Решение № 803 от 06.06.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Велико Търново, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110101257 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове, имащи за предмет вземания за трудови възнаграждения, допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва - с правна квалификация, изведена от нормите на чл. чл.128,ал.1, т.2 КТ, чл.150 във вр.чл.262 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът В. С. П. от с.*** чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК, твърди , че е работил при ответника ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.*** по силата на трудов договор № *****/**** г. като охранител на хотел *** в с.***, полагайки труд по 12 часа дневно, без почивни дни.

Към датата на прекратяване на трудовия договор -01.04.2024 г., работодателят не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения в брутен размер за м.септември 2023г.717,24 лева ; за м. октомври 2023 г. - 830,72 лева; за м. ноември 2023 г. – 830,72 лева; за м. декември 2023 г. – 679,68 лева ; за м. януари 2024 г. – 982,08 лева ; за м. февруари 2024 г. – 937,44 лева и за м. март 2024 г.- -892,80 лева – или общо 5 870.92 лева.

Не му е изплатил и дължимите допълнителни възнаграждения за положения извънреден труд в почивни , празнични и работни дни за периода от 01.04.2021г. до 31.03.2024 г., на обща стойност от 52 499 лева, както следва: I. от 01.04.2021 г. до 31.12.2021 г . : 1/ 187 работни дни , в които е работил извънредно по 4 часа или общо 748 часа , при ставка от 5.88 лева на час – на обща стойност от 4398.24 лева ; 2/ в неприсъствени 91 почивни дни, в които е работил по 12 часа , или общо 1092 часа, при ставка от 6.66 на час- на обща стойност от 7272.72 лева ; 3/ в 7 празнични дни / 3 през май , 2 през септември и два през декември / - общо 84 часа , при часова ставка от 7,84 лева на час- на обща стойност 658,56 лева; II. от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. : 1/ в 248 работни дни- по 4 часа или 992 часа, при ставка от 6.44 лева на час- на обща стойност от 6388.48 лева ; 2/ в неприсъствени 103 почивни дни, в които е работил по 12 часа- общо 1236 часа, при ставка по 7.51 лева на час – на обща стойност от 9282.36 лева; 3/ в празнични 14 дни, по 12 часа – общо 168 часа ,при часова ставка от 8.58 лева на час – на обща стойност от 1

1441.44 лева; III. от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г . :1/ в 248 работни дни – по 4 часа , или общо 992 часа , при ставка от 7.08 лева на час – на обща стойност от 7023.36 лева; 2/ в н еприсъствени 91 почивни дни- по 12 часа , или общо 1092 часа, при ставка по 8.26 лева на час- на обща стойност от 9019.92 лева; 3/ в празнични 14 дни - по 12 часа, или общо 168 часа, при ставка от 9.44 лева на час- на обща стойност от 1558.92 лева; IV. от 01.01.2024 г. до 31.03.3024 г. : 1/ в 64 работни дни – по 4 часа , или общо и 256 часа, при ставка от 8.37 лева на час – на обща стойност от 2142.72 лева; 2/ в неприсъствени 26 почивни дни- по 12 часа , или общо 312 часа, при ставка по 9.76 на час- на обща стойност от 3045.12 лева; 3/ в празнични 2 дни по 12 часа , или общо 24 часа , при ставка от 11.16 лева на час- на обща стойност от 267.84 лева.

Не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 60 дни през последните три години, по причина , че работодателят не уважил нито една от подадените молби за ползването му , поради което му дължи плащане на обезщетение в размер на 2667 лева/ изчислено на основата на работна заплата от 933 лева на месец по 44,45 лева на ден, при 21 присъствени дни/, което не му е изплатил .

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати горепосочените суми , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях , считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по производството разноски .

В с.з. поддържа исковете с доводи , изложени в писмена защита

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба..

Впоследствие с писмено изразено становище и на устните състезания с представена писмена защита чрез пълномощника си адвокат Д. С. от САК оспорва по размери исковете , както и обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимите нетни трудови възнаграждения възлизащи общо на 2768,16 лева , поради отказ на ищеца да ги получи своевременно , което обстоятелство изключва забавата като основен елемент на фактическия състав на нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД на работодателя.

Претендира присъждане на направените по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложените в исковата молба твърдения за съществуване на трудово правоотношение между страните , възникнало от трудов договор, сключен на 01.08.2018 г. / вж. заверено копие на л.102 от делото/ , по силата на който ищецът е работил като охранител на хотел собственост на *** в с.***, са признати и писмено документирани факти. Същият съгласно съдържанието на трудовия договор е предвидено да полага дневен труд на 8 часово работно време при сумирано месечно отчитане срещу правото му да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева / такъв е бил размерът при сключването на договора/ с доплащане за нощен труд по 0,25 лева на час, платимо до края на втория месец след месеца , за който се отнася , но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца , през който е изработено / т.6/ . Трудовият договор е прекратен на 01.04.2024 г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ / вж. копие на заповед за освобождаване № 10447/26.03.2024 г. – л.115/.

По исковете за заплащане на месечни трудови възнаграждения в брутен размер:

Те са доказани по основание за м. декември 2023 г. , януари, февруари и март 2024 г.

Признат и документално установен / с представените от ответника фишове за изплащане на трудови възнаграждения- л.50, 51,.99 / факт е , че през м. септември ,октомври , ноември и декември 2023 г. , януари , февруари и март 2024 г./ периода на претенциите/ ищецът е изпълнявал длъжността си с присъствие на охранявания хотелски обект.

Тъй- като полагания по трудово правоотношение труд по начало винаги е парично възмезден / чл. 242, чл. 269, ал.1 от КТ/ , в тежест на ответника работодател е възникнало задължението да му заплати уговореното трудово възнаграждение в установените срокове – чл.

128, т.2, чл.270, ал.2 от КТ.

2

Плащането му в предходни времена обичайно е извършвано на ръка срещу разписка / начин , допустим от закона – чл. 270, ал.3 от КТ/ , каквато е представлявал фиша за възнаграждение / показанията на свидетеля Н. Б., изпълнявал функциите на регионален представител на ответното дружество и показано с битуващия на представените по делото фишове за възнаграждение отпреди декември 2023 г. подпис срещу „получил“ , неоспорено изхождащ от ищеца/. Тъй-като на фишовете за трудово възнаграждение на В. С. П. за м. септември , м. октомври и м. ноември 2023 г. / л.99 от делото / е наличен подпис срещу „чиста сума за получаване“ / след приспадане на дължимите удръжки към НАП, ДОО и ЗО/ в размер на 605,27 лева , 605,27 лева и 649, 75 лева , правният извод от това обстоятелство е категорично непоколебим : ищецът се счита , че ги е получил/ подписът тук е логически аргумент , че изявлението за знание за получаване , извлечено от съдържанието на частния документ вярно , т.е фактът е настъпил , защото иначе е напълно нелогично да се полага – чл.180 от ГПК, чл.270, ал.3 от КТ/ , което означава , че ответникът е изпълнил задължението си да му изплати трудовите възнаграждения в нетен размер за въпросните месеци.

Ответникът признава , че ищецът не е получил трудовите си възнаграждения за м. декември 2023 г., януари , февруари и март 2024 г. , чийто брутен размер възлиза съответно на 837,33 лева , 991,80 лева , 991,80 лева и 746,40 лева,- общо 3 567.33 лева, а нетния им размер, получен след приспадане на дължимите към бюджета от работодателя – осигурител вноски за данък , с който се облагат доходите на физическите лица , социално и здравно осигуряване, е съответно 649,75 лева , 769,61 лева, 769,61 лева и 579,19 лева , или общо 2 768.16 лева / вж. приложените фишове за работни заплати и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза /.

Неизпълненото на падежа , установен да бъде в края на месеца, следващ този/ 31.01.2024 г. , 28.02.2024 г. , 31.03.2024 г. и 30.04.2024 г./ , за който се отнасят трудовите възнаграждения/ чл.6 от договора, вр. с чл. 270, ал.2 от КТ/ задължение е в посочения им по-горе нетен размер а не в търсения им брутен , защото между страните не е е изрично уговорено изплащането им да става в брутен размер и би било нелогично да е уговорено това , по причина, че всеки работодател длъжен да начислява/ отчислява/ удържа от същия размер и внася към бюджета данъка по ЗОДФЛ/ чл.42, ал.4 / и осигуровките по КСО/ чл.5, ал.1/ и ЗЗО/ чл.40, ал.1, т.1 / в полза на работника или служителя и в случая ответникът е изпълнил това изискване на закона.

Затова исковете подлежат на уважаване само за м. декември 2023 г. , януари , февруари и март 2024 г. в общ размер на 2 768.16 лева , за м. септември , октомври и ноември 2023 г. подлежат изцяло на отхвърляне като неоснователни, а за м. декември 2023 г. , януари , февруари и март 2024 г. подлежат на отхвърляне като неоснователни за разликата до претендираните им брутни размери от 679,68 лева , 982,08 лева , 937,44 лева и -892,80 лева.

Поради факта, че ответникът не е изпълнил на 31.01.2024 г. , 28.02.2024 г. , 31.03.2024 г. задължението си да изплати дължимите трудови възнаграждения за м. декември 2023 г. , м. януари и февруари 2024 г. , той се счита изпаднал в положение на забава от деня , следващ всяка от посочените дати- чл. 84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД , пораждащо право на ищеца кредитор да търси плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва- чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По отношение на изпълнението на задължението да заплати трудовото възнаграждение за м. март 2024 г. забавата е настъпила на 01.05.2024 г. Обстоятелството/ установено с показанията на свидетеля Н. Б./ , че веднага след прекратяване на трудовия договор/ съвпадащо с прекратяване на охраната на обекта/ на ищеца е предложено да получи сумата на неизплатените към момента трудови възнаграждения , но той под някакво афектирано влияние на съпругата си/ която заявила, че сумата не отговаря на дължимата им / не ги е взел, не изключва забавата на ответника. Това е така , защото по отношение на трудовите възнаграждения, дължими за м. декември 2023г., януари и февруари 2024 г. вече се намирал в положение на забава , а относно трудовото възнаграждение за м. март все още не е бил настъпил падежа му и за да се освободи от задължението си / независимо че е търсимо от кредитора – чл. 270, ал.3 от КТ /е могъл да вложи за съхранение сумата в банка по сметка, открита на името на ищеца/ чл.97, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД/.

По изложените съображения претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва за вземанията за трудови възнаграждения за м. декември 2023 г. , януари и февруари 2024 г. подлежи на присъждане от поискания начален момент -датата на подаване ан исковата молба в съда / 15.04.2024 г./ , тъй-като е по-късен от датите на забавата , а относно вземането за трудово 3 възнаграждение за март 2024 г. , считано от 01.05.2024 г.

По предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд:

Съгласно определението, изложено в текста на а чл. 143, ал.1 от КТ извънреден е трудът , който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от юридически установеното за него/ с нормативен акт, КТД или с трудовия договор/ работно време, изчислявано в работни дни- подневно/ чл.142, ал.1 от КТ/ или сумирано с разпореждане на работодателя – седмично , месечно или друг календарен период , който не може да бъде повече от 6 месеца/ чл.142, ал.2 от КТ/ .

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/135237d6-75a7-406c-ab76-7c0dbf29be63