Решение № 530 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Варна, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20223100500561 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от М. Д.

Й., чрез адв.Б. и адв.Т. против Решение № 262998 от 29.12.2021 година, постановено по гр.дело № 16 478/2020 година, по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил исковите претенции на ищцата против ответницата Е.С. С. обективно евентуално съединени конститутивни искове за унищожаване поради измама, на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, и в условията на евентуалност – поради грешка в предмета, чл. 28, ал. 1, предл. първо ЗЗД, на сключените между страните договори, както следва: 1. Договор за покупко-продажба от 07.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № 186, том I, peг. № 1847, дело № 156/2020 г. на нотариус П. П. с рег. № 224 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 9127/07.05.2020 г., акт № 161, том XXIII, дело 5218/2020 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 208011, находящ се в с.

Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „***“, целия с площ от 3001 кв.м., при граници по скица: ПИ №№ ***, ***, *** и ***; 2.Договор за покупко-продажба от 05.06.2020 г., обективиран в нотариален акт № 19, том II, peг. № 2275, дело № 184/2020 г. на нотариус П.

П. с рег.№ 224 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 11947/05.06.2020 г., акт № 2, том XXXI, дело № 6872/2020 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот, както и 3. Предварителен договор за покупко-продажба 1 от 23.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4605/23.09.2020 г. на нотариус П. П. с рег. № 224 на НК с предмет 601/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот, както и съединени с тях обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 15 200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева), представляваща сбор от заплатените продажни цени по трите договора, от които 8 000 лева по договора за покупко-продажба от 07.05.2020 г., 3200 лв. по договора за покупко-продажба от 05.06.2020 г. и 4000 лв. по предварителния договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г., на основание чл. 34 ЗЗД, и сумата от 1351,62 лв. (хиляда триста петдесет и един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи по сключване на сделките, на основание чл. 82 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и не почива на адекватно тълкуване на доказателствата представени по делото.Твърди се, че съдът превратно е тълкувал както свидетелските показания, така и наличната в процеса /неоспорена/ Съдебно геодезическа експертиза.Излага се още, че са налице и двете обстоятелства посочени в исковата молба – измама и грешка, по която причина е редно атакуваното решение да бъде отменено, а претенциите – уважени.

Отговор по делото е постъпил и с него въззиваемата С., чрез адв.А. моли съдът да потвърди решението.В отговора се излага, че атакувания съдебен акт съдържа всички изискуеми резквизити и следва да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата е редовно призована, не се явява, но чрез адв.Б. поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

Адв.А., които представлява въззиваемата страна моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС ищцата М. Д. Й., ЕГН ********** е предявила против ответницата Е.С. С., ЕГН **********, обективно евентуално съединени конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД и чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗЗД за унищожаване поради измама, евентуално – поради грешка в предмета, на сключените между страните договори, както следва:

- Договор за покупко-продажба от 07.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № 186, том I, peг. № 1847, дело № 156/2020 г. на нотариус П.

П. с рег. № 224 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 9127/07.05.2020 г., акт № 161, том XXIII, дело 5218/2020 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Долище, общ.

Аксаково, обл. Варна, местност „***“, целия с площ от 3001 кв.м., при граници по скица: ПИ №№ ***, ***, *** и

***,

- Договор за покупко-продажба от 05.06.2020 г., обективиран в 2 нотариален акт № 19, том II, peг. № 2275, дело № 184/2020 г. на нотариус П.

П. с рег.№ 224 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 11947/05.06.2020 г., акт № 2, том XXXI, дело № 6872/2020 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот, и

- Предварителен договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4605/23.09.2020 г. на нотариус П. П. с рег. № 224 на НК с предмет 601/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот, както и съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 34 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на и щ ц а т а сумата от 15 200 лева /петнадесет хиляди и двеста/, представляваща сбор от заплатените продажни цени по трите договора, от които 8000 лв. по договора за покупко-продажба от 07.05.2020 г., 3200 лв. по договора за покупко-продажба от 05.06.2020 г. и 4000 лв. по предварителния договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г., и сумата от 1351.62 /хиляда триста петдесет и един и шестдесет и два/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи по сключване на сделките.

Според изложеното в ИМ през м. април 2020 година по обява в една от Социалните мрежи ищцата установила, че ответницата предлага за продажба урегулирани имоти или идеални части от тях, находящи се в землището на с.

Долище, общ. Аксаково, при цена 4000 лв. за 600 кв.м., с посочен телефон за контакт, на който отговаряла ответницата.След като разговаряли страните решили да осъществят среща и да извършат оглед на предлаганите имоти.Касаело се за имот на север от центъра на селото, които не бил ограден, като ищцата узнала от ответницата, че последната продава 1 200 кв.м ид.ч. от посочения там имот с обща площ от 3000 кв.м., както и че за други 600 кв.м. ид.ч. вече имало сключен предварителен договор с друг купувач.Т.к. ищцата изразила положителното си отношение спрямо сделката на 30.04.2020 година между страните бил сключен предварителен договор за покупкопродажба на 1200/3001 кв.м. ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***, а на 07.05.2020 година – окончателен договор, срещу продажна цена от 8 000 /осем хиляди/ лева, която била заплатена изцяло, като при сключване на сделките ищцата била с убеждението, че купува именно имота, който й бил показан при огледа.

След окончателния договор ищцата, ответницата и трето лице Г. В. купувач по предварителен договор за 601 кв.м. ид.ч. от имота, се консултирали с архитект относно възможността за делба на имота на три дяла. Становището на експерта било, че имотът може да се подели само на два реални дяла, поради което ответницата предложила на ищцата да й продаде нейните 1200 кв.м. ид.ч. от имота на по-ниска продажна цена.

Ищцата се съгласила и на 05.06.2020 година, между тях бил сключен договор за покупко-продажба на въпросните 1200/3001 кв.м. ид.ч. от процесния имот, по който ищцата заплатила продажна цена от 3200 лева /три хиляди и двеста/.

На 11.06.2020 г. ищцата и Г. В. подписали с архитекти договор за проектиране – изготвяне на ПУП-ПЗ за поземления имот и възложили на 3 геодезист да изготви проект за разделяне на имота на два реални дяла, но същият не бил одобрен от СГКК-Варна. Затова и ответницата предложила на ищцата да й продаде и останалите 601 кв.м. ид.ч. от имота, предмет на сключения с Г. В. предварителен договор, на когото щяла да предложи друг неин имот. Ищцата се съгласила и след прекратяване на договора между ответницата и третото лице, на 23.09.2020 година страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на 601/3001 кв.м. ид.ч. от процесния имот срещу продажна цена от 4 000 лева / четири хиляди/, която била изплатена изцяло и уговорен срок за сключване на окончателен договор до 31.01.2021 година.

На 16.10.2020 г. ищцата възложила на геодезист да извърши трасиране на имота, с цел да бъде ограден, като при посещение на място геодезистът заявил, че закупеният имот по документи за собственост се намира на около 700 метра от показания му такъв от ищцата, както и че същият е земеделски, а не урегулиран. Така ищцата разбрала, че закупила друг имот, различен от този, който бил предмет на извършения оглед и който всъщност мислела, че купува. След извършена от геодезиста проверка в общинската администрация било установено, че показаният на място от ответницата имот се формирал от имоти с пл. № 11 и 12, записани по разписен лист като собственост на „Делджоунс“ ЕООД, попадащи в УПИ XII-11 и XIII-12 в кв. 2 по действащия план на с. Долище.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозирала отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че ищцата се свързала с нея по повод публикувана в социалните мрежи обява, както и че извършили оглед на имота. Пред ВРС поддържала, че в местността имотите не били трасирани и оградени, но при посещението на място запознала ищцата с основните параметри на имота, вкл. местонахождение, площ, статут на земята, начин на трайно ползване, като изрично я уведомила и за проведена предходна процедура по смяна на статута на имота и изготвяне на плана за застрояването му. Отделно от това, непосредствено преди подписване на първия предварителен договор е връчила на ищцата и копия на документи, касаещи целия имот с площ от 3001 кв.м. и неговите характеристики, в т.ч. и скица от 2008 г., в която имотът бил със статут „нива“ и скица от 2019 г., според която територията била урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване.Ответницата намерила, че не е налице твърдяната грешка в предмета на оспорените договори, доколкото в тях имотът бил описан коректно и тези съществени негови качества били известни на ищцата предварително, тъй като били видни от представените й документи.

Поддържа, че поведението й при преговорите било коректно и добронамерено, респ. волята на ищцата не била опорочена и поради измама от нейна страна.

При тези установени факти, виждането на ВОС е следното:

В съответствие с утвърдената съдебна практика - Решение № 396 4 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б. „волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна.Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Във всички останали случаи е налице грешка.

Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата.“ Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЗД измамата е основание за унищожаване на договор, когато страната умишлено е била въведена в заблуждение относно качествата на субекта, с когото договаря или предмета на договора и правните му последици, а договорът трябва да е сключен именно поради заблуждението. За да се въведе едно лице в заблуждение следва да се предизвика у него погрешна представа, която не отговаря на действителността.Твърденията на ищцата, че ответницата я е въвела умишлено в заблуждение относно имота предмет на замяна не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не се доказа, че невярната представа е предизвикана и то умишлено, за да не съответства на действителността.От писмените документи приложени по делото става ясно, че въззиваемата С. е провокирала изработване на ПУП по отношение на имот № 208011, също тя е представила съгласуване за възможност терена да се използва на строеж на жилищни сгради; Представено е още и Решение № ВН – 2 –ОС/2010 година за МОСВ, Удостоверение от Напоителни системи; Акт за категоризиране на земеделска земя при промяна на нейното предназначение; Протокол № 24 от 14.10.2010 година на ЕСУТ, Заповед № 1096 от 27.10.2010 година на Община – Аксаково по отношение на имот № 208011 з цел 5 отреждане на имота за жилищно строителство.Нещо повече – при изповядване на сделката / сделките са били представени всички необходими доказателства за индивидуализацията на имота и установяване на неговата идентичност, с който ответницата е била запозната.По изложените съображения, настоящият състав на съда приема, че липсват данни за осъществяване на фактите от състава на основанието „ измама“, поради което и решението на ВРС в тази му част следва да бъде потвърдено.

Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1356e092-a037-4cb1-96cd-5c70123aaca9