Решение № 881 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1114/2023
- Вид
- Решение № 881
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 17.10.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.203 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 881 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300501114 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260002 от 31.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 1310/2019г. на Районен съд - Асеновград, II гр.с: ИЗНАСЯ на публична продан следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-552/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: ***, посочена в документа площ: 104.71 кв.м, прилежащи части: изба № ***, таванско помещение № *** и 1/10 идеална част от общите части на сградата, както и от общата стая и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти на жилището в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:
***, над обекта: ***.; и самостоятелен обект в сграда № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на 1
АК, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на обекта: ***, посочена в документа площ: 14.44 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма, над обекта: ***. ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от А. Ш. Р., ЕГН ********** против И. Ш. Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата 32 103 лева на основание чл.346 ГПК, представляваща извършените подобрения в делбения (съсобствения) имот за периода от м.август 2018 г. до м.юни 2019 г., както и претенцията на осн.чл.349 ал.2 от ГПК за възлагане на делбените/съсобствените имоти (жилище и гараж). ОСЪЖДА А. Ш. Р., ЕГН ********** да заплати на И. Ш. Р., ЕГН **********, сумата 6 065 лева за периода от 26.06.2019 г. до 08.11.2022 г., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесните имоти, съобразно дяла му в съсобствеността, както и сумата 150 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесните имоти, считано от 09.11.2022 г. до датата на прекратяване на правото на собственост на И. Ш. Р. в делбените имоти или до прекратяване ползването на имота само от единия сособственик, ведно със законната лихва, считано от деня на изпадане в забава. ОСЪЖДА А. Ш.
Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, държавна такса по извършване на делбата в размер на 2247.20 лева.
ОСЪЖДА И. Ш. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, държавна такса по извършване на делбата в размер на 2247.20 лева, както и сумата 242.60 лева за признатата претенция по сметки.
ОСЪЖДА А. Ш. Р., ЕГН ********** да заплати на И. Ш. Р., ЕГН ********** сумата 600 лева, направени в производството разноски.
С Определение № 260011 от 02.03.2023 г. постановено по гр.д.№ 1310/2019г. на Районен съд - Асеновград II гр.с. е изменено решение № 260002 от 31.01.2023 г. в частта му за разноските, като се осъжда А. Ш. Р., да заплати на И. Ш. Р. сумата от 1500 лева - направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по предявения иск за сметки, като оставя без уважение искането за изменение на решението в частта а разноските до пълния предявен размер от 2100 лева (или за разликата от 600 лева).
Недоволен от първоинстанционното решение е останал жалбоподателят 2
А. Ш. Р., ЕГН **********, който чрез пълномощника адвокат Л. А. - М., е подал въззивна жалба. Във въззивната жалба са релевирани оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява се за неправилно отчитане и анализ от районния съд на събраните писмени и гласни доказателства. Поддържа се искане на основание чл.349, ал.2 от ГПК и се излагат съображения за основателността на същото, с което се оспорва изнасянето на имотите на публична продан. Намира се за основателна предявената от жалбоподателя претенция по сметки с позоваване на събраните по делото доказателства. Посочва се, че районният съд не е отчел преклузията по отношение на искането на И. Ш. Р. за изменение на иска по сметките като заявено в четвъртото по ред съдебно заседание, който иск се оспорва и като недоказан. Намира се, че е налице процесуално нарушение, тъй като в изготвената СТЕ липсва отговор на въпроса за справедливия пазарен наем на процесните недвижими имоти, което намира за задължително. Искането към въззивния съд е да отмени решението и да го върне за ново разглеждане. Претендира присъждането на разноските по делото.
Постъпила е и частна жалба от А. Ш. Р., чрез адвокат Л. А. - М., против Определение № 260011 от 02.03.2023 г. постановено по гр.д.№ 1310/2019г. на Районен съд - Асеновград II гр.с., с което се изменя решение № 260002 от 31.01.2023 г. в частта му за разноските като се осъжда да заплати на И. Ш. Р. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лева.В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно с искане да бъде отменено.
Счита се, че не следва да се присъждат разноски на ищецът за уважената претенция като преклудирана относно изменения размер и като недоказана. В останалата част се сочи, че на ищеца не следват разноски, тъй като изначално неговият пълномощник не е разделил сумите като платени отделно разноски, а е представил едно платежно нареждане за 2 100 лева, от което не ставало ясно за какво искане коя сума отива. Приема се, че направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат за страните, така както са направени, поради което искането на ищеца за присъждането на разноски за адв.възнаграждение се явявало неоснователно. Намира се за приложима разпоредбата на чл.355 ГПК. Поддържа се възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли да се отмени определението. Претендира 3 присъждането на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от И. Ш. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С. Н., с който взема становище за нейната неоснователност и иска същата да се остави без уважение, както и да му се присъдят разноски по делото в размер на 2 000 лева. По отношение изнасянето на имотите на публична продан се сочи, че въззивникът не е направил искане за възлагане на имота в преклузивния срок по чл.349, ал.2 ГПК. Излага съображения, че при изнасянето на жилищния имот и на гаража на публична продан ще се направи нова пазарна оценка на имотите, съобразена със справедливата им пазарна цена. Евентуално, ако съдът приеме, че делбата следва да бъде извършена по друг способ, въззиваемия също прави искане да му бъде възложен жилищния имот. В тази връзка се иска да бъде назначена съдебно - техническа експертиза за действителната пазарна стойност на недвижимите имоти. Взема становище по отношение претенциите по сметки на А. Ш. Р., които намира за неоснователни и недоказани с позоваване на събраните гласни доказателства, които коментира. Излага съображения, че предявените от И. Р. претенции по сметки са основателни и доказани. Посочва, че има писмено поискване по чл.31, ал.2 ГПК в исковата молба, както и че размерът на претенцията е бил признат от пълномощника на ответника. Обсъжда свидетелските показания, от които заключава за основателността на претенцията по чл.31, ал.2 ГПК.
Поддържа, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция има право да увеличи размера на претенцията си. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника. Представя договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
По въззивната жалба срещу решението:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – съделител в делбата, касае неблагоприятно за него първоинстнационното решение по извършване на делбата относно приложимия способ и претенциите по сметки, и откъм съдържание и 4 приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Производството по настоящето дело е делбено, във втората фаза - по извършването на делбата.
С влязло в сила съдебно решение № 279/13.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 1310/2019г. на Районен съд - Асеновград, II гр.с., е допусна до делба самостоятелен обект в сграда № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: ***, посочена в документа площ: 104.71 кв.м, прилежащи части: изба № ***, таванско помещение № *** и 1/10 идеална част от общите части на сградата, както и от общата стая и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти на жилището в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***; самостоятелен обект в сграда №
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на обекта: ***, посочена в документа площ: 14.44 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма, над обекта:
***., ПРИ КВОТИ по ½ идеална част за И. Ш. Р. и А. Ш. Р..
С първоинстанционното решение районният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК с изнасянето на имотите на публична продан, тъй като се касае за неподеляемо жилище и гараж. По реда на чл.346 от ГПК всяка от страните е предявила претенции по сметки като АРС е отхвърлил претенцията на А. Ш. Р. за извършени от него подобрения в делбения имот през периода месец август 2018 г. до лятото на 2019 г. в размер на 32 103 лева. Уважил е претенцията на И. Ш. Р. за сумата 6 065 лева за периода от 26.06.2019 г. до 08.11.2022 г., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесните имоти, съобразно дяла му в съсобствеността, както и сумата 150 лева обезщетение за лишаване от 5 правото на ползване на процесните имоти, считано от 09.11.2022 г. до датата на прекратяване на правото на собственост на И. Ш. Р. в делбените имоти или до прекратяване ползването на имота само от единия сособственик, ведно със законната лихва, считано от деня на изпадане в забава, след извършено увеличение по реда на чл.214 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, поради което следва да извърши служебна проверка за неговата допустимост.
С оглед правомощието си по чл. 269 изр. първо от ГПК , ПОС намира, че частта от обжалваното решение, в която АРС е уважил претенцията на И.
Ш. Р. по сметки с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за разликата над първоначално предявения размер от 4 906, 50 лева до размера на допуснатото увеличение от 6 065 лева, тоест за 1 158, 50 лева, съответно и за периода от 23.03.2022г. до 08.11.2022г., на основание чл.214 ГПК е недопустимо, поради следните съображения:
Предявената претенция в срока по чл.346 от ГПК от И. Ш. Р. е с пр.осн.чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение от А. Ш. Р. в размер на 4 906, 50 лева за ползването на процесните имоти, от които е бил лишен за периода от 26.06.2019г. до 22.03.2022г..