Определение № 248 от 15.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000093 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.95, ал.5 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №371/22.01.2024г. по описа на РОС, поправена с молба вх.

№655/07.02.2024г., на ищцата Р. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в *****************, срещу определение №25 от 11.01.2024г., постановено по гр.д.

№227/2022г. на Окръжен съд - Разград, с което искането на страната за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за въззивното производство е било оставено без уважение.

Като излага твърдения, че в представената декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и в допълнителна уточняваща молба подробно са посочени получените доходи за период от една година, включващо както обезщетения за безработица, така и заплати, като средномесечният доход не надхвърля установения за ******* минимален размер на необходимите средства за издръжка, жалбоподателят твърди, че отказът на съда препятства гарантираната му от закона възможност за защита на права и законни интереси. Според жалбоподателката неправилно и напълно необосновано съдът е извършил сравнение на получавания месечен доход с минималната работна заплата в *********, тъй като ищцата е с трайно местоживеене в ***************** и преценката за финансовата й способносност следва да се извърши спрямо жизнения стандарт в тази държава. Сочи се и факта, че първоначално упълномощения по делото адвокат е с оттеглени правомощия, а последващото упълномощаване на процесуален представител е единственствено за конкретни процесуални действия – явяване в съдебно заседание с цел предотвратяване на последиците от неприсъствено решение, получаване на съдебни книжа предвид затруднен достъп до делото през ЕПЕП. При тези основни оплаквания и твърдения жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и по същество уважаване на молбата.

Предвид предмета на обжалване – произнасяне по молбата на ищцата да й бъде предоставена правна помощ за въззивното производство с оглед предприетото от нея обжалване на постановеното по делото решение, в това конкретно производство не е налице процесуално правоотношение с насрещната страна, поради което и връчване на препис от частната жалба не се дължи.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274, ал.1, т.2, във 1 вр. с чл.95, ал.5 от ГПК, и е процесуално допустима. Разгледаната по същество същата се преценява за неоснователна. Съображенията на съда за направата на този извод се заключават в следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за правната помощ (ЗПП), правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в ЗПП и в други закони. В настоящия случай законът не предвижда задължително адвокатска защита или представителство, с оглед на което и по аргумент от нормата на чл.2 от ЗПП приложение намират общите разпоредби на ЗПП, чл.21 и сл. от закона. При преценката си за даване на разрешение за предоставяне на правна помощ съдът, с оглед разпоредбите на чл.23, ал.3 от ЗПП, следва да съобрази няколко основни обстоятелства, след които възрастта на лицето, искащо предоставяне на правна помощ, неговото семейно положение, здравословно състояние, лични или на семейството му доходи, имуществено състояние. Освен с надлежни доказателства от съответните компетентни органи, тези обстоятелства следва да са удостоверени с декларация от лицето, претендиращо предоставянето на правна помощ (чл.23, ал.3 от ЗПП). Правна помощ не се предоставя когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на страната или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (чл.24, т.1 и 2 ЗПП).

В конкретния случай, видно от представената декларация (във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК) и допълнително пояснение с нарочни молби към нея, ищцата е с постоянно местоживеене в *****************, неомъжена, не издържа непълнолетни деца.

Единственото й недвижимо имущество е 5/6 ид.ч. от апартамент от 110 кв.м. в *********, град *******, който е ипотекиран за обезпечаване на процесния кредит. Притежава банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, по която обслужва кредита си към тази банка, и разплащателна сметка в *******, по която получава обезщетения за безработица и заплата. За едногодишен период преди подаване на молбата за правна помощ последните са в средномесечен размер от 857 евро (до м. март 2023г., вкл.), съответно 1000 евро (в диапазон между 766,74-1239,42 евро), което съответства на месечен доход за покриване на минимален жизнен стандарт в *****************. Декларирано е като разноски плащането на погасителни вноски по ипотечния кредит, покриването на разноски по настоящото дело (такси, депозит за експертизи, минимални адвокатски възнаграждения).

При така декларираните фактически положения може да се приеме, че ищцата не разполага с достатъчно финансови възможности да обезпечи заплащането на адвокатско възнаграждение. Съпоставянето в тази връзка на получаваните доходи следва да се направи спрямо минималните стандарти на живот в Р. *******, където ищцата е установила трайно местоживеене, а не спрямо жизнения стандарт в Р. ********* и гарантираната минимална работна заплата в страната, както неправилно е процедирал първоинстанционният съд.

Независимо от това, като се има предвид, че ищцата е упражнила правото си да обжалва постановеното по делото решение, подавайки въззивна жалба, в която подробно са обосновани оплаквания за незаконосъобразност и неправилност по същество на първоинстанционният съдебен акт, при липса на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и направени доказателствени искания, искането за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на процесуален представител във въззивното производство се преценява като необосновано и неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на страната. След подаване на въззивната жалба и изтичането към момента на отправяне на искането по чл.95 ГПК на преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК страната не би могла нито да навежда нови оплаквания, нито да отправя нови искания към въззивния съд. Единствените процесуални действия, с които ищцата би могла да допринесе за защитата си във въззивното производство е да се яви в открито съдебно заседание и да вземе участие в устните пледоарии или да представи писмена защита в указан й от съда срок. Както самата жалбоподателка сочи в частната жалба, извън съдействието на адвокат 2 при изготвяне и депозиране в съда на исковата молба, всички останали процесуални действия по делото е извършвала сама, като този факт се установява и от данните по делото (ищцата е подала лично дори подробно обоснована писмена защита). Допълнителното ангажиране в хода на делото на адвокат е било единствено за процесуално представителство в открито съдебно заседание с цел избягване на опасност от постановяване на неприсъствено решение и за получаване на актовете на съда, които да препраща на ищцата по електронна поща поради лишаването й от достъп до делото през ЕПЕП. По общо правило разглеждането на въззивната жалба приключва в едно открито съдебно заседание, без провеждане на доказателствен процес, с изслушване на устните състезания на страните като по тяхно искане съдът им предоставя възможност да представят писмени защити (чл.268, ал.4 ГПК). В този смисъл осъществяването на ефективна защита на правата и законните интереси на ищцата във въззивното производство не е злепоставена. При промяна в обстоятелствата страната може да отправи ново искане до въззивния съд за предоставяне на правна помощ. Уредбата на предвидената в чл.94 и сл. ГПК и чл.23 ЗЗП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се предоставя само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние, и нейната оправданост спрямо ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

В конкретния случай изложените обстоятелства за отправянето на искането както в самата молба пред първоинстанционния съд, така и в настоящата частна жалба сочат по-скоро на интерес и нужда за страната от освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по въззивната жалба с цел да не се препятства достъпът до правосъдие, а не толкова за предоставянето на правна помощ. Произнасянето на първоинстанционния съд по това отделно искане не е предмет на настоящото производство.

По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение, с което е отказано предоставянето на правна помощ, е законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №25 от 11.01.2024г., постановено по гр.д. №227/2022г. на Окръжен съд – Разград, с което искането на ищцата Р. В.

Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в *****************, за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за въззивното производство е оставено без уважение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати на жалбоподателката за сведение препис от настоящото определение на посочения в частната жалба електронен адрес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4