Решение № 49 от 01.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Радомир, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20261730200170 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

С електронен фиш серия К № ., издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на жалбоподателката Р. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. д., ул. „Ю. Г.“ № ., административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева/51,13 евро за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката е обжалвала същото, като по изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането ù по същество.

От фактическа страна:

По делото, видно от представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш, се установява, че на процесната дата – 02.09.2025 г., с автоматизирано техническо средство, в 16:02 ч., в с. Прибой, на път I-6, км 60+200, до кметството, с посока на движение от гр. Радомир, е установено извършено от жалбоподателката административно нарушение, а именно: като водач на МПС „С. Е.“, с рег. № ., при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, е управлявала 1

МПС със 78 км/ч. Към представения електронен фиш е приложен клип, заснет на 02.09.2025 г. в 16:02:48 ч.

Атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с техническо средство ARH CAM S1 с идент. № 120cd3b, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1158p-8892/04.09.2025 г.

На 02.09.2025 г., около 16:02 ч., в с. Прибой, на път I- 6, км 60+200, до кметството, с посока на движение от гр. Радомир, се е движело МПС „С. Е.“, с рег. № .. В същия район, в с. Прибой, на път I-6, км 60+200, до кметството, с автоматизирано техническо средство, тип ARH CAM S1 с идент. № 120cd3b, се е извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 16:02 ч. през обсега на АТСС преминало и горепосоченото МПС. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Впоследствие, при снемане на записаната информация се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 81 км/ч, което превишавало с 31 км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираното МПС, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на ЕТ „Р. Н.

- Даци-Р“. В отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. 188, ал. 2 ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП ú е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева/51,13 евро. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 78 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 28 км/ч.

Жалбоподателката не се е възползвала от правото си на възражение по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, както и от правата си по ал. 6 на същата разпоредба от ЗДвП, а е обжалвала фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и справка в ТР доказват, че превозното средство, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство/система, е собственост на ЕТ „Р. Н. - Даци-Р“, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализираното МПС. Предвид тези доказателства, съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, както бе посочено по-горе в настоящият съдебен акт, тъй като към датата на нарушението Н., действаща лично и в качеството си на ЕТ „Р. Н. - Даци-Р“, е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, като липсват данни в АНП същата да се е възползвала от възможността за възражение по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано техническо 2 средство, тип ARH CAM S1 с идент. № 120cd3b. Приетите по делото протокол за използване на АТСС от 04.09.2025 г. и протокол № 121-СГ-ИСИС/21.03.2025 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“ на Българския институт по метрология, безспорно доказват, че средство за измерване автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 120cd3b, съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са установявани и заснемани нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (-3 км/ч), като същата е редуцирана на 78 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 28 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, от което следва, че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

На снимковия материал се наблюдава именно процесното МПС, визирано в ЕФ, заснето при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателката, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.

Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложеният по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че от неговото съдържание следва да може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което лице (в случая полицейският служител) с изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация.

Този протокол по своята същност представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Протоколът по чл. 10 от Наредбата има удостоверителна функция относно използването на конкретно мобилно АТСС, на конкретни дата и място, за установяване на нарушения, свързани със скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази връзка съдът констатира, че записите в съдържанието на съставения протокол за използването на мобилно АТСС, с което процесното нарушение е установено, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим именно към описаното в него нарушение – че на 3 посочените в електронния фиш място, дата и час именно с тази техническа система е установено нарушение при управление на процесното МПС (в същия смисъл: решение № 102/11.07.2022 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 121/2022 г.).

Предвид всичко гореизложено, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.

188, ал. 2 ЗДвП. Поради това законосъобразно именно по отношение на жалбоподателката е образувано административнонаказателното производство. Същата не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността ú за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитативно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ú заплащане.

Изложеното дотук мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място описаното превозно средство се е движело със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 120cd3b, поради което законосъобразно отговорността на жалбоподателката е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш.