Решение № 246 от 21.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от К. Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720200716 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158000450 о т 15.03.2024 г., издадено от Н-к сектор „ПП“ към ОД на МВР Перник, с което на Р. Н. А., с ЕГН **********, адрес: *********, като жалбата е депозирана лично и със съгласието на неговата майка и законен представител -К. А. Л. чрез адв. Г. Б. – АК- гр. Перник, за следните нарушения са били наложени следните наказания, както следва: наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв.; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.

В жалбата депозирана чрез адв. Б. против наказателно постановление № 24-1158-000450 от 15.03.2024 г, издадено от н-к сектор „ПП“ към ОД на МВР Перник, сочи че с обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, серия GA, № 1169773, като подзащитният му е санкциониран за няколко нарушения по ЗДвП, изразяващи се в това, че управлява пътно превозно средство – л.а. „Пежо 307“, с рег. № *********, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП, както и, че не носи свидетелство за регистрация на МСП – част II, което управлява, с което виновно е нарушил чл. 100 ал. 1, т. 2, пр. 3 от същия закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до издаването на един незаконосъобразен акт, тъй като след направената проверка от служителите на сектор „ПП“ към ОД на МВР- гр. Перник следва да е било установено, че Р. Н. В. към датата на процесното нарушение е бил непълнолетен, защото той е роден на 04.05.2007 г., а дата на извършването на административното нарушение е 24.02.2024 г., както следва да се отбележи, че дори и на датата на 1 издаването на НП № 24-1158-000450 от 15.03.2024 г. е бил непълнолетен, поради което процесното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.

57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е съобразил, че подобен вид наказание, а именно – глоба, не може да бъде налагано на непълнолетен нарушител, съгласно изискването на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят сочи, че административнонаказателното производство е протекло без да се отчете, че е налице особеност във връзка с качеството на извършителя, а именно неговото непълнолетие, като това обстоятелство е от съществено значение не само за правилното определяне на вида на наказанието, което се следва за извършеното нарушение, но изобщо за правилното образуване и протичане на административнонаказателното производство. Въпреки гореизложеното тази особеност не е отчетена от административнонаказващия орган /АНО/.

Твърди, че в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,.т 5 от ЗАНН това фактическо обстоятелство, имащо относимост към качеството на субекта, съответно неговата вина и наказание, не е вписано нито в АУАН, нито в НП, с което е допуснато съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице. Не е посочено дали и по какъв начин административнонаказващият орган е установил и изискуемата предпоставка за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно, че за конкретните деяния непълнолетното лице е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Нещо повече, нямало събрани доказателства, от които да е видно, че в проведеното административно наказателно производство такава преценка изобщо е била направена от административнонаказателния орган - пропуск, който не може да бъде поправен едва в съдебното следствие, като се има предвид изминалия период от време от датата на деянията, вменени на тогава непълнолетния жалбоподател.

Сочи, че управляваният от него автомобил, е бил собственост на друг/ фирма „*********“- ЕООД, където работи баща му,/ който се е грижел за поддръжката на въпросното МПС и той-жалбоподателя не е могъл има или да носи свидетелство за регистрация, т.е. липсва умисъл в неговите действия.

Още повече, актът е бил предявен и връчен на жалбоподателя, като няма данни на това действие да е присъствал родител, в която връзка следва да се отчете нормата на чл. 4, ал. 2 от 3ЛС, съгласно която непълнолетен, т.е. ограничено дееспособен може да извършва правни действия само със съгласието на родителите си, с изключение на случаите на сключване на обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите му нужди и да разполага с това, което е придобил със своя труд, а предявяването и връчването на АУАН е свързано именно с такива правни действия, включително упражняване на правото по чл. 4, ал. 1 от ЗАНН, които непълнолетният по смисъла на закона не може да извърши сам. Обосновава се извод, че административно наказателното производство е проведено, без да се спазят особените разпоредби във връзка с ангажиране на административно наказателната отговорност на непълнолетните, което го опорочава до степен, че наказателното постановление следва да се отмени в цялост поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя /наказаното лице/.

Оспорва констатациите по АУАН и счита, че наказателното 2 постановление е незаконосъобразно, поради което и обжалва същото и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание, същият не се явява лично, като изпраща своя пълномощник-адвокат Б., моли съда, да постанови решение, с което да отмени процесното наказателно постановление по подробни съображения, изложени в жалбата. Моли, да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания акт намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

Свидетелят, разпитан в с.з., К. Р. В. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, е съставил акт за установяване на административно нарушение - серия GA, № 1169773 от 24.02.2024 г. против Р. Н. А. с ЕГН **********, за това, че както следва: на 24.02.2024 г. в 15:36 в ********* управлява л.а. „Пежо 307“ с рег. № *********, собственост на фирма „*********“ ЕООД, с ЕИК *********, с посока на движение от с. Дивотино към път SOF1110/II – 18, като бива спрян, защото служителите на МВР забелязали, че водачът на горепосочения автомобил не съобразявал поведението си с пътната обстановка /остри завои на съответния път/. Актосъставителят В. сочи в с.з., че: „Водачът беше сам в автомобила. Оказа, че е неправоспособен водачът - няма книжка. Първо ни каза, че си е забравил документите вкъщи и да отиде да ги вземе. Казахме му, че няма нужда да ги взима. И направихме справка по ЕГН, знаеше си ЕГН-то. И в спраката излезе, че е неправоспособен водач. Не си спомням дали беше пълнолетен водачът. Неправоспособен водач беше, за което съответно му издадохме АУАН и свалихме регистрационните номера на автомобила. Водачът не носеше и други документи в себе си. Спомням си, че пристигна негов родител, мисля, че беше майка му, ако не бъркам. Брат му също дойде, ако не бъркам. Актът е съставен на място и разписан.

Проверихме и излезе, че автомобилът е собственост на фирма, но не помня името на фирмата. “. Същите обстоятелства поддържа и свидетелят по акта също очевидец- св. К..

АУАН е съставен във връзка с извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП /управлява ППС без да е правоспособен водач/, както и на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

В издаденото НП дословно е пресъздадено съдържанието на акта, като за описаните нарушения на жалбоподателя са вменени следните наказания: с НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-000450 от 15.03.2024 г., издадено от С. С. Г., НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Р. Н. А., с ЕГН **********, като жалбата е депозирана чрез адв. Г. Б. – АК- гр. Перник, 3 за посочените нарушения са били наложени следните наказания, както следва: за нарушение на чл.150 от ЗДвП - наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП - на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

По делото съдът е събрал допълнително гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите: К. Р. В., на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, съставил акта за установяване на административно нарушение № GA1169773, от 24.02.2024 г. и свидетеля М. С. К., свидетел-очевидец по акта, като едва след предявяване на акта от страна на съда, последният посочва, че поддържа същият и че си спомня в допълнение следното: „….след спиране на автомобила отидхоме до него и му поискахме документите – свидетелство за управление на МПС и талона за регистрация на автомобила. Той каза: „Не са в мен. Ей тука живея отсреща, да ходя да си ги взема“. Казахме му: „Няма да ходиш никъде. Ще ни предоставиш документите.“ Казах му да си каже ЕГН-то. При вкараването на ЕГН-то в РСОД излезе, че същият няма СУМПС и некога не е имал. За установеното и за това, че не ни предостави талона за регистрация на автомобила сме му съставили АУАН. Автоматично излиза от таблета, че лицето е на 16 години. Когато вкараме ЕГН-то, генерира данните и излиза автоматично в акта на колко години е лицето. “ Съдът дава вяра на заявеното от свидетелите, като обективни и безпристранти такива, пресъздаващи обстоятелствата така, както са ги възприели.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както и допълнително събраните по делото писмени доказателства, представени в преписката- плик с клеймо, за депозиране на жалбата, Копие на НП №241158-000450/15.03.2024г., Копие на АУАН серия GA, №1169773/24.02.2024г., Копие на заповед №8121з-1632/2021 г. на МВР, както и от допълнително събраните в с.з. гласни доказателства, посредством разпита на горепосочените свидетели.

От правна страна:

Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато нарушение на материалния закон от една страна и на процесуалните правила от друга, водещо до отмяната на НП, като съображенията са следните:

По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба административноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Според чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В случая както към момента на извършване на нарушението, както и по делото се установява, че Р. Н. А., ЕГН: ********** е на 16 години, 4 българин, български гражданин, като следва да се посочи, че АНО не е ангажирал и надлежни доказателства за родствени връзки на лицата, а това обстоятелство просто не се оспорва от другата страна, но следва да се посочи, че в тежест на АНО е било да ангажира доказателства в посочения смисъл, което последният не е сторил. Но далеч по-абсолютизиращо процесуалните нарушения допуснати от АНО при издаване на АУАН и НП, се явява обстоятелството, за което основателно се сочи в жалбата, че при положение, че се касае за непълнолетно лице, то наказателното постановление, както и АУАН следва да бъдат издадени, а наказанията- наложени- на допустителяродител арг. Чл.26, ал.3 ЗАНН, цитирано по-горе, поради факта, че в момента на извършване на процесното нарушение, Р. В., е бил непълнолетен – на 16 годишна възраст (към настоящия момент на 17 г.) /вр. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН/.