Решение № 2235 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2235 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100508964 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8643 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. 32059/2022 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от „ЕВРОЛАБ 2011“ ЕООД срещу М. Г. К. иск по чл.

45, вр. чл. 52 от ЗЗД, за осъждане на М. Г. К. да заплати на „ЕВРОЛАБ 2011“ ЕООД сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неверни твърдения, изнесени в интервю за сутрешния блок „Здравей България“, излъчено по „Нова телевизия“ на 27.05.2022 г. и публикувано на същата дата на интернет страницата с домейн https://nova.bg , регистриран и собственост на Нова Телевизия, в статия озаглавена „Камберов:

Огромен корупционен риск е само една фирма да оперира на Капитан Андреево“. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2940 лв.

Решението е обжалвано от ищеца „Евролаб 2011“ ЕООД като неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, съдебната практика и в противоречие с доказателствения материал. Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото е установено наличието на всички елементи на непозволеното увреждане - засегнато добро търговско име на дружеството в резултат на направените от ответника изказвания в интервю, на база на което е публикувана статия в интернет страницата на Нова телевизия, озаглавена „К.: Огромен корупционен риск е само една фирма да оперира на „Капитан Андреево“. В посочената статия се изнасяла 1 непотвърдена и клеветническа информация по повод дейността на „Евролаб 2011“ ЕООД, с единствената цел да се опетни доброто име на дружеството, като с изказването си ответникът опетнявал името на дружеството и неоснователно потъпквал правото му на добро име. Излагат се възражения срещу изводите на съда, че се касае за оценъчни съждения, отразяващи мнението на ответника с оглед обществената му и политическа позиция, за които той не може да носи отговорност. Вззивникът изтъква, че твърдението и разпространяването на невярна и опозоряваща информация е противоправно, когато обективно може да засегне собствената оценка на дадено лице за себе си или оценката на другите за него, като с процесните изказвания несъмнено се поставяла под съмнение добросъвестността на „Евролаб 2011“ ЕООД – честност, почтеност и коректност, както и моралните и професионални качества. Навежда се довод, че съдът е пренебрегнал трайната съдебна практика, в която било прието, че на преценка за истинност подлежи изнасянето на информация, а не даването на оценка и направеното от съответното лице съждение. Изтъква се също, че е налице непълнота в мотивите на първоинстанционния съд, тъй като същият е приел, че ответникът не следва да провежда доказване за верността на всичките си фактически твърдения предвид факта, че изнесената информация е пряко относима към обществения дебат. Това съждение на съда носело внушението, че ищецът е действал неправомерно, извършвайки контрола досега, но въпреки това съдът приемал, че щом като по делото се представени писмени доказателства за извършени множество проверки по отношение на ищцовото дружество, то тези твърдения не подлежат на доказване от ответника. Според ищеца, този извод е неоснователен и недоказан, тъй като въпросните проверки не са констатирали никакви нарушения при извършване на дейността на ищцовото дружество. Изтъква се, че твърденията на ответника прекрачват границата на свободата на изразяване, поради което те са годни по своето естество да ангажират деликтната отговорност на техния автор. Въззивникът счита, че сочената от съда причина за намесата на ответника, а именно покана от национална медия, провокирана от сериозния обществен интерес по темата, не може да бъде причина ответникът да изрича лъжи и клеветнически твърдения по отношение дейността на дружеството пред тази медия. Излага се и възражение срещу приетото то съда, че пътят на защита на ищеца срещу съдържащата се в твърденията на ответника критика, почиваща на сериозни и обосновани съмнения, е чрез упражняване правото на дружеството на отговор в съответната медия и оборване на съмненията на ответника в обществения дебат, а не в съдебната зала. Въззивникът счита, че по този начин съдът подтиква ищеца към това да се въздържа от търсене на съдебна защита, което е недопустимо, тъй като основната функция на съдебната власт е именно да защитава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Поддържа се и неправилност на извода на съда, че предвид обществения интерес на засегнатия въпрос и обстоятелството, че ответникът е обществена личност, намесата му под формата на изразяване на мнение и оценка в качеството на обществена фигура не подлежи на съдебен контрол. Този извод според въззивника противоречи на залегналия в съдебната практика принцип, че правото на свободно изразяване не е неограничено, а върви паралелно със задължението, уредено в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за 2 накърняване доброто име на друго лице. Освен това, процесното изказване представлявало изнасяне на информация, а не мнение на интервюирания. С оглед на тези съображения въззивникът счита за незаконосъобразен крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск поради липса на противоправно поведение на ответника. Оспорва се и извода на съда, че ищцовото дружество не е обосновало претърпените от него неимуществени вреди. Изтъква се в тази връзка, че по делото е доказано несъмнено наличието на вреди от противоправното поведение на ответника, изразяващи се в причинено неудобство от свързаните с името му обидни и клеветнически твърдения и квалификации, дълбоко притеснение от неоснователно публично засягане на неговия личностен и професионален авторитет, чест, достойнство и добро име. С изказванията на ответника се обезценявал стремежът на ищцовото дружество да бъде уважавано и да бъде предпочитан търговски партньор. „Евролаб 2011“ ЕООД бил най-големият оператор по смисъла на Регламента, като имал договори с над 600 чуждестранни компании – вносители на храни.

Изтъква се, че накърняването на честта и достойнството на даден субект осъществява фактическия състав на деликта, като вредите се доказват със самия факт, че спрямо личността на пострадалия е осъществен състав на непозволено увреждане. Излага се и оплакване, че в обжалваното решение не са изложени мотиви относно твърдението на ищеца, че във въпросното интервю са изнесени позорни обстоятелства за него – изтъквали се нарушения и нередности в дейността на дружеството, за които не били представени никакви доказателства. Това било клевета, която несъмнено представлявала деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, засягащ доброто име на юридическото лице и изградения в обществото и сред клиентите му образ на добросъвестен търговец. Поддържа се, че претърпените от ищеца вреди са доказани от доказателствата по делото, в частност от показанията на св. Събев, според които клиентите са се притеснявали след процесното интервю и в резултат на това искали да се откажат от съвместната си работа с дружеството, като след интервюто хората започнали да одумват дружеството и няколко служители напуснали работа в резултат на причиненото им притеснение. Тези показания неоснователно не били кредитирани от първоинстанционния съд.

В писмения си отговор възззивяемият М. К. оспорва жалбата.

Поддържа, че правилно съдът е приел, че направените от ответника изявления в интервюто му имат за цел да пресъздадат впечатленията му от начина на организация на фитосанитарния контрол на граничния пункт и представляват оценъчни съждения. Същите отразявали неговото мнение и политическа обществена позиция, че намира за несправедлива и създаваща предпоставки за корупционни практики законодателна уредба, позволяваща монопол на юридическо лице над фитосанитарния контрол на определен граничен пункт, както и че изявленията се основат на достоверни източници и извършени проверки, формирали у него убеждение, че са налице нарушения в тръжната процедура, касаещи сключването на процесния договор, за които са сезирани компетентните органи, поради което той е имал основание да информира обществеността за тях. С оглед на това не било налице противоправно поведение на ответника. Изтъква се също, че в процесното интервю ищецът не бил назован поименно и изявленията не се отнасяли до конкретно определено лице. Касаело са за коментар и оценъчно съждение, базирано на конкретни обстоятелства, 3 пораждащи съмнения за допуснати нарушения в процедурата по сключване на договора, формирали у ответника убеждение, че договорът е сключен от ищцовото дружество незаконно. Изтъква се също, че презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е опровергана.

Целта на изказванията на ответника на била да се засегне доброто име на конкретно дружество /наименованието на „Евролаб 2011“ ЕООД не било споменато/, а от контекста на интервюто било видно, че ответникът целял да изрази политическата си позиция и да алармира обществото за необходимостта от промени в държавната политика и нормативната уредба относно граничния фитосанитарен контрол, с цел да не се допуска частно търговско дружество да осъществява монопол върху тази дейност на определен граничен пункт. С оглед на това въззиваемият счита, че е налице не само липса на вина, но и надделяващ обществен интерес, който изключва отговорността му за обида или клевета спрямо ищцовото дружество. Излагат се и доводи за липса на претърпени от ищеца неимуществени вреди. Изтъква се, че част от твърдените от ищеца „неимуществени вреди“ /“честност“, „почтеност“, „морални качества“, „достойнство“, „притеснение“/ са неотносими за юридическо лице, а в случай, че с изнесената информация са засягат доброто име и репутация на юридическо лице-търговец, то това представлява засягане на имуществени блага, в резултат на което юридическото лице-търговец би могло да претърпи определени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, които не подлежат обезщетяване по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Ищецът не бил доказал уронване на репутацията му в резултат на процесното интервю, както и твърденията му за прекъсване на търговските му отношения с негови партньори и за напуснали негови служители след излъчване на интервюто. Излага се и евентуално възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението като несъответен на твърдяното засягане на репутацията на ищеца. Въззиваемият сочи в допълнение, че образуваното от ищеца съдебно производство има белезите на т.нар. „SLAPP“ дело – в превод: „Стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“, като същото е заведено единствено с цел да се постигне „възпиращ“ ефект, като се разубеди или възпре ответника да продължи работата си в интерес на обществото.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Евролаб 2011“ ЕООД е предявило срещу М. Г. К. иск за осъждане да му заплати сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изнасянето на неверни твърдения в телевизионно интерв, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2022 г. на интернет страницата на Нова телевизия /Нова Броудкастинг Груп/ - https://nova.bg, е публикувана статия, озаглавена „К.:

Огромен корупционен риск е само една фирма да оперира на „Капитан Андреево“. Тази статия била създадена на база интервю, взето от ответника М. К. – народен представител от партия „Продължаваме промяната“, като в нея се съдържал файл, възпроизвеждащ интервюто. Твърди се, ч в това интервю от страна на К. били изказани неистини и клеветнически твърдения, с които се стреми да бъде очернено доброто търговско име на 4