Решение № 145 от 28.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. ХАСКОВО, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500314 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от ОБЩИНА *** – длъжник по изпълнението против действията на частен съдебен изпълнител Николета Кавакова, извършени по изп.д. № 20249290402432 и обективирани в постановление за разноски с изх.№ 9136 от 14.02.2025 год., с което е отказано да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 1 231 лева, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни, за отхвърляне искането на взискателя за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат или за намаляване на размера, съответстващ на този за образуване на изпълнително производство.

Постъпил е отговор от адвокат А. Е. М. – пълномощник на взискателя А. Д. А., със доводи за неоснователност на частната жалба.

Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител

/ЧСИ/ Николета Кавакова със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело

№

1

20249290402432 по описа н а ЧСИ Николета Кавакова е образувано по молба от 12.11.2024 год., подадена от Адвокатско дружество „Г. и М.“ – гр.*** – пълномощник на взискателя – А. Д. А. и приложен към нея изпълнителен лист № 111 от 06.11.2024 год., издаден по гр.д. № 615 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с който Община *** е осъдена за заплати на А. Д. А., сума в размер на 10 000 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 год. и общо сумата от 924.24 лева – деловодни разноски.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за определяне и присъждане в полза на пълномощника на взискателя на разноски по изпълнението, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.2023 год., в който е отразено, че възнаграждението се претендира на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С разпореждане от 12.11.2024 год. на съдебния изпълнител са приети разноски по изпълнението в размер на 1 231 лева, с ДДС – адвокатски хонорар, съгласно искането на пълномощника на взискателя, направено с молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 16.01.2025 год. на длъжника по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение на парично задължение в общ размер на 16 959.21 лева, включващ и приетите разноски от 1 231 лева – възнаграждение за адвокат, с възможност за заплащане на сумата в двуседмичен срок от връчване на поканата.

На 27.01.2025 год. от длъжника е постъпило възражение за прекомерност на претендирания от пълномощника на взискателя и определен от ЧСИ, адвокатски хонорар в размер на 1 231 лева, с искане възнаграждението да бъде намалено на 200 лева. Оспорва дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С постановление от 14.02.2025 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 231 лева.

Постановлението е връчено на длъжника на 17.02.2025 год., а подадена от него жалба е приета на 18.02.2025 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирано от пълномощника на взискателя, съдът намира за частично основателно. Действително, размерът на адвокатското 2 възнаграждение от 1 231 лева, с ДДС е определен от ЧСИ в предвидените минимални размери, съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.20104 год. за възнагражденията за адвокатска работа /Наредбата/, но същото не е съобразено с обстоятелството, че от страна на пълномощника на взискателя освен подаване на молба за образуване на изпълнителното делото, предвиденото за което в чл.10, т.1 от Наредбата, възнаграждение е 200 лева, не са извършвани други действия „за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания“, подлежащи на възмездяване съгласно чл.10, т.2 от Наредбата. В случая и необходимостта от извършване на действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, е отпаднала предвид това, че от страна на длъжника по изпълнението в срока за доброволно плащане е извършено такова на посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1 231 лева, с оглед висящността на спора по отношение на дължимостта и размера му. В подкрепа на това обстоятелство са и изложените в мотивите на ЧСИ твърдения за това, че на 27.01.2025 год. по сметката му е постъпила сума от длъжника в размер на 15 721 лева.

Предвид изложените по-горе доводи, съдът счита, че разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя следва да бъдат определени в размер общо на 660 лева, с ДДС, от които 240 лева, с ДДС, дължими на основание чл.10, т.1 от Наредбата, според която възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лева, без ДДС и 420 лева, с ДДС, дължими на основание чл.10, т.4 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, което има за предмет действия извън посочените в т.2 и 3, възнаграждението е 350 лева, без ДДС. В тази насока съдът отчита обстоятелството, че от страна на пълномощника на взискателя са изготвени отговори на възражението и на жалбата, подадени от длъжника – работа, която следва да бъде овъзмездена на основание чл.10, т.4 от Наредбата.

Като неоснователни съдът намира изложените от жалбоподателя доводи за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, по следните съображения: Адвокатските възнаграждения, определени в Наредбата, не са с включен ДДС, поради което при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на 20 %, тогава, когато адвокатът е регистриран по ДДС – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Когато адвокатът предоставя услуга и е регистриран по ДДС, той начислява ДДС, посочва го в отделен ред от фактурата, но данъчната основа следва да определя размера на дължимото възнаграждение. В случаите на предоставена правна помощ от адвокат на материално затруднено лице, адвокатът не получава адвокатско възнаграждение от своя доверител, съответно няма задължение да издаде фактура, в която да начисли ДДС и да го отрази във фактурата. Но това не означава, че не се дължи ДДС върху тази услуга, след като адвокатът е регистриран по ДДС. Нормата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА дава право на 3 адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна, когато е предоставил безплатна правна помощ и лицето, комуто е предоставена тази правна помощ, има право на разноски съобразно изхода на спора и правилата, предвидени в чл.78 от ГПК. Насрещната страна по спора е краен платец, който дължи заплащането на ДДС. Адвокатът не начислява два пъти ДДС, защото възнаграждението не е определено от него, а от съда в съответствие с размерите, посочени в Наредбата, съгласно § 2 а от Допълнителните разпоредби от същата, според която за регистрираните по ЗДДС, адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно ЗЗДС.

Разпоредбата на чл.2 от ЗДДС, според която с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка или услуга и всяко възмездно вътреобщностно придобиване, не обосновава извод в противна насока – за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, доколкото в случая услугата не е безвъзмездна, а е безплатна, и то само за лицето, комуто е предоставена адвокатска помощ и съдействие, но не и за насрещната страна, съгласно ал.2 от посочената законова норма. Приемането на противното би довело до неравнопоставеност на лицата, предоставящи адвокатски услуги по договор с определено адвокатско възнаграждение и по договор, имащ за предмет безплатна адвокатска помощ, доколкото и разпоредбата на § 2 а от Наредбата не прави такова разграничение.

Изложените по-горе доводи обосновават извод за частична неправилност на обжалвания акт, постановен от ЧСИ, поради което същия следва да бъде отменен и вместо него съдът постанови друг, с който размерът на приетото като разноски адвокатско възнаграждение бъде намален на 660 лева, с ДДС.

Като неоснователно съдът намира направеното в частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по формулирани в жалбата въпроси относно дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, доколкото по същите е образувано дело № С – 744/23 г. на СЕС, при което повторно отправяне на преюдициално запитване се явява недопустимо.

Като неоснователни съдът намира и исканията за спиране на производството по делото до приключване на посоченото дело на СЕС и на тълкувателно дело, каквото към момента не е образувано, а само е направено предложение, отчитайки в тази насока обстоятелството, че производството по въпроса за разноските като частно такова, няма самостоятелен характер и в същото се решават само процесуални въпроси, които включително и относно разноските, не са част от предмета на делото. Определенията, с които съдебните производства се спират на основанията по чл.229 от ГПК касаят само исковите производства и спорната съдебна администрация на гражданските правоотношения, както и по чл.536 от ГПК, които касаят охранителните производство, но не и частните такива.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител

Николета Кавакова, извършени по изпълнително дело № 20249290402432 и обективирани в Постановление с изх.№ 9136 от 14.02.2025 год., с което е постановен отказ да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 1 231 лева, с ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя, от 1 231 лева, с ДДС на 660 лева, с ДДС.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя ОБЩИНА ***, ЕИК по БУЛСТАТ: 000903946 – гр.*** за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и за спиране на производството по делото до приключване на дело С – 744/23 год. на Съда на Европейския съюз и на тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5