Определение № 27433 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27433 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110146470 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искане на П. Д. К., обективирано в допълнителна искова молба от 16.01.2024 г., уточнена с молби от 25.03.2024 г. и 21.07.2025 г., отделени за самостоятелно разглеждане от производството по гр. д. № 29773/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав. След образуване на настоящото производство, с разпореждане на съда от 21.10.2025 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, в изпълнение на които са постъпили уточнителни молби от 12.11.2025 г., 27.11.2025 г. и 15.12.2025 г., с които е уточнен предметът на спора, като съдът намира, че е сезиран със следните искове:

- иск с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено, че ищецът е собственик и за предаване владението върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, от която 1/4 идеална част претендира като придобита по наследство от майка си Ц. И. К.а, като поддържа, че разпоредителната сделка, извършена от нейно име с нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г., е нищожна поради липса на представителна власт, а останалата 1/4 идеална част – като придобита по наследство от баща си Д. Х. К., като поддържа, че същата сделка е нищожна поради неспазване на предписаната от закона форма, изразяваща се в липса на подпис на прехвърлителя в лично качество;

- иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г., като се излагат твърдения, че подписът на Ц. И. К.а в пълномощното с нотариална заверка на подписа рег. № 412/24.02.2001 г. не е положен от нея, поради което Д. Х. К. е действал без представителна власт, а по отношение на извършеното от негово име разпореждане се поддържа, че договорът не е подписан от него в лично качество, а единствено в качеството му на пълномощник, поради което не е спазена предписаната от закона форма;

- иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК – за установяване неистинността на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 412/24.02.2001 г. на нотариус Ч. Б., като твърди, че подписът на упълномощителката Ц. И. К.а не е положен от нея;

- иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство, което според изложените твърдения се изразява в документна измама, свързана с подписването на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1

412/24.02.2001 г. на нотариус Ч. Б. от името на Ц. И. К.а.

По делото не е спорно, а и от твърденията на страните и представените доказателства се установява, че между страните, вкл. и техния праводател Д. Х. К. през годините са водени множество съдебни производства, свързани с правото на собственост върху процесния недвижим имот, действителността на нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г. и представителната власт, въз основа на която същият е бил сключен, от които ще бъдат посочени единствено тези, относими към настоящото производство.

През 2009 г. П. Д. К. е предявил срещу Д. Х. К., Х. Д. Й. и К. Р. Й. иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК (отм.), вр. чл. 24, ал. 4 СК (отм.), с който е оспорил извършеното с нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г. разпореждане с недвижим имот, като е поддържал, че по отношение на извършеното от името на майка му Ц. И. К.а разпореждане липсва надлежно учредена представителна власт, тъй като пълномощното с нотариална заверка на подписа рег. № 412/24.02.2001 г. не е подписано от нея. По така предявения иск е било образувано гр. д. № 45272/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, прекратено с влязло в сила определение като недопустимо, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 22, ал. 3 СК (отм.).

През 2012 г. П. Д. К. е предявил срещу Д. Х. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г., като е поддържал, че по отношение на разпореждането с притежаваните от Ц. И. К.а идеални части ответникът е действал без представителна власт, тъй като подписът в пълномощното с нотариална заверка на подписа рег. № 412/24.02.2001 г. не е положен от нея. Изложил е и твърдения, че пълномощното не е било съставено в предвидената от закона форма, както и че действията на пълномощника са излезли извън обема на учредената му представителна власт. В хода на производството е направил и искане за прогласяване нищожността на посоченото пълномощно. С решение № I-33-12/24.02.2014 г., постановено по гр. д. № 43908/2012 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 33 състав, предявеният иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г., е отхвърлен като неоснователен, а искането за прогласяване нищожността на пълномощното с нотариална заверка на подписа рег. № 412/24.02.2001 г. е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, с оглед заявяването му след преклузивния процесуален срок. С решение № 17538/20.10.2014 г., постановено по гр. д. № 7126/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, първоинстанционното решение е потвърдено.

С молба от 15.01.2015 г. П. Д. К. е поискал отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По първото основание се е позовал на данъчни известия за 2006 г. и 2007 г., които според него установявали, че Ц. И. К.а не е знаела за извършеното разпореждане, а по второто – на заключението на почерковата експертиза, според което подписът под пълномощното не е положен от нея. С Решение № 173/06.10.2016 г. по гр. д. № 1613/2016 г. ВКС, I г. о., е оставил молбата без уважение, като е приел, че представените данъчни известия не са от съществено значение за изхода на спора, а обстоятелството, че Ц. И. К.а не е подписала пълномощното, е било установено още в първоинстанционното производство и не представлява ново обстоятелство. Прието е и че не е осъществено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като неистинността на документа не е установена с влязло в сила решение или присъда по надлежния съдебен ред.

През 2016 г. П. Д. К. е предявил срещу Х. Д. Й. и К. Р. Й. искове, по които е образувано гр. д. № 66834/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 51 състав. С исковата молба е предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който ищецът е претендирал, че е собственик на процесния първи етаж въз основа на учредено право на надстрояване и извършеното строителство, както и инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК във връзка с чл. 26, ал.

2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29/2001 г., поради невъзможен предмет. Ответниците са противопоставили придобивното си основание, извлечено именно от процесния нотариален акт, както и 2 евентуално възражение за придобиване по давност. С влязло в сила решение исковете по чл.

108 ЗС и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД са отхвърлени.

При така установеното и след извършването на служебна проверка за допустимостта на предявените искове, съдът намира следното.

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

При предявен ревандикационен иск срещу лице, което се легитимира като приобретател на имота, ищецът следва да посочи фактическия състав, от който извежда правото си на собственост. Ако ответникът се позове на придобивна сделка като основание за правото си на собственост, ищецът следва в рамките на същото производство, до приключване на първото по делото заседание, да въведе всички основания, на които оспорва действителността на тази сделка. Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен, ищецът не може да предяви в отделно производство други основания за недействителност на същата сделка, тъй като те са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск – в този смисъл са Определение № 780/23.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5990/2014 г., IV г. о., и Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о. на ВКС.

В настоящия случай с влязлото в сила решение по гр. д. № 66834/2016 г. по описа на Софийския районен съд е отхвърлен предявеният от П. Д. К. срещу Х. Д. Й. и К. Р. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС. В това производство ответниците са противопоставили като придобивно основание договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том I, рег. № 455, дело № 32/2001 г., а ищецът е оспорил действителността на същата сделка чрез предявения инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на предмет.

В настоящото производство ищецът отново претендира, че договорът не е породил вещнопрехвърлително действие, като въвежда две основания за неговата недействителност – липса на представителна власт при разпореждането с идеалните части на Ц. И. К.а и неспазване на предписаната от закона форма по отношение на извършеното от Д. Х. К. разпореждане. И двете основания са насочени срещу действителността на същата придобивна сделка, противопоставена от ответниците в производството по предявения ревандикационен иск, поради което не могат да бъдат въвеждани нито чрез иск по чл. 26, ал.

2 ЗЗД, нито като основание на иск по чл. 108 ЗС след приключването му с влязло в сила решение.

Наред с това, по отношение на твърдението за липса на представителна власт при разпореждането с идеалните части на Ц. И. К.а следва да се отчете, че същото вече е било въведено като основание на иск за прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба, по който е постановено влязло в сила решение. С решение № I-33-12/24.02.2014 г., постановено по гр. д. № 43908/2012 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 17538/20.10.2014 г. по в. гр. д. № 7126/2014 г. по описа на Софийски градски съд, предявеният иск е отхвърлен. Следователно спорът относно действителността на договора на това основание вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което не може да бъде предмет на ново разглеждане между същите страни съгласно чл. 299 ГПК.

При така изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС са процесуално недопустими.

По иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

Искът за установяване неистинността на документ е отрицателен установителен иск, който изрично е предвиден за допустим от закона и цели да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа. Правният интерес е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, като съдът следи за него служебно, като правният интерес е налице, когато чрез провеждане на производството, ищецът ще получи защита на накърнено от правен спор свое субективно материално право. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва да е винаги конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и 3 последици се определят от извода за истинността на въпросния документ.

Искът по чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим в случаите, когато е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК в производството по друго дело, а документът има доказателствено значение за юридически факт по гражданско правоотношение, възможен източник на правен спор между страните, когато документът доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение, както и ищецът има правен интерес от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него е производен и правният му интерес да оспорва документа. В посочения смисъл са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и в Решение № 229 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 246/2018 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 124 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 778 от 03.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5924/2015 г. на IV г. о. на ВКС.