Решение № 503 от 24.09.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Враца, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 4419/05.06.2024г., подадена от В. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван от адв. Е. С., член на САК, против решение № 87 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 20231440101078 по описа на PC - Козлодуй за 2023 г. в неговата цялост, с което е обявен за недействителен, съгласно чл.74, ал.1 от КТ, трудовия договор, сключен между него и „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД, ЕИК:***, гр.Козлодуй по допълнително споразумение № ***, с което е назначен на длъжността *** - „*** ***-***” в „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, отхвърлени са предявените от него против „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.333, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, за признаване на незаконно уволнението му, извършено със Заповед № ***, издадена от ответното дружество и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата от него преди уволнението му длъжност - „***” в „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД и за осъждане на ответника да му заплати парично обезщетение за шестте месеца следващи уволнението, считано от 10.08.2023г., през които не е полагал труд по трудово правоотношение; и е осъден да заплати на „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД сумата 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено противоречие с целта и смисъла на материалния закон и съдопроизводствените правила.

На първо място поддържа, че към датата на сключване на допълнително споразумение № *** е притежавал нормативно установената минимално необходимата образователно квалификационна степен за заемане на длъжността - „бакалавър“, поради което извода на първоинстанционния съд, че не е притежавал нужното образование, което обстоятелство прави недействително допълнителното споразумение, на основание чл. 74, ал. 1 от КТ, е напълно погрешен и в противоречие със смисъла на материалния закон.

Посочва, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че дипломата му за висше образование е издадена през 2006 г., а с Постановление № 16 на МС от 26.01.2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет е прието изменение на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с Постановление № 215 на Министерския съвет от 2004 г., съгласно §1 на което в чл. 1, ал. 1, т. 1 в Наредбата думите "специалист по..." се заменят с "професионален бакалавър по...". От тук, според жалбоподателя, следва и вторият погрешен извод на първоинстанционния съд, който се отнася до прилагането на чл. 75, ал.1 от КТ, а именно, че е действал недобросъвестно, в противоречие с изискванията на чл.8 от КТ, при сключване на допълнителното споразумение, като е подписал същото, въпреки че е знаел, че не отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността. Изтъква, че при преценка на добросъвестността му първоинстанционният съд е объркал нормативно установените изисквания с тези, установени от работодателя в длъжностната характеристика за заемане на длъжността, тъй като именно в длъжностната характеристика е заложено изискването за притежаване на образователно квалификационна степен „магистър“, което изискване е въведено от работодателя и не може да се счита за нормативно изискване по смисъла на чл. 74, ал.1 от КТ. Твърди, че обстоятелството, че е знаел, че не притежава образователно квалификационна степен „магистър” към момента на сключване на допълнителното споразумение, не го прави недобросъвестен по смисъла на закона и самото знание не може да се счита за единствен и абсолютен критерий при преценка на добросъвестността в този случай, тъй като той самият не е създал порока на трудовия договор, довел до неговата недействителност, и участвал в създаването му. В тази връзка отбелязва, че на 08.10.2020 г. е започнал редовно обучение по специалност „Ядрена енергетика” в Технически университет, т.е. към датата на сключване на допълнителното споразумение е бил с убеждението, че е започнал обучение в магистърска програма и в близко бъдеще ще бъде в състояние да изпълни изцяло изискванията на работодателя.

Поддържа, че самото сключване на допълнителното споразумение е станало единствено и само по предложение и инициатива на самия работодател, който е знаел, че към момента на назначаването му на тази длъжност не е 2 притежавал образователно квалификационна степен „магистър”, но е преценил, че същият е в състояние да изпълнява пълноценно служебните си задължения, което е напълно допустимо от закона.

На следващо място жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че освен на закона допълнително споразумение № *** противоречи и на КТД, а именно на чл. 17 от КТД, която разпоредба не съдържа никакви специфични императивни изисквания. Счита, че не са налице основания, които да водят до недействителност на трудовия договор, сключен между страните, тъй като същият не противоречи на закона, нито на колективния трудов договор. Твърди също, че въз основа на описаните по-горе погрешни изводи, първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил и обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, като е приел, че поради недобросъвестност ищецът не следва да се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1 във връзка с ал.2 от КТ, на която той има право, което е доказано с представените по делото писмени доказателства.

На следващо място жалбоподателят изтъква, че работодателят не е доказал посоченото от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като изискването за образователно квалификационна степен „магистър” за заемане на длъжността „*** „***-***“ е съществувало и е било включено в длъжностната характеристика още към момента на подписване на споразумение за вътрешно заместване № 2279/18.09.2020 г. и е продължило да е налице и към момента на подписване на допълнително споразумение № 2436/18.11.2020 г., с което е назначен на тази длъжност. Твърди, че работодателят е знаел, че към момента на назначаването му на тази длъжност не е притежавал образователно квалификационна степен „магистър”, но е преценил, че е в състояние да изпълнява пълноценно служебните си задължения, което е напълно допустимо от закона. Към датата на издаване на Заповед № *** за прекратяване на трудовото му правоотношение не е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността, която да е свързана с характера на работата, нещо повече - не е налице никаква промяна в изискванията относно образователно квалификационната степен за заемане на длъжността. Затова счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение представлява злоупотреба с право от страна на работодателя. Поддържа, че размера на претендираното от него обезщетение е доказан по безспорен начин със заключението на назначената в хода на производството СТЕ, прието без възражения от страните, а от представеното в хода на производството удостоверение, издадено от НОИ, се установява, че към датата на издаването му не е сключил нов трудов договор. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на PC – Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно, както и да му присъди направените в производството разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД, ЕИК:***, гр.Козлодуй, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като 3 неоснователна въззивната жалба.

Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че в длъжностната характеристика за длъжността „*** СР” са посочени конкретни изисквания за образование и професионална квалификация, както и че в Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения /ПБР-НУ/ и Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗР-ЕУ/ за заемане на длъжността „*** СР” с код съгласно НКПД - *** са въведени нормативни изисквания относно минимална степен на образование и на професионалната квалификация, каквото е изискването за минимална образователна степен "бакалавър". Поддържа, че по делото е безспорно доказано, че подписаното ДС № 2436/18.11.2020 г. за длъжността „*** СР" противоречи на закона - чл.66, ал. 4 от КТ, НКПД, чл. 7, ал.1 от ПБЗР-ЕУ и чл. 7, ал.1 от ПБР-НУ, тъй като за заемането на тази длъжност се изисква минимална образователна степен "бакалавър", а жалбоподателят е заел длъжността с притежавана степен „специалист“, поради което, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ работодателят е прекратил трудовия му договор. Счита за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за добросъвестност на жалбоподателя, тъй като по делото е безспорно доказано, че към датата на сключване на ДС № 2436/18.11.2020 г. за заемане на длъжността „*** СР” същият несъмнено е знаел, че не притежава нормативно изискуемото образование, но е приел сключването му, поради което правилото на чл.75, ал.1 от КТ не се прилага. Посочва, че районният съд правилно е приел, че жалбоподателят не следва да се ползва със закрилата по чл.333, ал.1 от КТ с оглед нормите на чл. 74, ал. 7 и чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.

Изтъква също, че тъй като жалбоподателят не е отговарял на изискванията на т.2.1 и т.2.8 от ДХ на „*** СР” са налице основанията за обявяване на недействителност на трудовия договор по чл.74, ал.1 от КТ поради противоречие с КТД, както и че във въззивната жалба неоснователно се твърди, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Твърди, че жалбоподателят не е оборил презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ и че е упражнил правомощията си по чл.328, ал. 1, т.6 КТ в съответствие с изискванията на закона. При условията на евентуалност и в случай, че съдът счете, че въззивната жалба, респ. исковата претенция, е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважен и иска по чл.344, ал. 1, т.3 от КТ, поддържа направените в отговора на исковата молба възражения, свързани с периода на временната неработоспособност на жалбоподателя и за прихващане на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ до размера на по-малкото от тях. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да потвърди изцяло обжалваното решение на КРС, като правилно и законосъобразно и да 4 му присъди направените съдебни и деловодни разноски.

С въззивната жалба и с отговора на същата страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение, като претендира и разноски; въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба, моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 1078/2023 г. на РС-Козлодуй е образувано по предявени обективно съединени искове от В. И. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК: ***, гр.

Козлодуй за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № *** на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, и неговата отмяна; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „*** „*** – ***” и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода шестте месеца следващи уволнението, считано от 10.08.2023г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.