Решение № 4854 от 06.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4854 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330107555 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. С. Д., чрез пълномощник – адв. С. П., против „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 11.11.2022 г., сключен между страните, поради липса на основание и противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2022 г. ищецът сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за паричен заем № **************, по силата на който му е предоставена сума в размер от 500 лева за срок от 12 месеца.

Сочи се, че в чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено обезпечаване на заема с поръчителство на две физически лице, които следва да отговарят на условията по договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружествопоръчил, което се избирало от кредитора. Изтъква се, че за обезпечаване на паричния заем на същата дата е сключен Договор за възлагане на поръчителство с ответното дружество срещу възнаграждение в размер от 813,24 лева, платимо от заемателя на вноски от 67,77 лева заедно с погасителните вноски по заема. Впоследствие с Решение № 80/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6547/2023 г. на Районен съд – Пловдив, договорът за паричен заем № *************/11.11.2022 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, бил признат за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че договорът за възлагане на поръчителство също е нищожен, като лишен от правно основание, в нарушение на добрите нрави и с неравноправен характер съобразно чл. 143, т. 19 ЗЗП. Изтъква се, че същият противоречи на добрите нрави поради нееквивалетност на насрещните престации, доколкото потребителят не получава никаква престация по сключения договор. Сочи се, че клаузата, предвиждаща възнаграждение за поръчителя води до допълнително увеличаване размера на задълженията на длъжника. По изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция.

Признава се, че между страните е сключен Договор за възлагане на поръчителство от 11.11.2022 г., по силата на който ответникът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на ищеца по кредитното правоотношение. Изложени са твърдения, че сключеният между страните договор по естеството си представлява договор за поръчка. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора за поръчителсвто. Възразява се срещу твърденията за нееквивалентност на насрещните престации и неравноправност на клаузите на договора. По наведените съображения се моли за отхвърляне на исквоата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от представените към исковата молба Договор за възлагане на поръчителство от 11.11.2022 г. се установява, че между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № ************** от 11.11.2022 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, при уговорено възнаграждение за поръчителя.

Съгласно чл. 1, ал. 2, от договора за възлагане на поръчителство същият влиза в сила от подписването му, но поражда действие при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за кредит.

В чл. 2, ал. 1 е посочено, че размерът на възнаграждението по договора е в зависимост от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителняи план, представляващ неразделна част от договора.

Отбелязано е, че възнаграждението съставлява сбора от вноските по погасителния план.

По делото е изискан и постъпил заверен препис на Решение № 80/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6547/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, от който се установява, че Договор за потребителски кредит № ************ от 11.11.2022 г., сключен между ищеца Г. С. Д. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, е признат за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Решението е влязло в сила на 25.04.2024 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Съгласно чл. 1 от Договора за възлагане на поръчителство поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД поема задължение да отговоря солидарно за всички задължения на ищеца съгласно сключения с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ************* от 11.11.2022 г.

Следователно договорът за възлагане на поръчителство е акцесорен и единствено основание за сключването му е договорът за кредит, съответно предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.

В настоящия случай договорът за кредит е признат за недействителен на основание чл. 22 ЗПК с влязлото в законна сила Решение № 80/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6547/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Предвид недействителността на договора за кредит и доколкото от постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за 2 сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение по заема, чрез поемане на поръчителство, липсва и основание за сключването на договора за възлагане на поръчителство. Отделно от това следва да се посочи, че коментираният договор за възлагане на поръчителство по начало е лишен от основание, тъй като с него не се предоставя услуга в полза на потребителя.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, цялото възнаграждение за него е поето от потребителя, като при случай на плащане от поръчителя, по общите правила възниква задължение на потребителя към „Кредит Гаранция“ ЕООД за сумата изплатена към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така сключеният договор за възлагане на поръчителство се явява нищожен, поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, съответно предявения иск е основателен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за направени разноски в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 50 лева за държавна такса.

В производството по делото ищецът е представляван от адвокат С. П. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал.

1, т. 3 Закон за адвокатурата.

По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат С. П. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, 3 както и обстоятелствтото, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което пълномощникът не се яви, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адвокат С. П. следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева, което да се възложи в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. С. Д., ЕГН:

********** и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, че сключеният помежду им Договор за възлагане на поръчителство от 11.11.2022 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД поради липса на основание.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, да заплати на Г. С. Д., ЕГН: **********, сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, да заплати на адвокат С. П., вписан в АК – П., сумата от 300 лева (триста лева) – представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г. С. Д., ЕГН: **********, в производството по гр. д. № 7555/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4