Определение № 618 от 23.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1021/2024
- Вид
- Определение № 618
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- Николай Младенов, Петър Ненчев Славчев, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл.25,ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.32,ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.325 и 216 · Наказателен кодекс
- чл.216,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.325 и 216 · Наказателен кодекс
- чл.325,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343Б,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.4,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 618 гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Петър Н. Славчев
Диана Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601021 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание чл.249,ал.2,вр.Глава 22 от НПК.
Постъпил е Частен Протест/ЧП/ срещу Протоколно Определение на СРС,НО,102 ри състав ,постановено в открито разпоредително заседание/РЗ/ по НОХД№ 7792/2023 г.,с което районният съд е прекратил съдебното производство по делото поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство/ДП/ , които са довели до накърняване на процесуалните права на пострадалия.
В ЧП срещу горното протоколно определение на СРС се изразява недоволството на прокурора от прекратяването на съдебното производство поради допуснати на ДП отстраними съществени проц.нарушения.После прокурорът систематизира оплакванията си по няколко пункта.Пострадалата по третия пункт от обв. акт/за деяние по чл.216,ал.1 от НК/безспорно не била уведомена за хода на наказателното производство с писмо ,но същата е заявила че не желае предявяване на материалите по воденото досъдебно производство.Не може да се приеме ,че няма посочване на факти и обстоятелства касателно обвинението по чл.325,ал.1 от НК , тъй като това деяние и деянието по чл.216,ал.1 от НК са извършени в хипотеза на „идеална съвкупност“ от престъпления/вкл. на 4 стр. от обв. акт изрично е посочено ,че се касае за „множество престъпления“/.Въпросът дали двете престъпления – по чл.325 и 216 от НК могат да бъдат извършени в тази хипотеза, едновременно е въпрос по същество и не засяга правото на защита на подсъдимия или пострадалия.Дали пострадалата Т.И. е представител на пострадалия /жилищна кооперация“Балкан“, както е в обв. акт/ е въпрос ,по който прокуратурата имала суверенно право да прецени доказателствата при упражняване на суверенното си право по повдигане на обвинения.Т.И. е заявила ,че е домоуправител на етажна собственост ,след като е предупредена за отговорността по чл.290 от НК и повече доказателства в това отношение не е нужно да се събират, освен ако има някакви други причини да не се кредитира посоченото от тази свидетелка.След като с едно деяние са осъществени две престъпления , каквато е тезата на държавното обвинение , то посочването на факти и обстоятелства за което и да е от тези деяния , включени в съвкупността изчерпва нуждата от фактическо описание.Неуведомяването на пострадалия за хода на досъдебното производство само по себе си не е съществено нарушение на процесуалните правила.
ЧП е подаден в законоустановения срок от лице , разполагащо с право да обжалва /респ. протестира/ Определението на СРС,поради което този сезиращ документа се явяват процесуално допустим.Разгледан по същество , ЧП се явява ОСНОВАТЕЛЕН ,макар и не само по основанията 1 посочени в него.
СРП е внесла обвинителен акт срещу подс.А. В. В. за извършени престъпления по чл.343Б,ал.1 от НК , по чл.325,ал.1 от НК и по чл.216,ал.1 от НК. В обв. акт по първия пункт от обвинението са описани фактите и обстоятелствата, от които може да се възприеме какви са фактическите твърдения и правните изводи на държавното обвинение ,че подс. е извършил деянието по този състав на Особената Част на НК, така че това лице да се предава на съд с оглед реализиране на неговата наказателна отговорност.
По отношение на втория и третия пункт от обвинението ,фактическото описание на извършените престъпления е на едно деяние/нанасяне на удари с брадва и последвало счупване на армираното стъкло на входната врата на сграда , бл.21 на ул.“Фритьоф Нансен“.Прието е ,че законовия състав на деянието по чл.325,ал.1 от НК се изразява в извършване на непристойни действия ,грубо нарушаващи общ.ред и и изразяващи явно неуважение към обществото, а за деянието по чл.216,ал.1 от НК законовия му състав се изразява чрез противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ,собственост на жилищна кооперация „Балкан“,сграда /бл.21 на ул.“Фритьоф Нансен“/.На фона на констатацията на СРС ,изразена служебно в хода на разпоредителното заседание при преценка на обстоятелствата по чл.248,ал.1 от НПК ,че на фаза досъдебно производство/ДП/ не са допуснати отстраними съществени проц. нарушения ,които да са накърнили правото на защита на подсъдимия/напр. че не е могъл да разбере в какво точно е обвинен/,то аргументите на районния съд за неяснота кой е пострадалия не могат да бъдат възприети от въззивната инстанция.В тази посока е видно от самото ДП ,че в разпита си като свидетел Т.И. е заявила под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК ,че е домоуправител на сградата.Тези й показания са подкрепени от писменото доказателства приложен Протокол от Общо събрание на ЕС/л.113-114 от ДП/.Ноторно е известно,че съгласно чл.9 от ЗУЕС формите за управление на етажната собственост са Общо събрание и/или Сдружение на собствениците.Известно е още от чл.25,ал.1 от ЗУЕС,че създаването на Сдружение на собствениците цели усвояване на средства от фондове на ЕС , както и от държавния или общински бюджет и т.н. В дадения случай ако формата на управление на етажната собственост беше Сдружение на собствениците, както теоретично допуска СРС,то тогава би следвало това да е ясно от разпита на св.Т.И., както и да е посочено в Протокола на л.113-114 от ДП ,че е проведено Общо събрание на Сдружението /в съответствие със законовата форма по чл.32,ал.1 от ЗУЕС/, а така също и да са посочени Булстат и други правноиндивидуализиращи характеристики за проведено предходно учредително събрание и т.н.Следователно , анализът на събраните до момента доказателствени материали може в нужната степен да подкрепи извод ,че няма такова регистрирано сдружение.Обстоятелството ,че сградата е наречена жилищна кооперация „Балкан“/каквито стари сгради има множество в старата част на столицата/ далеч не сочи връзка със собствеността на сградата или отделни обекти от нея , най-малкото по повод закон приет в близкото минало.
Касателно доводът ,че на ДП били допуснати отстраними съществени проц. нарушения , които са накърнили правото на защита на пострадалия от деянието по чл.216,ал.1 от НК .По делото е видно ,че св.Т.И. е била призована като участник в разпоредителното заседание като представител на „ощетеното юридическо лице – кооперация „Балкан“.На РЗ от 13.11.2023 г. св.Т.И. заявява „Не желая да претендираме никакви вреди от името на и да се конституираме като граждански ищец.Всички вреди от престъплението по чл.216 от НК са възстановени – сумата в размер на 28,88 лв“.Ирелевантно е ,че в призовката е била призована кооперация „Балкан“, а свидетелката е посочена като представител, тъй като както се посочи по-горе терминът жилищна кооперация отдавна е придобил гражданственост като синоним на понятието жилищна сграда от по-стария градски фонд.При възстановени имуществени вреди в такъв незначителен размер на пострадалия от деянието/дали като управител на етажна собственост или като представител на сдружението на собствениците ,когато такова е регистрирано/ , поставянето на въпроса за накърняване на правата му в производството ,при декларирано нежелание от негова страна да се конституира като страна в съдебното производство губи своето практическо значение, а има поскоро само теоретичен смисъл.
Предвид горното , СГС счита,че следва да се отмени протоколното определение на СРС , с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени проц.нарушения.С оглед гореизложеното неправилно с протестираното Определение СРС е прекратил съдебното производство поради допуснати 2 отстраними съществени проц.нарушения, тъй като такива не са допуснати.Доколкото има някакви процесуални пропуски , то същите не накърняват правото на защита на пострадалия и не се явява съществени проц. нарушения.Законодателят в нормата на чл.249,ал.4,т.2 от НПК е посочил изрично кои отстраними процесуални нарушения съществено накърняват правата на пострадалия или неговите наследници ,тоест ако пострадалият не е бил „информиран му за хода на наказателното производство“ /съгл. чл.75,пр.3-то от НПК/това не попада сред тях.Въз основа на гореизложеното делото следва да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
С оглед гореизложеното и на основание чл. 249,ал.2,вр.чл.248,ал.1,т.3 от НПК Софийският Градски Съд ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,102-ри състав по НОХД№ 7792/2023 г., с което е било прекратено съд.производство ,поради допуснати отстраними съществени проц.нарушения, тъй като е неправилно.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3