Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2393 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12027/2025
Вид
Решение № 2393
Подписан
18.05.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 486, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
  • чл. 535 · Търговски закон
  • чл. 536, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 537 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112027 по описа за 2025 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. М. П., ЕГН **********, с адрес:

*****, против Н. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. И. Й. дължи на ищеца П. М. П. сумата от 3000,00 лв., на основание запис на заповед, издаден на 26.09.2024 г., с падеж на изпълнение на задължението - 01.01.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.

417 от ГПК в съда – 14.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 8770/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VII гр.с.

В исковата молба, уточнена с молба от 16.07.2025 г., се твърди, че на 26.09.2024 г. в офиса на фирма „Спедлог“ ЕООД на адрес: *****, ответникът поискал заем от ищеца в размер на сумата от 3000,00 лв. Ищецът му предоставил сумата като паричен заем срещу подписана от него запис на 1 заповед със същата дата – 26.09.2024 г. и падеж на плащане – 01.01.2025 г.

Договарянето на заема от 3000,00 лв., предаването на сумата и подписването на записа на заповед станало в присъствието на П. Е. П. Същата била бивш служител на фирма „Спедлог“ ЕООД, назначена по трудов договор, която към онзи момент изпълнявала длъжността „офис-асистент“ и работила в същия офис на дружеството на адрес: *****. Ответникът не върнал нито лев от исковата сума, представляваща паричен заем, нито на датата на падежа 01.01.2025г., нито до настоящия момент. Тъй като задължението не било изпълнено на падежа, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 8770/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІ гр. с. По частното гражданско дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която съдът разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 3000,00 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 26.09.2024 г., с падеж на изпълнение на задължението: 01.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 от ГПК.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски в заповедното и настоящото исково производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че в исковата молба е посочeна невярна фактическа обстановка. Ответникът се познавал с ищеца покрай дейността на управляваната от него фирма „Спедлог“ ЕООД, извършваща транспортна дейност със собствени товарни автомобили в страната и чужбина и по точно във връзка с услугата и транспортните разходи за нея, която ищецът извършил на „Мони СВ“ ЕООД за превозване на негови стоки, предназначени за чужбина. С управителя на „Мони МС“ ЕООД Е. А. И. ответникът се познавал лично и взаимно си вършили различни услуги, включително и това 2 да урежда от негово име плащанията му към „Спедлог“ ЕООД за извършени от това дружество транспортни услуги към „Мони МС“ ЕООД. Други, различни от посочените по-горе отношения, с ищеца нямал, поради което не бил близък с него, най-малкото да поиска паричен заем от него. Заявява, че е посещавал веднъж, в началото на 2024 г., офиса на фирма „Спедлог“ ЕООД, и тогава ищецът отсъствал. В офиса бил само неговият баща, други служители нямало. Категорично заявява, че на 26.09.2024 г. не е посещавал офиса на „Спедлог“ ЕООД с цел да поиска от ищеца паричен заем в размер на 3000,00 лв. и да е получил на тази дата такъв в брой, в присъствие на свидетел, включително, че не е сключвал какъвто и да е устен договор с ищеца в тази насока, че да му дължи посочената сума. Ответникът твърди, че не е получавал от ищеца такава сума. В тази посока твърденията на ищеца в исковата молба били изцяло неверни и не отговаряли на действителната фактическа обстановка по случая. Ответникът не познавал и не бил виждал никога физически сочения от ищеца свидетел - П. Е. П., която ищецът твърди да е присъствала на подписване на процесния запис на заповед и предаване в брой на сумата в размер на 3000,00 лв. Ответникът твърди, че срещите му с ищеца се осъществявали на различни дати в кафенето на МОЛ Пловдив като и там на различни дати бил предавал в брой сумата от 5015,00 лв. и сумата от 9082,87 лв., представляващи транспортни разходи за извършена от „Спедлог“ ЕООД транспорта услуга за превоз на стоки в чужбина, собственост на „Мони МС“ ЕООД. Сочи, че на 26.09.2024 г. ищецът му се обадил по телефона и го помолил да се видят в МОЛ Пловдив. На срещата ищецът казал, че има вземания към „Мони МС“ ЕООД в размер на 3000,00 лв. за лихви относно просрочени от това дружество парични задължения за извършени от „Спедлог“ ЕООД транспортни услуги през 2024 г. В тази връзка ищецът помолил ответникада му разпише запис на заповед за сумата от 3000,00 лв. и да поеме ангажимент по този начин „Мони МС“ ЕООД да изплати лихвите, като ищецът се мотивирал с близките отношения между ответника и управителя на „Мони МС“ ЕООД, който при всички случаи щял да погаси задълженията му след като узнае за тях. Ищецът бил подготвил готов екземпляр на запис на заповед с въведени в него негови и на ответника лични данни. Ответникът се съгласил и положил подписа и имената си върху този запис на заповед без да подозира последиците от това. Сума в размер на 3000,00 лв. не бил получавал на тази дата от ищеца. Очевидно било, че в 3 резултат на недобросъвестното поведение на ищеца бил даден повод за образуване на настоящото дело, включително дало основание да се образува изпълнително дело № 649/2025 г. по описа на ЧСИ Петко И., с peг. № 821 и район на действие ОС - Пловдив против ответника. С възражение с вх. № 67995 от 17.06.2025 г. с правно основание чл. 414 от ГПК, ответникът оспорил по основание и размер вземането на ищеца по образуваното от него ч.гр.д. № 8770/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІ гр. състав.

По гореизложените съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В. М., която моли за уважаване на предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. К. Т., който моли за отхвърляне на предявения иск. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.

По допустимостта на предявения иск:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от приложеното ч.гр.д. № 8770/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Следователно предявения установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане.

По основателността на предявения иск:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че в негова полза е 4 издаден валиден и редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи наличие на такива положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил търсената сума.

В настоящия случай ищецът основава вземането си срещу ответника на менителничен ефект - процесната запис на заповед, издадена на 26.09.2024 г.

Страните не спорят, че ответникът е издал в полза на ищеца процесната ценна книга за сумата в размер на 3000,00 лв. В отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че на 26.09.2024 г. е подписал процесната запис на заповед за сумата в размер на 3000,00 лв. в полза на ищеца.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари.

Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е запис на заповед документ, който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата правна норма. При извършването на проверка за наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед настоящият състав достигна до извода, че процесният запис на заповед е валиден и годен да породи посочените в него задължения. Документът съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 535 от ТЗ – наименование „запис на заповед“ в текста на документа и на езика, на който същият е написан; падеж – 01.01.2025; място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаване, подпис на издателя. Когато записът на заповед съдържа падеж, който е на определен ден - чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ, както е в настоящия случай, с настъпването на конкретно определения падеж вземането става изискуемо автоматично, а предявяването на ценната книга за плащане представлява единствено съдействие на кредитора за изпълнение задължението на длъжника и има за цел да постави същия в забава (в този 5 смисъл Решение № 162/12.12.2019 г. по т.д. № 651/2018 г. по описа на ВКС, II т.о.). Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, съдът намира, че същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. С настъпването на падежа на 01.01.2025 г. вземането по процесния запис на заповед е станало изискуемо.

В процесния случай ищецът твърди, че процесната запис на заповед е издадена от ответника във връзка с наличието на каузално правоотношение – договор за заем за сумата в размер на 3000,00 лв., сключен между страните, т.е. ищецът твърди съществуването на вземане по каузално правоотношение между него, като поемател и длъжника, като издател, по повод на което е издаден записът на заповед. От своя страна, ответникът отрича да е съществувало твърдяното от ищеца заемно правоотношение между страните или каквото и да е друго каузално правоотношение между страните, обезпечавано с процесния запис на заповед. Тук е мястото да се посочи, че предаването на заемната сума не може да се счита за доказано с факта на издаване на записа на заповед. Редовният от външна страна запис на заповед не доказва пряко предаването на заемната сума, доколкото удостоверява единствено безусловно обещание на ответника да плати на ищеца сумата в размер на 3000,00 лв. на дата 01.01.2025 г. (в този смисъл Решение № 88/27.05.2013 г. по т.д. № 374/2012 г. по описа на ВКС, II т.о).