Решение № 527 от 29.11.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Пещера, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата по допускането на делбата.

Образувано е по искова молба Ж. Ф. К. против Ж. Ф. Р. и И. Ф. Ф., за делба недвижими имоти.

Твърденията на Ж. Ф. К. са, че със своите брат и сестра - Ж. Р. и И. Ф., са наследили от баща си Ф. И.ов Ф. самостоятелен обект – първи жилищен етаж с идентификатор *** в сграда – етажна собственост, включваща два жилищни, един приземен етаж и таван, както и припадащите се на този обект - по ½ ид.ч. от общи части на сградата и от дворното място (ПИ *** по КККР на гр. Пещера), в което тя е построена.

Твърди се, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за доброволна делба на имотите, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти при равни квоти от по 1/3 ид.ч. от първия жилищен етаж и по 1/6 ид.ч. от дворното място, тавана и другите общи части на сградата.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от И. Ф. Ф. счита иска за неоснователен. Оспорва твърдението делбеното имущество да е наследствено, при съображения – че той е собственик на посочените имоти на основание придобивна давност, като поддържа, че владението върху тях му било предадено от баща му Ф. Ф. от месец април 2011г. и е продължило повече от 10 години до месец май 2021г., а и към момента, като се твърди, че само той живее там. Изреждат се извършени различни ремонти и подобрения в жилището (с идентификатор ***), двора и тавана, които съответният съделител описва като начин, по който е владял собственически жилищния етаж с 1 прилежащите му части, вкл. ½ от дворното място. Твърди се и че на 01.11.2024г. му бил издаден и констативен нотариален акт за собственост на процесното имущество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените права е по чл. 34, ал. 1 ЗС, като е направено възражение от страна на И. Ф. Ф. с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗС.

Между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства (удостоверения за наследници, нотариални актове, скица и схема) се установява, че баща им Ф. И.ов Ф., след като го е получил като дарение от родителите си (л.3), е бил собственик на процесното делбено имущество, представляващо жилище на 1 редовен жилищен (над приземен) етаж в сграда-етажна собственост (с отделни обекти, този на горния етаж – собственост на чичо им Петър Ф.), и прилежащите части - съответстващите на този обект общи части на сградата и дворното място.

С оглед непрецизното изреждане от ищцовата страна на делбената маса, включваща „идеална част от дворно място“ – тук е мястото да се маркира, че - „Делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата. Законът в чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост (както в случая) до делба се допуска и припадащата му се част от земята“ (Решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., II г. о., ГК на ВКС, Решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г., I г. о., ГК на ВКС), предвид което няма проблем с допустимостта на конкретния иск.

Няма спор между страните, че те са наследници на починалия като вдовец техен баща Ф. Ф. – при равни квоти (чл.5, ал.1 ЗН) от по 1/3 ид.ч. от патримониума към датата на смъртта му – 21.03.2024г. (установена от удостоверението за наследници – л.8).

Същественият за изхода на делото въпрос е дали в контекста на направеното от страна на И. Ф. възражение по чл. 79, ал.1 ЗС – този патримониум е включвал и процесното имущество.

От показанията на разпитания по делото свидетел Й. К. (кредитирани от съда като ясни, непротиворечиви и достоверно дадени – под страх от наказателна отговорност) се установява, че през месец април 2011г. лично е присъствал и чул как Ф. Ф. се обърнал към сина си, казвайки му, че от онзи момент етажът от процесната сграда, в която живеели е именно на И. Ф.. В същия смисъл е и не само изложеното от свидетеля Т. – според когото Ф.

Ф. винаги бил казвал, че наследникът му е неговия син И., но още - показанията на доведения от насрещната страна свидетел Г. В., на когото Ф. Ф. бил казвал, че „не му се занимавало и е дал къщата на сина си – той да се разправя“. Изложеното от свидетелите обосновава извод за реално осъществено предаване на владението от страна на Ф. Ф. – на 2 сина му И., което се е осъществило през април 2011г. Законът не поставя изисквания, на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение. То не е формален акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази словесно, както в случая.

Същевременно от показанията на свидетелите К. и Т., а и косвено от тези на В., се установява, че в годините след така полученото владение върху процесния жилищен етаж – И. Ф. е извършвал множество ремонти и подобрения не само в самото жилище, което е обитавал, а и в общите части, включително - таванска стая, камина с пелети, ВиК-ремонти и др., като упражняваното от И. Ф. владение е продължило явно, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано и до смъртта на баща му през 2024г. – без противопоставянето на последния.

Решение № 60/7.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г., I г.о. на ВКС касае почти идентичен спорен въпрос, като е посочено, че: „…трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС е становището, според което когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си, като при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна власт върху притежаван от общ наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността /решение №32/08.02.2016 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. №4591/2015 г. и решение №3/25.02.2016 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. №3973/2015 г./. Когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт. Обстоятелството, че при изразяването на такава воля за предаване на владението са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда, удостоверява, че фактическата власт е установена явно… …известяването на трети лица за волята на собственика да предаде другиму владението върху своя имот, не е необходимо. Законът не установява подобно изискване като предпоставка за установяването на самостоятелна фактическа власт от лицето, на което собственикът я предава, нито задължава собственика да уведомява който и да е друг правен субект за намеренията си за бъдещото упражняване на правомощията, свързани с притежаването на правото на собственост върху недвижим имот. Така установеното владение не може да се определи като скрито само по причина, че трети лица не са били уведомени за предаването му, след като по отношение на собственика на имота фактическата власт е установена явно, без насилие и дори с негово съгласие.“ Значително сходство с настоящия казус се открива и в Решение № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. І гр.о. на ВКС, по чл. 290 ГПК, в което е прието, че в отношенията между 3 сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години – такива действия показват промяна на намерението за своене и придобИ.е по давност на владяния имот.

Предвид доказаните обстоятелства по делото, а и дословно посоченото в цитираната практика на върховната инстанция – след като от предаването на владението от Ф. Ф. на сина му (през 2011г.), в полза на последния е изтекъл предвиденият в закона (чл. 79, ал.1 ЗС) давностен срок (още през 2021г.), в който И. Ф., посредством постоянно обитаване на жилището като единствен имот на семейството, извършването на ремонти и подобрения и др. явно е манифестирал намерението си за своене по отношение не само на баща си, а и на всички трети лица (чл. 69 ЗС), включително сестра му – Ж. К. – то той е станал собственик на процесната делбена маса на основание давностно владение още приживе на баща си – през 2021г. В тази връзка следва да се отбележи и приетото в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС - че позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав за придобИ.е правото на собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик.

Следователно към момента на открИ.е на наследството на починалия през 2024г. Ф.

Ф. – процесното делбено имущество не е било част от патримониума на наследодателя и страните по делото не са станали негови съсобственици по наследство.

Ето защо искът за делба е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото, на осн. чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК иницииралата делото страна – Ж. К. следва да заплати държавната такса по делото, определена от съда в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Ф. К. с ЕГН **********, срещу Ж. Ф. Р. с ЕГН ********** и И. Ф. Ф. с ЕГН **********, иск за делба на: самостоятелен обект – жилище с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, находящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***, с адрес – гр. Пещера, ул.

„**********“ № 47, ет.2, при съседи на обекта – на същия етаж- няма, под обекта ***, над обекта - ***, както и припадащите се на този обект – по ½ ид.ч. от общите части на сградата (и тавана) и от дворното място, в което тя е построена – с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, което е с обща площ 281кв.м., номер по предходен план: 2270, квартал 135, парцел XIV, и съседи: ***, 4

***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА Ж. Ф. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Пещера сумата от 50 лева – държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

5