Определение № 260776 от 05.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ V- 260776 5.05.2021 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав

На пети май през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ като разгледа докладваното от съдия Белева частно гражданско дело №2381 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба, подадена от М.К.И., Н.К.

А. и К.Я.М.,*** против постановление от 15.07.2020г. на нотариус Димитър Чалъков, рег.№ 492 на НК, с район на действие района на РС- Царево.

С обжалвания акт е постановен отказ да се извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл.587, ал.1 ГПК- издаване на констативен нотариален акт, с който жалбоподателите да бъдат признати за собственици, при квоти 1156,8 кв.м. за М.И., 1434,5 кв.м. за Н.А. и 277,7 кв.м. за К.М., на следния недвижим имот- ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Китен, общ. Приморско, одобрени със заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Китен, ул.“Крайбрежна“ с площ от 2869 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м., подробно индивидуализиран в постановлението с предходните идентификатори и съседи. Намират, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материални и процесуални норми.

Жалбоподателите сочат, че са инициирали нотариалното производство с молба за издаване на констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, който им бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на части и с множество решения на ОС „Земеделие“ гр.Царево. Твърдят, че се легитимират като собственици на имота с нотариален акт за дарение на част от имота, договор за замяна на част от имота, както и няколко решения на ОС „Земеделие“ гр.Царево, поради което за тяхно улеснение, а и за улеснение на административните органи, пред които било необходимо да се представят тези документи, поискали по реда на чл.587 ГПК да им бъде съставен един нотариален акт за имота, който да обедини отделните части, описани в решенията.

Сочат, че при проведената между тях и нотариуса кореспонденция не е повдиган от страна на последния въпрос, свързан с нередовност или липса на документ, каквито аргументи били изложени в постановлението за отказ, с изключение на колебанието му по въпроса за СПН на решението по гр.д.№465/2009г. по описа на ОС- Бургас, потвърдено с решение по в.гр.д.№263/11г. на АпС- Бургас. Намират, че преди произнасянето си нотариусът следвало да поиска от тях да представят доказателства, целящи изясняването на тези обстоятелства, каквато била практиката. В случая нотариусът провел нотариалното производство по аналогия със съдебното, но не изцяло, като неправилно приел, че след като някое доказателство не е представено с молбата е налице преклузия за представянето му, с което недопустимо ограничил правата на молителите. Ето защо намират, че различието в бащиното име на наследодателят на молителите, за което същите узнали едва от обжалваното постановление било и което било прието от нотариуса за съществен порок, било лесно отстранимо и не представлява основание за отказ за издаване на констативен нотариален акт.

Неоснователно нотариусът счел, че молителите не са посочили основанието, на което претендират да са придобили собствеността. Изброили са представените към молбата документи /четири броя решения на ПК- Царево, издадени в периода от 1996г. до 2001г., за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или стари реални граници, ведно с протоколи за въвод във владение, а към едното от решенията и протоколи за определяне на строителна линия и ниво/; нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, нотариален акт за дарение на недвижим имот и договор за замяна на недвижими имоти, сключен по реда на ЗОС от 2003г. Заявяват, че относно нотариалните актове и договора за замяна нотариусът не би трябвало да има съмнение, че удостоверяват собствеността на молителите, понеже в тях като собственици на части от същия имот били вписани самите те, а не и техния наследодател. Същевременно решенията на ПК- Царево имали вещно-установителен характер на основание чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба имали силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Сочат още, че правото си на наследяване молителите доказали с удостоверения за наследници.

По недопустим начин нотариусът извършил ревизия на проведените от ОС „Земеделие“ гр.Царево административни производства по възстановяване на отделни части от имота, като се произнесъл и по законността на отделни етапи от тези производства. Независимо, че към молбата на молителите били приложени както скица на имота по действащата кадастрална карта на гр.Китен, така и комбинирана скица на имота по ККР и действащ ПУП, нотариусът изразил съмнения и относно проведените от Община Царево, а по-късно и от Община Приморско процедури по одобряване на ПУП, което нямало никакво отношение към нотариалното производство.

За индивидуализацията на имота били представени две скици- от кадастралната карта и комбинирана, удостоверяващи номера на имота и неговата площ, предназначение, начин на трайно ползване и съседи по действащата КК, както и идентичността на имота с УПИ II-460 в кв.38 по действащия ПУП- ПРЗ на гр.Китен, включително идентичността на частта имота по всяко едно представено решение на ОС „Земеделие“ гр.Царево и връзката му с молителите.

Затова считат, че при така приложените доказателства е изпълнено изискването на чл.586, ал.2 от ГПК за удостоверяване правото на собственост.

Намират, че изложените от нотариуса съмнения относно законосъобразността на удостоверителните документи са неоснователни, понеже не се базират на обективните данни, установени с тях, като изложените съмнения в законосъобразността на административните производства били недопустими, тъй като нотариусът е длъжен да се съобрази с удостоверителната сила на тези официални документи. Акцентират, че нотариусът няма правомощия, нито правен интерес да оспорва представените му официални свидетелстващи документи, издадени от оправомощените за това органи в рамките на тяхната компетентност.

Намират за неоснователни доводите в постановлението, че невписването на решенията на ОС „Земеделие“ било пречка за съставянето на КНА. Изтъкват, че изискването за вписване е възникнало от 1.01.2001г., а три от решенията били постановени преди тази дата, поради което за тях не се отнасяло това решение. Изискването било неприложимо и до четвъртото решение от 2001г., тъй като разпоредбата на чл.586, ал.4 ГПК се отнасяла до издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или учредява, прехвърля или прекратява друго вещно право, какъвто не бил процесния случай.

Намират за неоснователно и позоваването на мотивите на решението по гр.д.№465/2009г. по описа на ОС- Бургас, потвърдено с решение по в.гр.д.№263/11г. на АпС- Бургас, с което били отхвърлени исковете на молителите по чл.108, чл. 109 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу „Единство“ ЕАД гр.Габрово, че имотът е изгубил качеството си на земеделска земя, поради което не би могло да бъде възстановен в стари реални граници.

Акцентират, че според чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. субективните предели на СПН се разпростират само между участниците в съответното съдебно производство, като постановените по него решения обвързват ищците само в отношенията им с ответника по съответното дело. Изтъкват още, че липсва идентитет между имота, за който сезирали нотариуса с молба за издаване на КНА- с площ от 2869 кв.м. и имотът по цитираните съдебни решения, чиято площ била 1800 кв.м. Освен това, самият нотариус констатирал, че решенията на ОС „З“ за възстановяване на имота не били отменени и с оглед конститутивното им действие продължавали да ги легитимират като собственици на посочените в тях имоти пред всички физически и юридически лица, в т.ч. и нотариуса, с изключение на „Единство“ ЕАД и то за частта, с която бил отхвърлен искът им по гр.д.№465/2009г. по описа на ОС- Бургас.

Изтъкват и това, че „Единство“

ЕАД Габрово не е собственик на терена, а преди възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ собственик на теренът била държавата, по която причина имотът им бил възстановен, а през 2019г. бил деактуван от Областният управител на Бургаска област по молба на ищците.

Молят постановлението да бъде отменено и преписката да се върне на нотариуса с указания да извърши исканото нотариално удостоверяване и издаде констативен нотариален акт за собственост на описания по-горе имот. Приложени са писмени доказателства, включително удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Представена е и квитанция за внесена държавна такса във връзка с обжалването.

Жалбата е с правно основание чл.577, ал.1 ГПК.

Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът намира жалбата за допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становището на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от преписката по нотариално дело № 20/2020г. на нотариус Димитър Чалъков с рег.№ 492, последният е бил сезиран с молба /л.9 от настоящото дело/ от тримата жалбоподатели с искане за издаване на КНА за право на собственост върху недвижимия имот, подробно описан в молбата- ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Китен, общ.Приморско. В молбата си жалбоподателите са посочили, че са собственици на този имот, като се легитимират с множество писмени доказателства, но за имота не е съставен нотариален акт за собственост.

Към молбата са приложени многобройни писмени доказателства:

1/ С Решение № 132 КИ от 27.05.96 г. на ПК- гр.Царево, на наследниците на К. и Г. А.и К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива от 0,540 дка в м.“Атлиман“, имот №26 от кадастрален план от 1970 г., при граници: имот 27, имот 24, почивна база, имот 25.

С това решение е отказано възстановяването на 2,460 дка от същия имот.

Наследниците са въведени във владение на реституирания имот с протокол за въвод от 6.05.1997г.

С Нотариален акт №101, т.II, н.д. 735 /1997г. за собственост на недвижим имот, възстановен на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, от 19.09.1997г., издаден от районен съдия при РС- Царево, първите двама жалбоподатели- М. и Н., в качеството им на наследници на К. и Г. А.и К., са признати за собственици на незастроен имот с площ от 540 кв.м., находящ се в строителните граници на с.Китен, м.“Атлиман“, представляващ имот пл.№26. Видно от приложенията към нотариалния акт, за издаването му са послужили описаното в т.1 решение и протокол за въвод във владение.

С нотариален акт за дарение от 19.09.1997г., №29, т.III, д. №736/97г. на районен съдия при РС- Царево, жалбоподателката М. е дарила на дъщеря си К. /третата жалбоподателка/, собствената си ½ ид.ч. от незастроен имот с площ от 540 кв.м., находящи се в строителните граници на с.Китен, м.“Атлиман“, представляващ имот пл.№26.

2/ С Решение № 170 КИ от 16.02.99 г. на ПК- гр.Царево, на наследниците на К. и Г. А.и К. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива от 0,520 дка в м.“Атлиман“, имот №65 от кадастрален план от 1970 г., при граници: /не са посочени такива/.

С това решение е отказано възстановяването на 3,545 дка от същия имот.

Наследниците са въведени във владение на реституирания имот с протокол за въвод от 25.03.1999г.

За този имот са издадени три протокола №№ 6, 7 и 8 от 24.03.1999г., за разграничение на частта, издадени от районен техник при Община Царево.

На 10.06.1999г. Кметът на Община Царево е издал заповед №РД-14-156, с която, на основание чл.6, т.7 от ЗТСУ, вр. чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ и решение на АГКК, прието с протокол №5 от 22.04.1999г. е одобрено въвеждането в кадастралния план на с.Китен, на имоти с пл.№251, 252, 253, записани в разписния лист към КП на името на наследниците на К. и Г. А.и К.. По делото не е приложена скицата, посочена в заповедта.