Определение № 391 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Перник, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Я. Х. срещу Определение № 1017/ 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3143/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 73/ 30.01.2025 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от 2453,33 лева на 2120 лева.

Жалбоподателят излага съображения, че атакуваното определение е неправилно, поради неправилно изчисление на дължимите в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатски хонорар. Сочи, че с Решение № 73/ 30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3143/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, съдът е уважил предявения от него иск по чл. 200 КТ за сумата 5000 лева и е отхвърлил същия за горницата над нея до пълния претендиран размер от 15 000 лева. С него било прието за основателно възражението на ищеца за прекомерност на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение и същите били намалени до сумата 3180 лева с ДДС. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следвало да бъдат присъдени съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска (две трети от заявената с исковата претенция сума), тоест 2120 лева, но неправилно първоинстанционният съд присъдил сумата 2453,33 лева. Жалбоподателят счита, че тези разноски за адвокатски хонорар в полза на ответника са неправилно изчислени. Поради това моли атакуваното определение да бъде отменено, а вместо него да бъде допуснато изменение на решението на първоинстанционния съд, като присъдените в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени от 2453,33 лева до 2120 лева.

Ответникът по жалбата - „Водоснабдяване и канализация“ ООД изразява становище, че същата е неоснователна. Твърди, че дължимото адвокатско възнаграждение, което му е присъдено, е изчислено според първоначално предявения размер на исковата претенция – 25 000 лева. Сочи, че за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева е направен отказ от иска, след като е депозирал отговор на исковата молба и изразява становище, че дължимите му разноски за адвокатски хонорар следва да бъдат изчислени според първоначално предявения размер на иска. Освен това посочва, че при определяне конкретната сума, до която следва да 1 бъде намалено адвокатското му възнаграждение, съдът правилно е съобразил извършената от процесуалния му представител работа по делото. С оглед на тези съображения „Водоснабдяване и канализация“ ООД моли атакуваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 3143/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на Е. Я. Х., с която е предявен осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД за сумата 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 04.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката – 04.12.2023 г. до окончателното му изплащане. Въз основа на молба на ищеца от 09.10.2024 г. в открито съдебно заседание, проведено на същата дата, съдът допуснал изменение на исковата претенция чрез намаляване на размера й до сумата 15 000 лева. С постановеното по делото Решение № 73/ 30.01.2025 г. предявеният иск е уважен за сумата 5000 лева и отхвърлен за разликата над нея до претендираните 15 000 лева, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от него съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 2453,33 лева. В мотивите на съдебния акт е обсъдено възражението на Е. Я. Х. за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от „Водоснабдяване и канализация“ ООД в полза на процесуалния му представител (6000 лева с ДДС), като е прието, че същият следва да бъде намален до сумата 3180 лева с ДДС, която отговаря на предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора съдът е достигнал до извод, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени 2453,33 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба от 20.02.2025 г. Е. Я. Х. е поискал решението да бъде изменено в частта за съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, като същите бъдат намалени от 2453,33 лева до 2120 лева, като е изложил съображения, че последната сума съответства математически на отхвърлената част от иска (разликата над 5000 лева до 15 000 лева) и подлежи на присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

На 20.03.2025 г. ответното дружество е подало отговор на молбата, с който е изразило становище, че същата е неоснователна, както и че съдът е определил правилно присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение въз основа на първоначално предявения размер на исковата претенция от 25 000 лева.

С атакуваното Определение № 1017/ 21.03.2025 г. Районен съд – Перник е оставил искането на ищеца по чл. 248 ГПК без уважение, като е препратил към изложените мотиви в съдебното решение и е добавил, че за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева е направен отказ от иска, но по отношение на нея също се дължи адвокатско възнаграждение на ответната страна, доколкото процесуалният й представител е осъществил представителство и по нея.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, което има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Със съдебното решение съдът разпределя отговорността за сторените от страните съдебни разноски пропорционално на уважената съответно отхвърлената част на исковата претенция по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В случая искът на Е. Я. Х. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука е разгледан за сумата 15 000 лева, като с постановеното решение същият е уважен за 5000 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер (15 000 лева). С решението съдът е формирал воля, че заплатените от ответника разноските за 2 адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл.

78, ал. 5 ГПК до сумата 3180 лева с ДДС, като страните не са възразили срещу този извод и така определения размер. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска - за горницата над 5000 лева до пълния размер от 15 000 лева, които възлизат на 2120 лева, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя.

Действително първоначално ищецът е предявил осъдителната искова претенция за сумата 25 000 лева, но въз основа на нарочна негова молба по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК с определение от 09.10.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал изменението й чрез намаляване на размера до сумата 15 000 лева. Няма спор, че изменение на иска чрез намаляване на първоначално предявения размер е последица от частично оттегляне или отказ от иска и води до частично прекратяване на производството по делото и продължаването му по иска в намаления размер. В конкретния случай с молбата за допускане на изменение на иска ищецът не е заявил дали оттегля или се отказва от иска за разликата над 15 000 лева до пълния първоначално заявен размер от 25 000 лева, нито съдът му е указал да отстрани този пропуск преди да се произнесе по искането. Поради това липсва изрично прекратително определение за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева.

Определението, с което е допуснато изменение на иска чрез намаляване на размера му, обаче формално има същия ефект, а именно съдът приема, че е десезиран от разглеждането на делото по предявения иск за посочената разлика, поради което производството продължава по исковата претенция до намаления размер от 15 000 лева. В този случай за отговорността за разноски е приложимо правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, а именно в полза на ответника се присъждат съдебни разноски съразмерни на частта от исковата претенция, за която производството се прекратява. С определението, с което първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска чрез намаляване на размера му до сумата 15 000 лева не се е произнесъл по направеното от ответното дружество с отговора на исковата молба искане за съдебни разноски, които са подлежали на присъждане съразмерно на намаления размер на претенцията. Поради това „Водоснабдяване и канализация“ ООД е следвало да поиска допълване на определението в частта за разноските в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, което не е направено. Следователно искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за намаления размер на исковата претенция за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева е преклудирано и тези разноски, дължими на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, не могат да бъдат присъдени със съдебното решение, с което е разгледан иск за сумата 15 000 лева.

С оглед на изложеното настоящият състав на Окръжен съд – Перник приема, че атакуваното Определение № 1017/ 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3143/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е неправилно и следва да бъде отменено, както и да бъде допуснато изменение на Решение № 73/ 30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3143/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта за разноските, като присъдените в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени от 2453,33 лева до сумата 2120 лева.

Водим от горното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1017/ 21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3143/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Е. Я.

Х. за изменение на Решение № 73/ 30.01.2025 г. в частта за разноските, като присъдените в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени от 2453,33 лева до сумата 2120 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 73/ 30.01.2025 г. по гр.д. 3143/ 2024 3 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта за разноските, като намалява разноските за адвокатско възнаграждение, които Е. Я. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, от сумата 2453,33 лева до сумата 2120 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4