Решение № 95 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100902861 по описа за 2021 година

Производството се провежда по реда на чл. 365 и следващите ГПК.

Образувано е по искова молба от 10.05.2021 г., която е подадена от „Ф.Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Генерал Тошево, област – Добрич, ул. *******, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. *******.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1./ иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 1 230 700,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на сумата от 2 657 426,70 лв. – представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение следващо се по сключен договор за застраховане под формата на застрахователна полица по имуществена застраховка „Пожар“ с № 110119229000040/02.04.2019 г. и период на покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в настъпил на 16.12.2019 г. пожар в свинеферма разположена в село – Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич довел до увреждане и погиване на застраховано имущество /движимо и недвижимо/ притежавано от ищеца, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 10.05.2021 г. до окончателното му плащане, както и

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 60 167,56 лв. – обезщетение за забава върху главното вземане / 1 230 700,00 лв./, което е начислено за допуснато закъснение в периода от 16.11.2020 г. до 09.05.2021 г.

С определение от 17.03.2023 г. след надлежно формулирано от ищеца искане по чл.

214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявените за разглеждане по делото осъдителни искове, както следва : искът с правно основание чл. 405 КЗ е увеличен от първоначално предявения му размер за сумата от 1 230 000 лева на сумата от 1 539 746,03 лв. и е трансфорМ.н от частичен в пълен, съответно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е увеличен от първоначално предявения му размер за 1 сумата от 60 167,56 лв. на сумата от 75 704,18 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното застрахователно дружество са се обвързали договорно със сключен договор за имуществено застраховане „Пожар“ под формата на застрахователна полица № 110119229000040, чиито период на покритие се простира от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г., като е пояснено, че застрахованото имущество съставлява – свинеферма, наМ.ща се в село Къпиново, община – Генерал Тошево, област – Добрич. В полицата е уговорена застрахователна сума в размер на 1 052 155,86 евро –за сгради и 414 132,88 евро – за оборудване /машини и съоръжения/. Излагат се твърдения, че в пределите на действие на цитираната полица на 16.12.2019 г. около 22,30 ч. в свинефермата е възникнал пожар, като в резултат на реализиралото се на място опожаряване на застрахованото лице са причинени значителни вреди, които се състоят в увреждане, съответно унищожаване на вещи попадащи в застрахованото имущество. Изтъква се, че незабавно при възникване на събитието от служител на ищеца са били взети мерки, чрез подаване на сигнал за пожара на тел. 112, вследствие на което на мястото на пожара е пристигнал екип от РСПБЗН заел се с гасенето му. От компетентните органи бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието, като по повод на пожара е образувано и досъдебно производство. В хода на разследването при направен анализ на събрания разностранен доказателствен материал се разбрало, че причината за възникване на пожара е настъпило късо съединение между две халета за отглеждане на прасета.

Допълва се, че ищецът надлежно е уведомил ответния застраховател за така настъпилото събитие, като дружеството е изпратило свои представители за направата на оглед на място състоял се на 18.12.2019 г. Сочи се, че по случая ответния застраховател е образувал пред себе си застрахователна щета, по която след ликвидация на 16.11.2020 г. същия писмено отказва на ищеца да му заплати застрахователно обезщетение при позоваване на това, че при експлоатиране на застрахованото имущество са били нарушени норми на пожарната безопасност, в т.ч. още в етапа на изграждане на свинефермата били допуснати отклонения от строителните изисквания за такъв тип обект. Ищецът е несъгласен с това заключение на ответния застраховател, като поддържа, че свинефермата е била изградена при съблюдаване на действащите строителни норми и стандарти, съответно през 2015 г. надлежно е въведена в експлоатация след санкцията на компетентния за това орган – Главния архитект на община Генерал Тошево. Отрича се да са били допуснати и каквито и да е било нарушения на пожарната безопасност при експлоатирането на обекта, като причината за пожара е късо съединение, което е уговорено за покрит риск по полицата. Ищецът сочи и това, че на 20.01.2021 г. от ответната страна в негова полза все пак е извършено частично плащане на застрахователно обезщетение във връзка с възникналото събитие – пожар, чиито размер възлиза на сумата от 210 384,10 лв. Това обезщетение обаче не можело да компенсира действителната стойност на увреденото имущество. Излага се и обстоятелството, че макар ползващо се лице по полицата да е банка, то между ищеца и тази банка било сключено съгласно което банката е отстъпила всички свои вземания по застрахователния договор в полза на „Ф.Д.“ ООД. Предвид това, че ответникът е допуснал закъснение в изпълнение на изискуемо свое парично задължение за застрахователно обезщетение, то ищецът поддържа, че за него се е породило и правото да получи обезщетение за забава по чл.

86 ЗЗД за периода след 16.11.2020 г.

С молба-уточнение от 01.06.2021 г. „Ф.Д.“ ООД пояснява във връзка с фактите свързани със спорното материално право предмет на предприета защита, че със застрахователния договор имащ покритие от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. застрахованото имущество се състои от стопанска постройка за отглеждане на свине майки, представляваща едноетажна сграда, наМ.ща се в село Къпиново, област – 2

Добрич, включваща застроени и свързани три корпуса – „Филтър“, „Доказана бременност“ и „Опрасване“, в т.ч. и разположените в сградата машини и оборудване, чието подробно описание, като вид и парична равностойност е извършено в молбата.

Въведено е и твърдение, че вследствие на реализираното опожаряване напълно унищожени са били сградата и наМ.щите се в нея машини и оборудване Ответникът - „ДЗИ–О.З.” ЕАД, чрез процесуалният си представител – адвокат Д. Д. в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва изцяло исковете като ги наМ. за неоснователни и завишени по своя размер. Най-напред се посочва, че ищецът не разполага с материална легитимация да ангажира отговорността на ответния застраховател за изплащане на застрахователно обезщетение по цитираната в ИМ полица с оглед соченото застрахователно събитие, защото ползващото се по полицата лице /бенефициер е „Р. /България/“ АД/ и правата по полицата в хипотеза на реализиране на застрахователно събитие възникват в негова полза. Оспорва се валидността на представеното от ищеца споразумение от 29.04.2021 г. за прехвърляне на правата произтичащи по полицата, в т.ч. се изтъква, че застрахователят изобщо не е бил уведомен за сключването му от ползващата се банка.

На следващо място се маркира наличието на допуснато несъответствие от ищеца по отношение на имуществото, което се ползва със застрахователно покритие по сключената застрахователна полица и това упоменато в нарочна молба –уточнение подадена по делото, като са цитирани и конкретните разминавания в застрахованото и соченото за погинало от пожара имущество. Следващо възражение, което ответникът ползва за да отрече възможността за ангажиране на неговата отговорност по застрахователния договор почива на това, че от експлоатиращия застрахованото имущество ищец преди възникване на пожара са допуснати нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектирането, изграждането и експлоатацията на засегнатата от пожара сграда : в стопанската постройка не са проектирани и изградени брандмауери; от възникване на аварийната ситуация и спирането на тока до момента на предприемане на първите действия по потушаване на пожара е изминал значителен период от време, а това е довело до разпространение на огъня извън мястото на неговото огнище, което пък на свои ред е компрометирало покривната конструкция и е провокирало нейното срутване; лицето осъществяващо дежурство във фермата не е разполагало с необходимата подготовка, инструктаж и обучение за пожарна безопасност, каквито изисквания са въведени с Наредба №8121з-647/01.10.2014 г., доколкото не е предприел своевременно действие по прекъсване на електричеството захранващо обекта, а така също са допуснати пропуски във връзка със сигнализирането за настъпилия пожар. Пояснява се, че при идването на специализираните служители за потушаване на пожара, последният е бил в напреднала фаза, с развита висока температура и сериозно задимяване, което е направило ограничаването на пожара в обекта на сградата невъзможно. Според ответната страна тези нарушения съставляват пряка и непосредствена причина за разпространението на пожара, съответно повишаване на увреденото и унищожено имущество и в други корпуси от фермата – „Доказана бременност“ и „Опрасване“. Именно това е съображението на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение за репариране на щетите по застрахованото имущество, защото то е било разположено в тези части на обекта. Ответникът се позовава и на това, че отговорността му за плащане е изключена съгласно правилата на ОУ, а именно – т. 7.7., т. 7.9., т. 7.13., т. 38.1., т.38.2., т. 38.3.

Пояснява се, че заплатеното в полза на ищеца обезщетение в размер на сумата от общо 210 384,80 лв. се отнася за покриване на щетите по корпус „Филтър“ и наМ.щите се в него машини и съоръжения, като тези щети не били повлияни от допуснатите от ищеца нарушения, или макар да има допуснати нарушения, то те не са със съществен характер и не повлияват размера на вредите. На следващо място в отговора се застъпва 3 тезата, че ответникът е премълчал обстоятелства и/или неточно е обявил такива свързани с това, дали са спазени всички изисквания и препоръки, които са дадени от СПАБ и други компетентни органи за противопожарна и друга защита, като поддържа, че такова спазване отсъстват, което покрива хипотезата на чл. 364 КЗ и т. 10 от ОУ към полицата, а това провокира последици по чл. 363, ал. 3 КЗ и т. 10.3., или 10.5. от ОУ.

От ответника се възразява и по размера на поисканото за присъждане застрахователно обезщетение, като се обръща внимание на границите на отговорността, която застрахователя е предвидено да носи, а именно - не по-висока от застрахователните суми възприети по отношение на отделните групи застраховано имущество – чл. 346 КЗ, предвид което дължимото обезщетение при настъпване на събитие не би могло да надвишава тези предели. Отбелязано е и това, че обезщетението не би могло да надвишава и размера на действително претърпените вреди определен към момента на настъпван на застрахователното събитие. При форМ.не на застрахователното обезщетение трябвало да се вземе предвид и да се приспадне частта на запазените части, вторични суровини и други остатъчни елементи, съответно по тази причина се възразява, че е налице и пълно погиване на застрахованото имущество. Успоредно с това се поддържа и хипотеза на надзастраховане по смисъла на чл. 388 КЗ /уговорена е по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, която има застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор/.

Предвид това, че главният иск е недоказан по своето основание и размер, то се възразява и по заявената претенция за присъждане на обезщетение за забава, тъй като при липсващ изискуем лихвоносен дълг вземане по чл. 86 ЗЗД не би могло да възникне. Настоява се и за присъждане на разноски.

Разпечатката съдържа 22 от 180 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/134efc27-fedb-4d88-990e-a928ae72755c