се договорили да променят длъжността на работника, която е изменена на „старши оператор силози“. Приложена е трудова характеристика на длъжността „старши оператор силози“, както и служебна бележка, от която е видно, че на ищеца е проведен първоначален инструктаж по безопасност на труда на 02.02.2015г. Приложен е и инструктаж за безопасна работа в ограничени пространства, видно от който служителите, които влизат и излизат в ограничено пространство следва да използват стационарни стълби (там където са налични) или подходящи преносими стълби. По делото е представен опис на лицата, които са били запознати с инструкция за безопасна работа в закрити пространства. В лист две от същата (лист 64 от делото) е попълнено името на ищеца, срещу което е поставен подпис

Прието е Разпореждане № 5104-02-123 от 29.10.2024 г. (лист 7), издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО въз основа на декларирана злополука с вх. № 5101-02-106 от 16.10.2024 г. на ТП на НОИ - Бургас от осигурителя „КРЗ Порт Бургас“ АД, станала с Н. М. К. на 13.10.2024 г. С разпореждането е прието, че инцидентът е трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е отразено, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа. В работното си време операторът Н. К. е бил зает с ръчно изваждане на стока /зърно/ от силоз № 7. Около 16:20 часа придвижвайки се по редлер, находящ се от външната страна на силоза, при опит да влезе през люка, докато се е наемал К. е изгубил равновесие. Изтървал мястото, за което е бил захванат, при което паднал първо по лице надясно, върху редлера, а след това паднал по гръб на бетоновата площадка. След свестяване, поради невъзможност да се движи, К. с усилия е успял да позвъни на колега за подаване на сигнал. При пристигане на спешен екип Н. К. е бил отведен за преглед в УМБАП - Бургас АД. След прием и в резултат на 5 множество изследвания медицински специалисти от Неврохирургично отделение поставят окончателна диагноза на пострадалия: счупване на свода на черепа, закрито, а придружаващи са: счупване на тялото на раменната кост, закрито, счупване на ладиевидната кост на китката, закрито и счупване на лопатката, закрито.

Приложена е и самата декларация за трудова злополука, подадена от работодателя и ответник в настоящия процес. Представена е фрактура № 145499 и фискален бон от 17.10.2024г., видно от които Н. К. е заплатил на УМБАЛ Бургас сума от 240 лв. с ДДС за настаняване в болничното заведение.

Представен е касов бон, от който е видно, че К. за заплатил потребителка такса на УМБАЛ Бургас в размер на 23,20 лв. на 17.10.2024г. От представените фактура № 2000058013/22.01.2025г. и фискален бон се установява, че К. е заплатил сумата от 348,50 лв. на СБР Вита, за настаняване в болничното заведение за седем дни. Представени и са множество касови бонове за заплатени от ищеца суми за прегледи, потребителски такси на медицински заведения и медикаменти, като общата стойност на заплатени суми възлиза на 123,04 лв.

От изготвената и приета по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, вещите лица по която, са се запознали с медицинските документи по делото и са извършили преглед на ищеца, се установява , че телесните увреждания, които К. е получил при процесната злополука са закрито счупване на костите на черепа, счупване и мекотъканни увреди на костите формиращи дясна раменна става и счупване на костите формиращи дясна гривнена става /китка/. Посочено е, че възстановителният период при ищеца е определен от ЛКК и ТЕЛК като същият е бил приет за временно нетрудоспособен за времето от 13.10.2024г до 09.07.2025г. След ползване на платен отпуск Н. К. е възстановен на работа в предприятието на 09.08.2025г., като към момента на изготвяне на заключението работоспособността му е била възстановена напълно. Експертите са посочили, че в резултат на претърпените травми и последвалото лечение и обездвижване на десен горен крайник и установените с проведения МРТ увреди на раменната става, ищецът е търпял болки и страдания и затруднение в ежедневните битови и физиологични нужди, както и невъзможност да извършва физически натоварвания на десен горен крайник. Тези затруднения са били по- 6 интензивни в първите 3-4 месеца след травмата, но към настоящия момент няма данни за трайни последствия върху подвижността на дясна ръка и рамо на лицето. Не са установени и трайни последици от счупването на черепа, водещи до проблеми във вестибуларния апарат. Счупването е засягало само черепната кост като от проведения скенер не са отбелязани травматични промени на главен мозък. В заключението си вещите лица са приели, че ищецът може да извършва обичайни движения свързани с физическо натоварване в трудова и битова среда. Интензитетът на натоварване обаче следва да се определи от ТЕЛК съгласно Наредбата за медицинската експертиза.