Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9399 от 30.10.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 923/2025
Вид
Решение № 9399
Подписан
30.10.2025
В сила
24.03.2026
Състав
Здравка Диева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.147 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.16 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.56 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.71 ал.1 · Закон за културното наследство
  • § 10 ал.1 · Закон за културното наследство
  • чл.21 т.8 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.22 ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.27 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.27 ал.5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.45 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.45 ал.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 45, ал. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.2 ал.1 т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.35 ал.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.3 ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.3 ал.2 т.1, т.2 или т.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.3 ал.2 т.1, т.2 или т.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.3 ал.2 т.1, т.2 или т.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.6 · Закон за общинската собственост
  • чл.6 ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.6 ал.3 · Закон за общинската собственост
  • чл.7 ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.8 ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.8 ал.11 · Закон за общинската собственост
  • чл.6 т.1 · Закон за собствеността
  • чл.132 ал.1 т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8 т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.8 ал.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл.68 ал.1 · Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9399

Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180700923 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

БИГА ООД, *********, гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителите В. Б. и Ч. С. с пълномощник адв. И. С. оспорва Решение № 116, прието с протокол № 7 от 10.04.2025г. на Общински съвет – Пловдив /ОбС – Пловдив/ в частта му по т.1, с което е обявен за публична общинска собственост недвижим имот в гр. Пловдив, пл. Ц.К. №**– поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, като незаконосъобразно.

- В жалбата е посочено, че БИГА ООД е собственик на сгради с идентификатори *** /ПИ 500.1/ и *** /ПИ 500.2/, намиращи се в ПИ *** /ПИ 500/, за който е отреден УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40 по плана на ЦГЧ, съгласно договор № 10-2005/30.06.2005г. за продажба на 100 % от капитала на БИГА ЕООД и Акт за частна общинска собственост № 365/10.11.1999г. Твърди се пряко засягане на правата и интересите на оспорващото дружество от обжалваното решение на ОбС-Пловдив – последиците му водят до ограничения в правото на собственост и ползването на имота, в който са разположени собствените му сгради.

Ведно с данните за собственост е посочено, че жалбоподателят е страна в административно производство по чл.35 ал.3 ЗОС относно ПИ 500, образувано със заявление вх.№ 22 Ф-6437/12.10.2022г. С писмо изх.№ 22 Ф-6437/20.10.2022г. община Пловдив уведомила заявителя, че след финализиране на процедурата по изменение на ПУП – ПР за ЦГЧ – Пловдив, ще бъде разгледано искането за закупуване на имота. След влизане в сила на решение на ОбС - Пловдив /РОС/ № 225, прието с протокол № 13 от 26.07.2023г. за одобряване проект за изменение на ПУП – ПР за ЦГЧ-Пловдив и при липса на отговор по искането от 2022г., оспорващото дружество подало следващо заявление на 31.01.2025г. и допълнително от 14.02.2025г., с които отново е заявено искането за закупуване на ПИ 500. Вместо да продължи производството по реда на чл.35 ал.3 ЗОС, на 01.04.2025г. Кметът на община Пловдив внесъл предложение в ОбС - Пловдив за обявяване за публична общинска собственост на ПИ 500, поради което в нарушение на чл.56 АПК е прекратено производството по ЗОС.

Поддържа се, че трансформацията може да доведе до невъзможност за реставрация на паметника на културата в имота – Баня „О.М.“ – художествен паметник на културата от Средновековието. В тази вр. е заявено, че с влязло в сила Определение № 2700/21.03.2025г. по адм.д.№ 3023/2023г., АС-Пловдив е отменен по жалба на Бига ООД – отказ на ВИД Гл. архитект на район Централен – община Пловдив и преписката е изпратена за произнасяне по заявлението на Бига ООД от 28.08.2019г. за одобряване на ТИС и издаване на РС за „Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експлоатация на Баня О.М.“, намиращ се в УПИ Паметник на културата, кв. 40 /183 стар/, по реда на чл.148 ЗУТ. В тази вр. се счита, че невъзможността за реставриране на паметника на културата поради ограниченията, произтичащи от трансформацията в собствеността от частна в публична общинска собственост, ще рефлектира негативно и спрямо обществения интерес, тъй като ще доведе до погиването му.

Поддържа се, че решението е прието в противоречие с материалния закон, изискването за форма и целта на закона – основания за отмяна на акта : Не са налице предвидените в ЗОС предпоставки за приемане на обжалваното решение – твърди се на основание чл.3, чл.6 ал.2 вр. с чл.3 ал.2 ЗОС, че за да се промени видът собственост от частна в публична, следва имотите и вещите да са променили предназначението си – „да са придобили“ предназначението по чл.3 ал.2 ЗОС, при което се касае за промяна във фактическото състояние, настъпването на която дава право на ОбС да промени предназначението с изрично решение /Решение № 6246/28.05.2020г. по д. № 14443/2019г., ВАС/. В тежест на административния орган е да установи наличието на законовите предпоставки за приемане на решението и в случая не се установява от мотивите на акта, че такава фактическа промяна е настъпила, нито че имотът има предназначението по чл.3 ал.2 т.1, т.2 или т.3 ЗОС. Същият е отреден за УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40 по плана на ЦГЧ според предвижданията на влезлия в сила ПУП – ПР за ЦГЧ, одобрен с РОС № 225/2023г. на ОбС - Пловдив, като според предвиждането на предходно действащия ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г. - имотът отново е с отреждане УПИ „Паметник на културата“. Посочено е, че единственият нормативен акт, който определя предназначението на териториите и поземлените имоти е Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и съгласно чл.4 ал.6 т.6 от наредбата – предназначението на териториите и ПИ по ал.3 може да бъда :…т.6 „за културно наследство“. Счита се за безспорно в случая, че не е налице каквато и да е промяна в предназначението на имота по плана от 1982г. до настоящ момент, което да обоснове прилагане на чл.6 ал.2 ЗОС.

Твърди се, че не е установено и реално ползване на имота или други обективни обстоятелства и факти, сочещи, че същият е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности. Не е налице и хипотетична възможност имотът в бъдеще да бъде използван за задоволяване на обществени потребности, въпреки че именно тази хипотеза е в мотивите, но не и в правните основания на оспореното решение. Регулационните граници на УПИ II 518.500, паметник на културата и тези на ПИ 500 съвпадат изцяло и минават по границите на сгради с идентификатори 500.1 и 500.2. При това положение не е налице каквато и да е свободна площ или друга хипотеза, при която имотът да бъде използван за трайно задоволяване на обществени потребности, тъй като УПИ II 518.500, паметник на културата, респект. ПИ 500 са 100% застроени и решението на ОбС - Пловдив е без предмет, което е самостоятелно основание за отмяната му.

Не се установява процесният имот да е публична общинска собственост по см. на чл.3 ал.2 т.1, т.2 и т.3 ЗОС – нито по закон, нито по предназначение – за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Предвид изложените съображения се счита, че не са налице предпоставките на чл.6 ал.2 ЗОС за промяна на предназначението му, поради което решението е постановено в противоречие с материалния закон. Прието е и в нарушение на целта на закона поради превратно упражняване на правомощия от страна на ОбС поради наличие на висящо производство по чл.35 ал.3 ЗОС и при липса на фактическа промяна в начина на ползване на имота. В тази вр. се поддържа нарушение и на чл.6 ал.1 АПК, тъй като административният орган не е упражнил правомощията си добросъвестно и по разумен начин. В нарушение на чл.7 АПК не са изяснени действителните факти от значение за случая.

В ход по същество адв. С. моли жалбата да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.

В писмени съображения по същество се поддържат аргументите от жалбата с позоваване и на решение по адм.д.№ 446/2024г., АС – Видин и Решение № 1536/18.02.2025г. по д. № 12185/2025г., ВАС – относно наличие на правен интерес. Счита се, че липсата на промяна на предназначението на имота се установява и от приетата и неоспорена СТЕ – в частност при изслушване на експерта в съдебното заседание с ход по същество. СТЕ потвърди и заявеното в жалбата – 100% застрояване на имота.

- Ответникът Общински съвет – Пловдив с пълномощник адв. А. Й. счита жалбата за недопустима по съображения, изложени в молба-становище по делото /л.102, 103/ : Твърди се отсъствие на правен интерес за оспорващото дружество, тъй като обжалваното решение на ОбС - Пловдив е прието на основание чл.6 ал.2 ЗОС и е акт на управление за имот общинска собственост. Решението няма за адресати физически или юридически лица и не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на граждани или организации. Жалбоподателят не е адресат на решението и актът не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на дружеството. Посочено е, че възражението за неблагоприятни последици за дружеството поради ограничението, което въвежда нормата на чл.7 ал.2 ЗОС за имоти – публична собственост и невъзможността дружеството да изкупи общинския имот, не установява пряко и непосредствено засягане на имуществени права и интереси, което да обоснове правен интерес от оспорване на акта на ОбС по см. на чл.147 АПК. В подкрепа на твърдението за недопустимост на жалбата е посочено, че като акт на управление за имоти – общинска собственост, оспореното решение е прието в изпълнение на правомощията на органа по чл.21 т.8 ЗМСМА и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.8 ал.1 ЗОС, препращащ към реда за оспорване, предвиден в чл.45 ЗМСМА. Субектите, които могат да оспорят решения на ОбС в тази хипотеза са само областният управител и кметът на общината, вкл. прокурорът в изпълнение на правомощията си по чл.16 АПК. Дружеството-жалбоподател не попада в кръга на лицата с право на обжалване на актове на ОбС за обявяване на имоти за публична общинска собственост по реда на чл.6 ал.2 ЗОС /Определение № 4042/2019г. по д. № 2775/2019г., ВАС; Решение № 344/2008г. по д. № 10513/2007г., ВАС/.

При възприемане на жалбата за допустима се твърди да е неоснователна : Оспореното решение е прието от компетентен орган – чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 ЗМСМА, чл.6 ал.2 ЗОС и чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/. Спазено е изискването за форма на административния акт – писмена, с фактически и правни основания. Спазена е процедурата за приемане на решението – въз основа на мотивирано писмено предложение на кмета на общината, разгледано от постоянните комисии при ОбС, като е гласувано и прието в съответствие с изискванията за кворум и начин на гласуване съгласно чл.27 ЗМСМА и чл.6 ЗОС. Решението се счита за законосъобразно, тъй като ПИ 500 съгласно действащ ПУП, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г., изменен с ПИ на ПУП-ПР, одобрен с РОС № 176/29.06.2023г. – е отреден за УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40-нов, който попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона *** обявена с Протокол № 5/22.05.2020г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата. Съгласно § 10 ал.1 ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност. Счита се, че предвид отреждането на имота за паметник на културата и представляващ част от площадното пространство, същият има публичен характер по см. на чл.3 ал.2 т.3 ЗОС, тъй като служи за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение. Поискано е жалбата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство и присъждане на направените разноски.

В ход по същество се поддържат доводите за недопустимост на жалбата, като по същество същата се счита за неоснователна. Поискано е присъждане на разноските по представен списък и е заявено възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя в частта за адвокатското възнаграждение.

В писмено становище по същество са изложени аргументите за недопустимост, както и за неоснователност на жалбата, съдържащи се в приетата по делото молба -становище. С позоваване на СТЕ е посочено, че по силата на действащ ПУП-ПР, одобрен с РОС № 176/2023г. на ОбС - Пловдив, изменено и допълнено с РОС № 255/2023г., за процесния ПИ 518.500 е образуван УПИ II 518.500, паметник на културата, кв. 40-нов, като в графичната част на действащия ПУП-ПР за УПИ II 518.500, границите и надписите на УПИ са означени с червен цвят. В тази вр. съгласно т.8.13 от Приложение № 1 към чл.68 ал.1 от Наредба № 7, Изисквания за съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове – Изработване на ПУП, в плановете за регулация – уличнорегулационните линии и границите на УПИ – публична общинска собственост, се изчертават и надписват с червен цвят. Заявено е, че въз основа на посоченото се оформя извод – имотът е отреден за публична собственост. РОС № 176/2023г. и РОС № 225/2023г. не са обжалвани по отношение на ПИ 500, поради което същите са в законна сила в тази им част /чл.132 ал.1 т.2 ЗУТ/.