Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 103 от 28.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 995/2021
Вид
Определение № 103
Подписан
28.04.2021
Състав
Стефка Тодорова Михова, Мирела Георгиева Чипова, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300500995 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. при регистратурата на РС – Пловдив № 10363/02.03.2021 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 202527341, чрез пълномощника юрисконсулт М., против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 10657/2020 г. по описа на РС– Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Н.Г., ЕГН: **********, за следните суми: 103,08 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и произнасяне по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и от надлежна 1 страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално недопустима, като съображения за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Н.Г. за следните суми: 200 лв. – главница по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и длъжника, 16,92 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2019 г. – 09.12.2019 г. по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., 45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., 103,08 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжника, 8,65 лв. – мораторна лихва за периода 11.09.2019 г. – 21.08.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 59855 от 31.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10657 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в цялост, като е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор.

Това разпореждане е обжалвано пред ОС – Пловдив с частна жалба с вх. при регистратурата на РС – Пловдив № 52293/16.09.2020 г. С Определение № 260300 от 05.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 64 по описа на ОС – Пловдив за 2021 г., разпореждането е отменено в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 200 лв. – главница по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като делото е върнато на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, както и за направените от заявителя разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите. В останалата част разпореждането е потвърдено.

След връщане на делото в РС – Пловдив по ч. гр. д. № 10657 по описа на съда за 2020 г. е издадена Заповед № 1763 за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2021 г. за сумата от 200 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумите от 14,01 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В издадената заповед са изброени и вземанията, за които заявлението не е уважено. Заповедта е връчена на заявителя на 26.02.2021 г., който на 02.03.2021 г. депозира в районния съд настоящата частна жалба. Така, на практика предмет на обжалване се явява издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Следователно единствено в частта за разноските същата може да бъде обжалвана както от длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. На обжалване с частна жалба съгласно ал. 2 на посочената по-горе разпоредба подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В случая в процесната заповед за изпълнение не е обективирано такова подлежащо на обжалване разпореждане, като извод в обратната посока не може да бъде направен от наличието в текста на заповедта на изброяване на вземанията, за които заявлението не е уважено. Отделно от това, въпросът дали за тези вземания следва да бъде издадена заповед за изпълнение е решен с влязъл в сила съдебен акт на ОС – Пловдив.

По изложените съображения и доколкото в подадената частна жалба не се излагат доводи относно присъдените със заповедта за изпълнение разноски, то същата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. при регистратурата на РС – Пловдив № 10363/02.03.2021 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 202527341, против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 10657/2020 г. по описа на РС– Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 995 по описа 3 на ОС – Пловдив за 2021 г.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4