Определение № 152 от 12.08.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София , 11.08.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20211800500416 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. В. Й. срещу определение № 469/11.11.2020г. постановено по гр.д. № 496/2020г. по описа на Костинбродския районен съд, с което съдът е уважил отвода за местна подсъдност на ответниците, прекратил е производството по делото и го е изпратил на Софийския районен съд. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно. Изтъква, че местната подсъдност по исковете за делба се определя по чл. 109, ал. 1, предл. второ от ГПК, като съгласно тази разпоредба компетентен е районният съд по местонахождението на недвижимия имот, предмет на делбата. А ако неин предмет са повече имоти от различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно чл.

116, ал. 1, предл. второ от ГПК. Сочи, че право на ищеца е да избере, пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви иска си.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от част от насрещните страни, които оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение, намирайки обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Оспорват довода на жалбоподателя за определяне на местната подсъдност по чл. 116, ал. 1, предл. второ от ГПК. Подчертават, че процесното дело е за делба на наследство, в който случай местната подсъдност се определя съгласно правилото на чл. 110 от ГПК – по мястото, където е открито наследството. В случая мястото на откриване на наследството е последното местожителство наследодателите, което е с. Б., Столична община. Оттук правят извод, че компетентен да разгледа предявения иск е Софийският районен съд. Цитират съдебна практика в този смисъл. Освен това изтъкват, че ищецът и всички ответници по делото са с постоянен адрес на територията на Столична община, т.е. с адресна регистрация в района на Софийския районен съд. Като последен аргумент сочат, че петнадесет от общо шестнадесетте делбени имота се намират на територията на Столична община, т.е. под юрисдикцията на Софийския 1 районен съд. Правят извод, че делото е подсъдно на този съд. Молят съда да потвърди обжалваното определение на КРС в този смисъл.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 121 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й.

Въз основа на твърденията на страните, формулираните от тях искания и представените писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С искова молба вх. № 2238/03.08.2020г. В. В. Й. е предявил пред РСКостинброд иск за делба на недвижими имоти, възстановени на наследниците на общите наследодатели Н. П. и Т. Й.а.

Препис от исковата молба е бил връчен на насрещната страна, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който е направено възражение за местна подсъдност.

С определение от 11.11.2020г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийския районен съд.

Срещу това определение е подадена частната жалба, по която е образувано настоящото производство.

При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 94 от 10.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1864/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 365 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 312/2011 г., I г. о., ГК) „ подсъдността по чл. 110 ГПК на иск за делба на наследство е специална спрямо тази по чл.

109 ГПК, като преодолява и приложението на чл. 116 ГПК“, респ. „…чл. 109 от ГПК определя местната подсъдност за делба на съсобственост - по местонахождение на имота, а нормата на чл. 110 от ГПК е специална и се отнася само за подсъдността по иск за делба на наследство “.

Съгласно правния принцип „Lex specialis derogat l e g i generali“, в случай на противоречие (конкуренция) между правни норми от общ и специален граждански закон, вторите се ползват с предимство пред първите, т.е. специалните правни норми изключват приложението на общите такива.

След като нормата на чл. 110 от ГПК е специална спрямо тази на чл. 109 от ГПК, в хипотезата на делба на наследство местната подсъдност се определя по местооткриването на наследството, за разлика от всички останали случаи на делба на съсобственост, в които релевантно е местонахождението на делбения/те имот/и.

При това, съгласно цитираната по- горе съдебна практика, както и съгласно посоченото от ответниците по жалбата Определение № 19 от 14.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6198/2015 г., IV г. о., съдът следва да преценява, дали е сезиран с иск за делба на съсобственост, възникнала от наследяване, или за делба на съсобственост, възникнала на друго основание, и 2 да приложи съответната местна подсъдност.

В конкретния случай, предмет на делбата са недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на общите наследодатели Н.

П. и Т. Й.а. Съгласно чл. 91а от ЗН, т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, и мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, „реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според законовата дефиниция на чл. 91а ЗН и като имущество се приобщават към имуществото на наследодателя след неговата смърт“. Същевременно, страни в производството са единствено наследници по закон на общите наследодатели, като не се твърди, съсобствеността върху някои от имотите да е придобита от някой съделител на друго основание.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че предмет на иска за делба са изцяло наследствени имоти, т.е. процесният казус попада в хипотезата на „делба на наследство“, която, съгласно чл. 110 от ГПК, обуславя подсъдност по местооткриване на наследството.

От друга страна, видно от приложените към отговора на исковата молба препис- извлечения от акт за смърт на Н. Й. П. и на Т. П. П.а, тези лица са починали в с. Б., общ. Столична, обл. София. Тъй като местооткриването на наследството е в рамките на съдебния район на Софийския районен съд, именно той е компетентен да разгледа предявения иск.

Поради това обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 469/11.11.2020г. постановено по гр.д. № 496/2020г. по описа на Костинбродския районен съд, с което производството по делото е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3