Определение № 260 от 14.06.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 208/2023
- Вид
- Определение № 260
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.255 · Граждански процесуален кодекс
- чл.256, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.257 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4, ал.2 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260 гр. Бургас, 14.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500208 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.257 от ГПК и е образувано по повод молба вх.№ 4210/10.05.2023 г. по описа на Апелативен съд Бургас, препратена с писмо изх.№ АД-13980/11.05.2023 г. на Окръжен съд Бургас, подадена от Г. В. В. , понастоящем – в З. Л., за определяне на срок при бавност по в.гр.д.1698/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Молителят твърди, че на 02.03.2023 г. е обявено постановеното по делото решение № 353 от 02.03.2023 г., което не е връчено на молителя (въззивник в производството по в.гр.д.1698/2022 г. на БОС), независимо от депозираното от него на 10.04.2023 г. заявление (рег.изх.№ М-1299 от 11.04.2023 г. на ОП на З. - Л.). Излага се оплакване за необосновано забавяне на процеса, излизащо извън рамките на изискуемия разумен срок за такъв род дела, противоречащ на чл.6 от ЕКПЧОС.
Към жалбата е представено становище на съдията –докладчик, в което са описани извършените от съда и молителя действия и е изразено становище, че не е налице допуснато от съда забавяне на посочените основания, още повече, че поисканите от молителя действия са били извършени преди подаване на молбата по чл.255 ГПК.
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи и намиращите се в приложеното гр.д.1698/2022 г. на БОС, доказателства, приема за установено следното:
Производството по в.гр.д.1698/2022 г. по описа на БОС е образувано по въззивната жалба на Г. В. В., изтърпяващ присъда в Затвора-Плевен, подадена чрез назначения му от съда служебен адвокат по реда на чл.95 ГПК адв. М. Т., против решение № 1781/09.08.2022 г. по гр.д.2788/2022 г. по описа на PC - Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.З ЗЗДискр. и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ е извършил нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение на осъдения Г. В. В., изразяващо се в липса на обособено помещение за подстригване в З. Б. в периода от 20.05.2011 г. до 12.12.2015 г. (за разлика от З. в Л. и С. ц. з.); за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв за периода от 20.05.2011 г. до 12.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 08.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника да му заплати мораторна лихва в размер на 12 300 лв за периода от 1
12.12.2015 г. до 07.11.2021 г. В първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от назначения му на основание чл. 95 ГПК процесуален представител – адв.
М. Т. от АК - Б.
С Решение № 353 от 02.03.2023 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил обжалваното от молителя решение № 1781/09.08.2022 г. по гр.д.2788/2022 г. по описа на РС - Бургас. Във въззивното производство молителят също е бил представляван от адв. Т.
Препис от постановеното по делото въззивно решение е редовно връчено на 17.03.2023 г. (л. 32 от гр.д.1698/2022 г. на БОС ) на адв. Т. - назначена за служебен адвокат на въззивника Г. В., посочена във въззивната жалба и като негов съдебен адресат.
С молба вх.№ 6815/13.04.2023 г. на БОС (изх.№ М-1299/11.04.2023 г. на З. - Л.), въззивникът В. е поискал да решение № 353/02.03.2023 г. по в.гр.д.1698/2022 г. по описа на БОС да му бъде връчено лично.
С разпореждане № 1405/24.04.2023 г. съдът е разпоредил да се връчи на въззивника В. препис от постановеното по делото въззивно решение.
На 02.05.2023 г. е изпратено съобщение до въззивника В. в З. Л., ведно с препис от решение № 353/02.03.2023 г. по в.гр.д.1698/2022 г. по описа на БОС (л. 41 от гр.д.1698/2022 г. на БОС ). Видно от отразеното в разписката към съобщението, то е връчено лично на въззивника на 09.05.2023 г.
На 05.05.2023 г. въззивникът В. е изпратил процесната молба по чл. 255 ГПК за определяне на срок при бавност за връчване на него на решение № 353 от 02.03.2023 г. по в.гр.д.1698/2022 г. на БОС. В молбата са изложени твърдения, че независимо от изпратеното от въззивника искане с изх.№ М-1299/11.04.2023 г. на З.-Л., до момента не му е връчено постановеното по делото решение. Молбата е изпратена до Бургаски апелативен съд, който с писмо изх.№ АД-13-980/11.05.2023 г., я е препратил на Окръжен съд - Бургас.
На 18.05.2023 г. молбата е докладвана по делото и с разпореждане № 1680 от 18.05.2023 г. съдът е разпоредил на въззивника да се изпрати съобщение, че с разпореждане № 1405/24.04.2023 г. съдът вече се е произнесъл по молбата му с вх.№ 6815/13.04.2023 г. на БОС (изх.№ М-1299/11.04.2023 г. на З.-Л.), с която той е поискал да решение № 353/02.03.2023 г. по в.гр.д.1698/2022 г. по описа на БОС да му бъде връчено лично, и на 02.05.2023 г. препис от решението е изпратен до въззивника. Съдът е посочил, че предвид обстоятелството, че поисканите с молбата по чл.255 ГПК действия за връчване на съдебното решение са били извършени преди нейното депозиране в съда, същата се явява без предмет и се счита за оттеглена на основание чл.256, ал.1 ГПК и е указал на въззивника да заяви изрично дали продължава да поддържа молбата си по чл.255 ГПК.
Със заявление вх.№ 10063/07.06.2023 г. по описа на БОС молителят В. е заявил, че поддържа изцяло подадената от него молба по чл.255 ГПК и не я оттегля, като заявява, че депозира това заявление като нова молба по чл.255 ГПК със същия предмет.
При извършената проверка, настоящия съдебен състав констатира, че към момента на депозиране на молбата за определяне на срок при бавност, няма процесуални действия, които да следва да бъдат извършвани по делото или те да са били забавени от съда, или да са налице искания, по които да не е налице своевременно произнасяне.
Решението е било надлежно връчено на въззивника-молител, чрез неговия процесуален представител, назначен му по негово искане на основание чл.95 ГПК, на 1703.2023 г., като решението изпратено от съда (на 06.023.2023 г.) - непосредствено след обявяването му (на 02.03.2023 г.).
След депозираната от въззивника молба (вх.№ 6815/13.04.2023 г. на БОС) решението да му бъде връчено лично, независимо, че решението веч е било надлежно 2 връчено на въззивника чрез процесуалния му представител и съдебен адресат, на 24.04.2023 г. съдът е разпоредил препис от решението да се изпрати и лично на въззивника, което е сторено на 02.05.2023 г. видно от съдържащото се по делото съобщение (л.41), т.е.преди изпращането от въззивника на молбата му по чл.255 ГПК на 05.05.2023 г. Изпратеното до въззивника съобщение с приложения към него препис от решението, е връчено лично на молителя на 09.05.2023 г.
Предвид горното съдът счита, че съдебния състав по гр.д.1698/2022 г. по описа на БОС, своевременно е извършвал всички необходими процесуалните действия.
За пълнота следва да се добави, че посочените от молителя в заявлението му (вх.
№ 10063/07.076.2023 г. на БОС) предишни две молби за бавност - от 17.02.2023 г. и от 03.03.2023 г., за които се твърди, че са депозирани от него по делото, но не са породили никакво действие от страна на съда, на първо място не се намират по делото, и на второ място не биха могли да касаят неоснователно забавяне на съда при връчване на решението на въззивника, доколкото самото решение е обявено на 02.03.2023 г.
Ето защо съдът намира, че молбата за определяне на срок при бавност е неоснователна, поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4210/10.05.2023 г. по описа на
Апелативен съд Бургас, препратена с писмо изх.№ АД-13-980/11.05.2023 г. на Окръжен съд Бургас, подадена от Г. В. В., понастоящем – в З. Л., за определяне на срок при бавност за връчване лично на молителя на решение № 353 от 02.03.2023 г. по в.гр.д.1698/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Апелативен съд – Бургас: _______________________
3