Определение № 624 от 04.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500074 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 42630/09.01.2025г. от Д. Б. Б. Нотариус в съдебния район на ВРС с рег.№ 012, с адрес гр. Варна, ул. "Радко Димитриев" № 7, ет.4, против Определение от 30.12.2024г. на съдия по вписванията при СВ-Варна, с което е постановен отказ за вписване на препис от саморъчното завещание на А.Г. С. ЕГН **********, починала на 07.07.2024г., ведно с протокола за обявяването му.

В мотивите на определението е прието, че към искането, с което е поискано вписване на саморъчното завещание, е представено удостоверение за данъчната оценка, издадена от Дирекция МД на ОБЩИНА ВАРНА, в което не е отразено наличието на непогасени данъчни задължения за имота. Предвид указанията, дадени в TP № 7 от 25.04,2013г. на ВКС може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал, 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се проверява посредством официално удостоверително изявление на органа, отразено в удостоверението за данъчна оценка и при липсата на каквото и да било удостоверително изявление такава 1 проверка не може да бъде извършена, поради което съдията по вписванията следва да постанови отказ за вписване.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, но изчерпателно са изброени случаите, в които нотариусът, респ. съдията по вписванията са задължени да извършат проверка за наличие или липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като вписването на препис от обявено саморъчно завещание не е сред изрично изброените. Вписването на препис от обявено саморъчно завещание има само оповестително действие, доколкото същото е произвело действие с откриването на наследството и вписването не е условие за преминаване на собствеността. Според разясненията дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., вписването има значение само за даване на публичност на завещанието.

Заветникът, като частен правоприемник ще придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са упоменати в него, предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване.

Съдията по вписванията е бил сезиран с писмено искане от нотариуса за вписване на обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения съгласно чл. 4, б. "к" ПВ, включително и данъчна оценка на имота. В хода на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВп. съдията по вписванията проверява единствено дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. След като представеният за вписване акт формално отговаря на изискванията за вписването му, което е изрично предвидено в закона и са спазени установените изисквания в Правилника за вписванията, относно неговото съдържание, респ. са представени необходимите за формалната проверка документи, липсва основание да бъде отказано неговото вписване.

В допълнение на горното следва да се има предвид, че справка в НАП за задължения на завещателя, актуална към 30.12.2024 г. може да бъде 2 извършена и такава е представена за пълнота към искането за вписване. От справката се установява, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

В становището на съдията по вписванията при СВ-Варна до Окръжен съд – Варна се сочи, че тълкуването на чл. 264 ал. 1 от ДОПК сочи, че обстоятелството, относно липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя или учредителя на вещни права, ипотекарния длъжник или залогодателя се удостоверява след проверка, извършена по електронен път в Национална агенция по приходите, а липсата на дължими за конкретния недвижим имот данъчни задължения, независимо от задълженото за тях лице, се удостоверява с данъчна оценка.

Към искането, с което е поискано вписване на саморъчното завещание е представено удостоверение за данъчната оценка, издадена от Дирекция МДОБЩИНА ВАРНА по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, в което не е отразено наличието на непогасени данъчни задължения, нито е посочена изрично липсата на такива. За нуждите на производството по вписванията е необходимо в удостоверението да е посочен както размера на данъчната оценка, така и изрично удостоверително изявление на органа, издал оценката дали за имота има или няма непогасени данъчни задължения. Такава данъчна оценка, за целите на вписването на завещанието не е издадена, съответно представена.

Дължимата проверка в хода на охранителното производство с оглед спазването изискванията на чл.264 от ДОПК и справка в база данни НАП не би отразила наличието на непогасени данъчни задължения за имота, защото същата не представлява информация, съдържаща в данъчно-осигурителната сметка на регистрираното лице по чл. 87 от ДОПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, представени са доказателства за заплатена д.т. за производството.

В по-старата съдебна практика /Определение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 103/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, определение № 56 от 14.02.2011 г. по ч. гр. д. 14/2011 г. на ВКС, II ГО, Определение № 186 от 13.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 441/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова/ се приема, че съгласно разпоредбите 3 на чл. 577, ал. 1 ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба. Процесуално легитимирани да обжалват постановения отказ имат страните в нотариалното производство и това са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие.

С Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев – т. 8, е прието, че съдебният изпълнител има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба. Изхожда се от общото правило на чл. 531, ал. 1 ГПК и факта, че в охранителните производства молител се явява заинтересованото лице - онова, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански правоотношения. Това общо правило не може да не важи и в производството по вписване независимо от спецификите на последното. Когато съдебният изпълнител иска налагане на възбрана (чл. 26 ПВ), той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК.

Аналогично, когато искането за вписване е било отправено от нотариус, същият се явява легитимирано лице да обжалва отказа на съдията по вписванията.

Изхождайки от общото правило на чл. 531, ал. 1 ГПК и от систематичното тълкуване на закона и практиката, съдът намира, че процесуално-правно легитимирано лице да обжалва отказа на съдията по вписванията е както лицето, по чиято молба се иска вписването, така и лицето, от чието име се иска извършване на удостоверителното действие.

Поради това частната жалба вх. № 42630/09.01.2025г., подадена от Д. Б. Б. Нотариус в съдебния район на ВРС с рег.№ 012, се явява допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.

С Определение № 5916 от 18.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4319/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Наталия Неделчева, е постановена нова и актуална практика по въпросите:

"При граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК в действащата редакция от

03.05.2024г., очертаваща кръг лица, измежду които не е посочено изрично лице „завещател“, следва ли да намери приложение само разпоредбата на чл.

6, ал. 1, б. „г“ от ПВ?"; и "Доколкото завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице /завещател/, безвъзмездно и отменимо се 4 разпорежда за след своята смърт с имуществото си в полза на лице, следва ли да се приеме за обоснован и аргументиран извод, че е налице хипотезата на увреждане на кредитор на публични задължения по чл. 264, ал. 1 от ДОПК?".

Прието е следното:

Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота спрямо него не може да бъде реализирано.

В настоящата хипотеза, интересът на държавата не би бил защитен с отказ на впиването на завещанието. В случая вписването има само оповестително действие, доколкото заветът е произвел действие с откриването на наследството. Т.е. вписването не е условие за преминаване на собствеността, тъй като съобразно чл. 48 вр. чл. 22, ал. 2 ЗН вещно – транслативният ефект на завета настъпва с приемането му от заветника, но с обратна сила – към момента на смъртта на наследодателя. Според разясненията в т.7 на Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., вписването има значение само за даване на публичност на завещанието. То не осигурява непротивопоставимост, тъй като касае сделка по повод на смърт - прехвърлителят не би могъл вече да се разпореди с имота в полза на друго лице, за да възникне хипотеза на конкуренция на права. Следва да се отбележи също, че заветникът, като частен правоприемник ще придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са упоменати в него /в този см. „Наследствено право“, стр. 199, А. С./, предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза.

По изложените съображения изискването по чл. 264, ал.1, изр.последно ДОПК е неприложимо в хипотеза като настоящата, при която се иска вписване на завещание.

По настоящото дело не се констатира наличието на нито едно от основанията за отказ за извършване на заявеното вписване. Съдията по вписванията е бил сезиран с писмено заявление от нотариуса за вписване на обявеното от него саморъчно завещание, с необходимите приложения съгласно 5 чл. 4, б. "к" ПВп , в т. ч. и данъчна оценка на имота, като вписването му е изрично предвидено в същата разпоредба. С цитираното тълкувателно решение окончателно е уеднаквена съдебната практика досежно въпроса за естеството на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВп . В хода на същата съдията по вписванията проверява единствено дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. От проверката са изключени материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, която хипотеза в настоящия случай не е налице.

След като представеният за вписване акт формално отговаря на изискванията за вписването му, което е изрично предвидено в закона и са спазени установените в Правилника за вписванията изисквания относно неговото съдържание, респ. са представени необходимите за формалната проверка документи, липсва основание да бъде отказано неговото вписване, в частност – липсата в приложеното удостоверение за данъчната оценка, издадено от общината, на отбелязване за наличието или липсата на данъчни задължения за имота.

Настоящият съдебен състав намира още, че в представените по делото данъчни оценки, издадени от Община Варна, за да послужат пред Служба по вписванията, не е налице вписване на наличие или липса на данъчни задължения за имота. Съгласно чл. 264 ал. 1 изр. посл. от ДОПК, наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Посочената разпоредба създава задължения за съответната администрация на Община Варна да издаде такъв удостоверителен документ – данъчна оценка, в който освен удостоверяване на размера на оценката, да е налице и такова за наличие или липса на данъчни задължения за имота.