Акт от 15.02.2013, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- 10003/2012
- Подписан
- 15.02.2013
- В сила
- 09.01.2017
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1,т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.163а, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.292, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.292, ал.1 · Търговски закон
- чл.326, ал.2 · Търговски закон
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38 гр. Габрово, 15.02.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: при участието на секретаря В.К., сложи за разглеждане докладваното от съдията Пенкова т.д. № 3 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „Т.П.” ЕООД *** срещу „Везна„ ЕООД гр.Габрово.
В срока на писмения отговор ответникът „Везна„ ЕООД е предявил насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Ищецът по първоначалния иск „Т.П.” ЕООД е предявил срещу ответника „Везна” ЕООД при условията на еветуалност, като главен иск по чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., като дължима по договор за заем, който ако бъде отхвърле, е предявил за разглеждане иск по чл.55, пр.1 ЗЗД за заплащане на процесната сума от 30 000 лв. като получена от ответното дружество без основание.
В исковата молба се твърди, че на
27.12.2010 г. ищцовото дружество е предоставило на ответника „Везна” ЕООД в заем сумата от 30 000 лв., която е била предадена на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството-заемател, като негов представител. За предоставения заем е съставен единствено РКО от 27.12.2010 г., подписан лично от управителя на ответното дружество. След получаване на заема, ответникът е бил канен многократно да върне процесната сума, но не е изпълнил това задължение. Поради липсата на писмен договор, в който изрично да е посочената датата на връщане на заетата сума, ищецът на 30.09.2011 г. е изпратил нотарилана покана до заемателя, с която е дал едномесечен срок на същия да върне получените в заем пари. Поканата е връчена лично на управителя на ответното дружеството на 03.10.2011 г., но в указания срок не е извършено плащане на процесната сума. Предвид тези обстоятелства се претендира да бъде постановено решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща даден на 27.12.2010 г. и невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Ако бъде прието за недоказано твърдението за съществуващо между страните облигационно правоотношение по сключен договор за заем, ищецът, при условията на евентуалност, претендира процесната сума от 30 000 лв. за дължима от ответното дружество като дадена без основание. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.
В депозирания писмен отговор ответникът „Везна” ЕООД оспорва исковите претенции, като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Излага твърдения, че не е получил от ищеца претендираната сума от 30 000 лв. нито като заем, нито на друго основание. С тази сума не се е обогатил неоснователно, тъй като такава не му е била предадена. Твърди, че приложеният към исковата молба РКО не е осчетоводен.
В насрещната искова молба и направените уточнения с допълнително депозираните молби от 12.03.2012 и 08.05.2012 г., ищецът по насрещния иск „Везна” ЕООД излага твърдения, че ответникът по този иск „Т.П.” ЕООД има непогасени задължения към ищцовото дружество по 2 бр. данъчни фактури: № 386/12.08.2011 и № 370/10.08.2011 г., на обща стойност 97 673,10 лв. Тези задължения са за предадени на ответника на 05.08.2011 на 08.08.2011 и на 10.08.2011 г. количества преработен отпадък по 3 бр. експедиционни бележки, за които са издадени процесните две фактури. Цената, посочена във всяка от тях, е формирана като е включена цената на суровината, закупена от ищеца от „Е.Б.”АД и цената на преработката. Ищецът твърди, че такава е била установената между двете дружества практика към момента на издаване на процесните две фактури относно закупувана от „Е.Б.„ АД суровина в необработен вид, която е била преработвана от „Везна” ЕООД и доставяна на ответното дружество. Ищецът твърди, че предаването на стоката на ответника на посочените в исковата молба дати е станало в присъствието на лицето Г.У., който по силата на сключения между страните договор за ишлеме № 2/03.11.2011 г. е извършвал получаването на стоките за ответното дружество и е осъществявал ежедневен контрол върху количеството преработен отпадък на територията на ищцовото дружество. Твърди, че процесното задължение не е отразено в тристранно подписания протокол от 31.07.2011 г., тъй като към тази датата още не е било възникнало с оглед датите, на които е станало реалното предаване на обработения отпадък от ищеца на ответното дружество. Този протокол е бил съставен по повод взаимно извършвани доставки и услуги между дружествата „Везна”ЕООД, „Е.Б.” АД и „Т.П.” ЕООД за прихващане на взаимно дължими суми към 31.07.2011 г., към която дата ищцовото другжество е било закупило необработен отпадък от „Е.Б.” АД и вече е разполагал в складовете си с тази суровина, която по-късно е била преработена и доставена на ответника по процесните две фактури.
Претендира се да бъде постановено решение, с което ответникът по насрещния иск „Т.П.” ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца „Везна” ЕООД сумата от 25 100 лв., като частично дължима от сумата от 8 6453,50 лв. по издадена фактура № 386/12.08.2011 и сумата от 11 219,60 лв. по издадена фактура № 370/10.08.2011 г., като дължими за продадена в преработен вид стока, ведно със законните последици.
В писмения отговор ответникът по насрещния иск го е оспорил като неоснователен и недоказан. Излага доводи, че между страните няма сключен договор за поръчка, по силата на който и на основание чл.292, ал.2 ЗЗД „Везна„ ЕООД да е придобивала за „Т.П.” ЕООД пластмасови отпадъци от „Екопак България” ЕООД, които в последствие да му е прехвърляла в собственост и фактурирала, както и същите да са били преработвани на база сключения договор за ишлеме №2 от
03.11.2010 г. Ответникът твърди, че по този договор е предавал на ищеца едниствено свой отпадък, който след преработването му е връщан обратно на ответното дружество, което за извършената услуга е заплащало на ищеца съответното възнаграждение от 250 лв. на тон. Сочи, че няма непогасени задължения от ответника по сключения между страните договор № 2/03.11.2010 г. За липсата на такива към 31.07.2011 г свидетелствал и тристранно подписания протокол, на който се позовава ищецът. Ответникът твърди, че не е бил запознат с фактури № 370/10.08.2011 и №386/12.08.2010 г. и оспорва тяхното съдържание. Твърди, че не е налице основание за тяхното издаване и че посоченото в тях количество не е предавано и не е приемано от ответното дружество,поради което липства и основание за неговото заплащане. Сочи,че полученото количество по експедиционна бележка № 58/10.08.2011 г. е заплатено през м. юни 2011 г., а останалите две експедиционни бележки не са подписани от ответника и не доказват твърдяното от ищеца реално предаване на описаните в тях количества. Твърди, че процесният договор за ишлеме не е бил прекратен едностранно от ишеца с писмо № 088/ 23.08.2011 г. поради липсата на посоченото за това основание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното по предявените искове от „Т.П.” ЕООД срещу „Везна” ЕООД:
По делото не се спори, че между страните няма сключен в писмена форма договор за заем за сумата от 30 000 лв.
Ишецът твърди съществуването на такова облигационно правоотношение по неформален договор, сключен с ответното дружество чрез неговия управител В.Т., на 27.12.2010 г. В подкрепа на твърденията си е представил в заверен препис РКО за сумата от 30 000 лв. и е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на св. Г.У.
Приложеният по делото РКО е двустранно подписан, като не е оспорено авторството на подписите на страните. От същият се установява, че на 27.12.2010 г. „Т.П.” ЕООД е предал на „Везна„ ЕООД, чрез управителя и представляващ дружеството В.Т., сумата от 30 000 лв. Процесният РКО е съставен и подписан от управителя на ищцовото дружество З.К. и от упарвителя на ответното дружество В.Т., което не е оспорено от ответната страна и се установява от обясненията на ищеца, дадени по чл.176 ГПК в с.з. на 08.06.2012 г. Обстоятелството, че посочената в документа сума от 30 000 лв. е била реално предадена на ответното дружество чрез неговия управител и представляващ В.Т., се установява от отразеното в документа волеизявление на двете страни чрез положените подиси в графата ”броил сумата” и „получил сумата”, като в последната освен подписа на получателя е поставен и печата на „Везна” ЕООД. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че към датата, когато е подписан РКО, наличната сума в касата на ищцовото дружество е била 138 829, 29 лв., което сочи, че ищецът реално е разполагал с парични средства и е могъл да предостави в брой сумата по процесния РКО, като неосчетоводяването му не опровергава този извод. Твърдението на ответника, че не е било възможно сумата да бъде предадена на управителя Т. на посочената в РКО дата 27.12.2010 г., поради отсъствието му този ден, тъй като се е намирал на почивка извън гр. Габрово, не се подкрепя от събраните доказателства. Нито едно от тях не установява такъв факт. Представеният протокол на л.209 от делото, на който се позовава ответникът, не съдържа данни относно присъствието на управителя на „Везна” ЕООД на процесната дата, което се потвърждава и от заявеното от св. В.Г.. Показанията на св. И., че на 27.12.2010 г. управителят Т. е отсъствал и на тази датата в офиса на ответната фирма не е идвал упарвителят на ищцовото дружество З.К., съдът не кредитира, тъй като те не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а от обясненията на самата свидетелка не се установява обективни данни, на които да почиват нейните твърдения, че именно на датата 27.12.2010 г. са се осъществили твърдените от нея факти, предвид изминалия дълъг период от време, както и за възможността тя да има непрекъснато преки впечатления за присъствието на управителите на двете фирми този ден. Освен това РКО е подписан и от двете страни, поради което за оспорване на неговото съдържание, когато това е направено от някоя от тези страни, какъвто е настоящият случай, следва да бъде съобразена и забраната на чл.164, ал.1,т.6 ГПК. С оглед изложеното, съдът прие, че не е опровергана достоверността на датата на представения от ищеца РКО от 27.12.2010 г.
Процесният РКО съдържа само волеизявление на управителя на ответното дружество, че като представител на „Везна” ЕООД е получил сумата от 30 000 лв., без отразяването на основанието за получаването й. В него не се сочи страните да са обвързани нито с бъдещи, нито с вече възникнали отношения по повод на паричен заем, нито с каквито и да било други техни взаимоотношения, както и поето от ответника задължение за връщане на сумата. Налице е хипотезата, когато предаването на паричната сума е установено, но липсват данни на какво основание е станало това, поради което не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, като това правоотношение подлежи на доказване, в който смисъл е и установената съдебна практика. В случая ангажираните от ищеца гласни доказателства не установяват по безспорен начин, че процесната сума от 30 000 лв. по РКО е предадена на ответника като заем. Съдът не кредитира показанията на св. У., тъй като самият ищец, както в исковата молба, така и в нотариалната покана, не е сочил същия като очевидец на сделката. От твърденията на свидетеля не може да се приеме за безспорно установено, че е присъствал, когато е била поискана сумата и при нейното предаване. Не е установено по какъв начин свидетелят се е убедил, че телефонният разговор е бил воден именно с управителя на ищцовото дружество, нито от доказателствата по делото се установява наличието на някакви основателни мотиви управителят на ответното дружество да води такъв разговор в присъствието на св.
У. Има разминаване и между обясненията на управителя на ищцовото дружество З.К. по реда на чл.176 ГПК за какво са дадени средствата като заем и договорения между страните начин на погасяване и това, което за тези обстоятелства е заявил св. У. Всичко това дава основание съдът да не кредитира ангажираните от ищеца гласни доказателства. При установените факти, съдът прие, че не е доказано твърдението на ищеца сумата от 30 000 лв. да е била предадена на ответното дружество на основание сключен неформален договор за заем, което обосновава и неоснователността на предявения иск по чл.240, ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД. Ответникът нито твърди, нито е доказано наличието на основание да задържи порцесната сума, получена по РКО от 27.12.2010 г. Предвид на това съдът прие, че в случая е осъществен фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД., съобразявайки и Постановление на Пленума на ВС № 1/1979 г. Предявеният при условията на евентуалност на това правно основание иск следва да бъде уважен изцяло.
Разпечатката съдържа 25 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13569c1a-2827-407d-b427-ea4f143c166a