Решение № 7093 от 18.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7093 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110128183 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Адел транс 86“ ЕООД, с ЕИК:

206368712, доуточнена с молба с вх. № 1927/04.01.2023 г., чрез процесуалния му представител адв. П. П., срещу „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер 801735110, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 4 498.41 лева – за изпълнен международен превоз по фактура № 94/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г./; 2/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 95/21.02.2022 г. / транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г/; 3/ сумата от 2 347 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 97/04.03.2022 г. /транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г/; 4/ сумата от 3 716 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 99/08.03.2022 г.

/транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г/ и 5/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 100/12.03.2022 г. /транспортна заявка YV 19/28.02.2022 г. – 02.02.2022 г./ или общо 18 384.81 лева, ведно със законна лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че страните били в трайни договорни отношения по силата на поредица от неформални договори за международен транспорт на товари. Така през м. февруари и м. март 2022 г. ответното дружеството възложило, а ищцовото дружество изпълнило общо пет заявки за превоз. Така били сключени общо пет договора за превоз: 1/ по транспортна 1 заявка YV 2/16.02.2022 г. с направление Италия България – като за извършения превоз ищецът издал фактура № 94/21.02.2022 г. за сумата от 4 498.41 лева; 2/ по транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г. с направление Италия – България като за извършения превоз ищецът издал фактура № 95/21.02.2022 г. за сумата от 3 911.66 лева; 3/ по транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г. с направление България Гърция като за извършения превоз ищецът издал фактура № 97/04.03.2022 г. за сумата от 2 347 лева; 4/ по транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г. с направление Гърция Италия като за извършения превоз ищецът издал фактура № 99/08.03.2022 г. за сумата от 3 716 лева и 5/ по транспортна заявка YV 19/28.02.2022 г. – 02.02.2022 г. с направление Италия България като за извършения превоз ищецът издал фактура № 100/12.03.2022 г. за сумата от 3 911.66 лева.

На следващо място ищецът посочва, че изпълнил точно възложените превози като товарите били приети без забележки – видно от изготвени ЧМР товарителници. Въпреки това ответното дружество така и не заплатило на ищеца задълженията по петте фактури на обща стойност 18 384.81 лева. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г. с фактура № 94/21.02.2022 г.; транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г. с фактура № 95/21.02.2022 г.; транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г. с фактура № 97/04.03.2022 г.; транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г. с фактура № 99/08.03.2022 г. и транспортна заявка YV 19/28.02.2022 г. с фактура № 100/12.03.2022 г., както и ЧМР товарителници /в крайно нечетлив вид/.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор. В същия се излага становище, че исковата претенция била ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА. Поради това исковите претенции изрично се признават. Посочва се обаче че ответното дружество не било изпаднало в забава за заплащане на сумите вкл. от датата на исковата молба, а не било заплатило сумите по фактурите, доколкото упражнявало законно право на задържане.

В тази връзка ответното дружество твърди, че договорите между страните били обективирани в транспортните заявки т.е. договорите били в писмена форма. Съгласно т. 29 от всяка от транспортните заявки всички опити за директен контакт с търговеца без знанието на спедитора преди, по време и след извършване на превоза, подлежели на санкция съгласно Закона за конкуренцията като минималната санкция била 5000 евро. За това си задължение ищцовото дружество било наясно, доколкото същото било ясно разписано във всеки от договорите – като цялата кореспонденция била водена по електронна поща и поради това самите заявки не били със саморъчен подпис.

Въпреки това ответникът поддържа, че по транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г. ищецът „Адел транс 86“ ЕООД нарушил това си задължение като осъществил без знанието на ответника контакт с дружество с фирма „Укев транс“ ЕООД – съконтрахент на ответника, който му възлагал транспорт. След това дружеството ищец „Адел транс 86“ ЕООД и третото 2 дружество „Укев транс“ ЕООД започнали търговски взаимоотношения помежду си „заобикаляйки“ ответното дружество.

Поради това и ответникът начислил на ищеца сумата от 5000 евро – неустойка на основание т. 29 от транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г., за което издал фактура № 0000000054/19.04.2022 г. с падеж 25.04.2022 г.

Последната била връчена на „Адел транс 86“ ЕООД, но плащане така и не постъпило.

В тази връзка с отговора на исковата молба се предявява насрещен иск – като „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер 801735110 иска „Адел транс 86“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати следните суми: 1/ сумата от 9779.15 лева /равностойност в лева на сумата от 5000 евро/ - представляваща неустойка за нарушение на т. 29 от заявка-договор YV2/16.02.2022 г., обективирана във фактура № 0000000054/19.04.2022 г., 2/ както и сумата от 611.20 лева – обезщетение за забава за периода от 25.04.2022 г. до 05.12.2022 г, както и законна лихва от датата на насрещния иск – 06.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

С отговора са представени: фактура № 0000000054/19.04.2022 г., кореспонденция по електронна поща, ЧМР товарителници в крайно нечетлив вид и транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г.

Препис от насрещния иск е връчен на дружеството „Адел транс 86“ ЕООД. В срока по чл. 131 от ГПК „Адел транс 86“ ЕООД оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че съдържанието на заявка YV2/16.02.2022 г. не можело да обвърже дружеството-ответник по този иск, доколкото фактически била получена след реалното изпълнение на превоза, както и че неустойката не е част от договорените клаузи. Оспорва твърдението, че фактурата не била осчетоводена от дружеството, като изтъква, че неустойката е извън присъщите й обезщетителна, санкционна и обезпечителна функция, поради което и счита, че искът следва да бъде отхвърлен. Сочи че има търговски отношения с дружеството „Укев транс“ ЕООД, но тези отношения нямали нищо общо с отношенията между „Адел транс 86“ ЕООД и „УВ Транс сървисиз“, нито с процесните пет договора за транспорт, като били възникнали много преди търговските отношения между страните по настоящото дело.

В съдебно заседание по делото, проведено на 26.03.2024 г. дружеството „Адел транс 86“ ЕООД иска постановяване на решение при признание на иска спрямо главния иск за главница с оглед извършеното признание. Иска присъждане и законна лихва за забава от датата на исковата молба. Излага доводи за отхвърляне на насрещния иск като неоснователен и недоказан.

Ответното дружество поддържа направеното признание на главния иск, но оспорва присъждането на законна лихва. Излага доводи за уважаване на насрещния иск като неоснователен и недоказан.

Всяка от страните прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

По главния иск за заплащане на стойността на извършен международен превоз на товари.

3

Съдът, след като съобрази предмета на делото и изявленията на страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК – по първоначалния иск за главница, като съображенията за това са следните:

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави изявление, с което поддържа, че признава иска за главница. Признанието е направено още с отговора на исковата молба – като процесуалният представител на ответника е надлежно упълномощен да прави признание на иск /видно от пълномощно на л. 108 от делото/.

От своя страна процесуалният представител на ищеца прави нарочно искане за постановяване на решение при признание на иска.

В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по същество ангажираните от страните доказателства.

В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Адел транс 86“ ЕООД срещу „УВ Транс сървисиз“ за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1/ сумата от 4 498.41 лева – за изпълнен международен превоз по фактура № 94/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г./; 2/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 95/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г/; 3/ сумата от 2 347 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 97/04.03.2022 г. /транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г/; 4/ сумата от 3 716 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 99/08.03.2022 г. /транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г/ и 5/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 100/12.03.2022 г. /транспортна заявка YV 19/28.02.2022 г. – 02.02.2022 г./ или общо 18 384.81 лева.

Горното налага предявеният главен иск да бъде уважен без съдът да излага мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.

По искането за присъждане на законна лихва за забава върху главните искове за сумата от общо 18 384.81 лева от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и по насрещния иск за неустойка и обезщетение за забава върху същата.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представена по делото транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г. /л. 117 до л. 120 към отговора с насрещен иск и л. 48 до л. 51 към исковата молба/ се установява, че възложител на транспорта е „УВ Транс сървисиз“ , а изпълнител /превозвач/ е „Адел транс 86“ ЕООД. Направлението на 4 транспорта е Италия България, а товарът е групажен. Вписани са в тази връзка няколко адреса на товарене: 1/ Manifatture Sigaro Toscano; 2/ 51039 Quarrata; 3/Las Mobili S.r.l; 4/Imab Group Spa; 5/Dorin S.P.A.; 6/ Colombini Strada CA; 7/ Clementoni S.P.A. Zona Industrial; 8/66030 Arielli – съответно на разтоварване: 1/ Мувио Лоджистикс ЕООД, гр. София; 2/ гр. София, склад Казичане; 3/ Виал ООД гр. Пловдив; 4/ Карго партнер; 5/ ул. Лотос 22 гр.

Пловдив; 6/ Даниели каза гр. София; 7/Сандик България ЕООД с. Казичане и 8/Пармиджано ЕООД с. П.ч.

Съгласно т. 29 от ОУ на всички заявки за транспорт по делото всички опити за директен контакт с търговеца без знанието на спедитора преди, по време и след извършване на превоза, подлежели на санкция съгласно Закона за конкуренцията като минималната санкция била 5000 евро.

Видно от кореспонденция по електронна поща от 15.04.2022 г. лицето Деница Методиева е посочило в кореспонденция до ответното дружество, че е осъществена връзка с дружество на име „Укев транс“, като последното било твърдяло, че „е изплатило всичко към ответното дружество, а това се установявало и с документи“.

При служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че дружеството „Укев транс“ ЕООД, с ЕИК: 203014231 е с адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. Струмско, ул. Яне Сандански № 21, бл. Б, ет. 3, ап. 7.