Решение № 353 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20251100900837 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „КЕМОБАУ“ ЕООД твърди, че с Решение по т.д. № 696/2023 г. по описа на Софийски градски съд, VI-26, влязло в сила на 21.02.2025 г., е уважен негов иск срещу ответника Н. С. Ц. с правно основание чл. 145 ТЗ за ангажиране на имуществената му отговорност като управител на дружеството за сумата общо в размер на 93 585,75 лева, представляваща вреди от ненадлежно водене на дружествените работи, изразяващо се в липса на първични счетоводни документи – за сумата от 69 300,00 лева и липса на касова наличност – в размер на 24 285,75 лева. Твърди, че преди влизане в сила на решението – на 07.02.2025 г. ответникът е заплатил дължимата сума.

Претендира лихва за забава за период от 3 години – 07.02.2022 г. – 07.02.2025 г. в размер на 34 499,11 лева /17 639,11 евро/. Претендира разноски.

Ответникът Н. С. Ц. оспорва предявения иск. Твърди, че за вреди от управленски деликт приложима е разпоредбата за изпадане в забава на чл. 84, ал.2, а не на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В допълнителна искова молба ищецът твърди, че приложима е разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, евентуално, че подадената от него искова молба с вх. № 34457/10.04.2023 г. следва да се приеме за покана. Счита, че срокът за погасителната давност започва да тече от последния ден, за който е начислена лихва – 07.02.2025 г.

В отговора на допълнителна искова молба ответникът поддържа съображенията си.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до 1 следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 297, 298, ал.1 и чл. 299, ал.1 ГПК съдът приема за установено, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало вземане с правно основание чл. 145 ЗЗД за сумата от 69 300,00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ненадежно водене на дружествените работи изразяващо се в липса на първични счетоводни документи за осчетоводяване погасяване на задълженията на „Кемобау“ ЕООД към кредиторите му А.Р.Ц., А.С.А., К.Г.К., Х.Н.С., И.К.К. и А.П.Б. за изплащане на бонуси и дивиденти по решения на общото събрание на дружеството от 14.11.2019 г., 28.11.2019г., 02.12.2019г., 13.12.2019г., 04.12.2020г., както и за сумата от 24 285,75 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в липса на касова наличност към 31.03.2021г.

По въпроса относно момента на настъпване на забава по отношение на задължението за обезщетявяне на вреди от управленски деликт е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290, ал.1 ГПК - Решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г. и Решение № 209 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4117/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, в които е прието, че от характера на отговорността като деликтна следва, че за изпадане на длъжника в забава не е нужно отправянето на покана по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Ето защо съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава от датата на настъпване на вредата за дружеството.

По отношение на първата групи правопораждащи действия, свързани с неправилно осчетоводяване на погасяване на задължения на „Кемобау“ ЕООД, не се установява точният момент на вземане на счетоводните операции, но като такъв следва да се приеме най-късната възможно дата за това – датата на освобождаване на Н. С. Ц. като управител на дружеството – 30.03.2021 г. Това е и дадата, на която след освобождаването му като управител той е следвало да предаде касовата наличност на дружеството, за което е установено, че той не е сторил това. Предвид изложеното, считано от 31.03.2021 г. ответникът и изпаднал в забава в плащането на обезщетението по чл. 145 ТЗ.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, че на 07.02.2025 г. ответникът е превел на ищеца общия размер на обезщетението от 93 585,75 лева. Съдът приема, че за исковия период 07.02.2022 г. – 07.02.2025 г. е възникнало вземане за лихва за забава в полза на ищеца срещу ответника.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.111, б. „в“, пр. второ ЗЗД вземанията за лихва за забава се погасяват с 3-годишна давност. Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давностния срок спира да тече докато трае съдебния процес относно вземането, а според разпоредбата на чл. 116, б „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, в случай че той бъде уважен. Искът е предявен на 10.03.2025 г.

В т. 1 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част, като в мотивите на на решението е посочено, че „спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението.“ По аргумент на по-силното основание, след като давността не се прекъсва по отношение на непредявената част от 2 вземането, то същата не се прекъсва и по отношение на непредявените акцесорни вземания каквото е това за лихва за забава.

По изложените съображения давността по отношение на процесното вземане за лихва за забава не е била спряна/прекъсната по време на процеса за главното вземане.

Погасени по давност се явяват вземанията за лихва за забава изтекла преди дата 10.03.2022 г.

Доводите на ответника относно начина на изтичане на погасителната давност не кореспондират с нормативните правила и установената трайна практика относно начина на погасяване на периодичните вземания за обезщетения за забава.

Искът за лихвата за забава е основателен за периода 10.03.2022 г. – 07.02.2025 г. и за сумата от 33760,37 лева, изчислена от съда на основание чл.

162 ГПК, чрез използване на онлайн лихвен калкулатор.

На основание чл. 4 и чл. 3 Закона за приемане на еврото в Р.България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., в диспозитива на решението исковата сума следва да е посочена в официалната парична единица евро, по неотменимо фиксирания валутен курс на лева към еврото.

Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 17 261,40 евро за периода 10.03.2022 – 07.02.2025 г. и отхвърлен до пълния предявен размер от 17 639,11 евро /34499,11 лева/ и за периода 07.02.2022 – 09.03.2022 г.

По разноските.

При този изход от делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2591,75 евро.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 50,58 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. Ц. , ЕГН: ********** да заплати на „КЕМОБАУ“ ЕООД, ЕИК: 203524355 на основание чл. 86 ЗЗД лихва за периода 10.03.2022 – 07.02.2025 г. в размер на 17 261,40 евро за забава на вземане за обезщетение за отговорност на Ц. като управител на дружеството за сумата общо в размер на 93 585,75 лева, представляваща вреди от ненадлежно водене на дружествените работи, изразяващо се в липса на първични счетоводни документи за извършено осчетоводяване погасяването на задълженията на дружеството към кредиторите му А.Р.Ц., А.С.А., К.Г.К., Х.Н.С., И.К.К. и А.П.Б. за изплащане на бонуси и дивиденти по решения на общото събрание на дружеството от 14.11.2019 г., 28.11.2019г., 02.12.2019г., 13.12.2019г., 04.12.2020г. за сумата от 69 300,00 лева, както и обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в липса на касова наличност към 31.03.2021г. – за сумата от 24 285,75 лева , както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 2591,75 евро – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 17 639,11 евро и за периода 07.02.2022 – 09.03.2022 г.

3

ОСЪЖДА „ КЕМОБАУ“ ЕООД, ЕИК: 203524355 да заплати на Н. С. Ц., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 50,58 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4