Решение № 39 от 15.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20242000600046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 436, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат С. Р. – процесуален представител на М. К. Т. против определение № 176 от 03.05.2023 г. по ЧНД № 138/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което не е допусната съдебна реабилитация по чл.87 от НК по отношение на осъждането на Т. с присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД № 275/2009г. по описа на Окръжен съд – Сливен, изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г. по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 124/17.07.2012г. по КНОХД № 269/2012г. на ВКС. С жалбата първоинстанционният съдебен акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят подчертава периода на воденото срещу него изпълнително производство, твърди липсата на извършвани изпълнителни действия в конкретни периоди.

Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 82, ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага при образувано изпълнително производство. Настоява вземането за глобата да е погасено поради изтичането на обикновената давност. Претендира за 1 отмяна на атакуваното определение и за постановяване на друг акт по същество, с който да бъде допусната реабилитация.

Производството по делото пред апелативен съд Бургас се разглежда за втори път.

По повод цитираната жалба с Решение №55/20.07.2023г. постановено по ВЧНД№105/23г. АС - Бургас е потвърдил Определение № 176/03.05.23г. постановено по ЧНД№138/23г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което не е допусната съдебна реабилитация за осъждането на М. К. Т. с влязла в сила на 17.07.2012г. присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД№ 275/2009г. на ОС Сливен, изменена с Решение № 172/30.12.2011г. по ВНОХД№111/2011г. на АС – Бургас, потвърдено с Решение №124/17.07.2012 г. по КНОХД№269/2012г. на ВКС.

По искане за възобновяване на наказателното производство на осъдения Т., с Решение №119/19.02.2024г. по н.д.№816/23г.ВКС е възобновил производството по ВЧНД№105/2023г. по описа на АС - Бургас, като е отменил постановеното по него решение №55/20.07.2023г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

При новото разглеждане на делото представителят на Апелативна прокуратура - Бургас заявява, че са налице всички законови предпоставки за допускане на съдебна реабилитация на осъдения Т.. Твърди, че от материалите по делото се установява, че след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение и на 15.10.2012г. има издадено разпореждане за разпределение на постъпили суми. Сочи, че от тази дата е започнал да тече двегодишния срок за погасяване на обикновената погасителна давност, в който срок не са били извършени действия по изпълнение, поради което същата не е прекъсвана и е изтекла на 15.10.2014г. Навежда довод, че от тази дата е започнал да тече тригодишния срок за реабилитация по чл.87, ал.1 от НК, който е изтекъл на 15.10.2017г. Прокурорът заявява, че поради изложените съображения правните изводи на ОС – Сливен в тази част на обжалваното определение не са правилни, тъй като са налице всички законови предпоставки и следва да бъде допусната съдебна реабилитация по процесното осъждане.

Защитата на осъденото лице - адв. Р. моли съда да допусне съдебна 2 реабилитация, тъй като по ЧНД№138/23г. на ОС - Сливен от ТД на НАП – Стара Загора е представен препис от цялото изпълнително производство, от което е видно, че двегодишния срок по отношение на глобата не е прекъсван, поради което са налице абсолютно всички предпоставки на закона за допускане на реабилитацията на Т..

Апелативният съд след като се запозна с направеното искане, становищата на прокурора, защитата на осъденото лице и материалите по делото намира жалбата на осъденото лице М. Т. за основателна.

С определение №176/03.05.2023г. постановено по ЧНД№138/2023г.

Окръжен съд – Сливен е оставил без уважение молбата на М. К. Т. за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му с влязла в сила на 17.07.2012г. присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД№ 275/2009г. на ОС - Сливен, изменена с Решение № 172/30.12.2011г. по ВНОХД№111/2011г. на АС – Бургас, потвърдено с Решение №124/17.07.2012 г. по КНОХД№269/2012г. на ВКС , с която са му били наложени наказания две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лв.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД № 275/2009г. на Окръжен съд – Сливен, изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г. по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 124/17.07.2012г. по КНОХД № 269/2012г. на ВКС, в сила от 17.07.2012 г. жалбоподателят Т. е осъден за това, че в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006г. в условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „Стар Принт“ ООД гр. Сливен, избегнал плащането на данъчни задължения за „Стар Принт“ ООД гр. Сливен в особено големи размери 646 515,30 лв., от които 313 037,39 лв. във вид на ДДС и 333477,91 лв. във вид на корпоративен данък, като потвърдил неистина в справки – декларации по ЗДДС и в годишни данъчни декларации по ЗКПО престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 /отм./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 8000 лв.

С определение № 855/18.12.2013 г. по ЧНД № 552/2013 г. на Окръжен 3 съд – Стара Загора, влязло в сила на 30.12.2013 г., Т. е освободен предсрочно от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като му е определен изпитателен срок в размер на осем месеца и десет дни. На основание чл.70, ал.6 от НК е постановено Т. да изтърпи наказание пробация с пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца на адрес: с. Енина, общ. Казанлък, ул. „Коле Парошев“ 6.

Наложената пробационна мярка е изтърпяна в периода 06.01.2014г. – 06.07.2014г. При извършена справка в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария и Единната информационна система за противодействие на престъпността, към 01.02.2023г. срещу М. К. Т. няма обвинения по неприключени наказателни производства. Горните обстоятелства се установяват от Удостоверение изх. № Р-43/12 от 06.10.2021г. на Окръжна прокуратура – Сливен, Удостоверение № Р4/2014 г. от 07.02.2023 г., издадено от Окръжна прокуратура – Стара Загора и Удостоверение изх. № 1704/2021 г. от 02.02.2023 г. на Окръжна прокуратура – Сливен.

За събиране на наложената глоба в размер на 8000 лв. и направените по делото разноски – 1353 лв., на 26.07.2012г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 24120000605/2012г. (605/2012г.) по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Съобщение за доброволно изпълнение на задължението е изпратено на длъжника на 01.10.2012 г., получено на 05.10.2012 г. В резултат на постъпили от извършени по изпълнителното дело действия по принудително изпълнение е събрана сума в общ размер на 1385,84 лв., с която са погасени задължението за разноски в размер на 1353 лв. и 32,84 лв. от задължението за заплащане на глобата /разпореждане изх. № 0605-000002/15.10.2012 г. на публичния изпълнител/.

За да бъде допусната реабилитация по съдебен ред на едно лице е необходимо да са изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки, предвидени в чл.87 от НК: 1. В течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с потежко наказание; 2. имал е добро поведение; 3. при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди или има уважителни причини да не ги възстанови; 4. Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено 4 кумулативно наказание лишаване от права, то следва и неговият срок да е изтекъл, съответно при наложена глоба – тя да е изплатена.

В конкретния случай безспорно е налице първата предпоставка – Т. е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, както и определената в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване пробационна мярка на 06.07.2014 г. От тогава до настоящия момент, видно от представеното удостоверение от Окръжна прокуратура – Сливен, той не е бил осъждан и няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства за други престъпления.

Приложената по делото характеристична справка от работодател за период от малко повече от две години - от 18.08.2017г. до 13.01.2020г. съдържа информация за полаган от Т. труд в „Стар Принт 1“ ЕООД. Дадена е положителна оценка за неговите качества, което в принципен план сочи на добри характеристични данни.

Основният спор по делото се съсредоточава върху въпроса налице ли е предпоставката по чл.87, ал.3 от НК за допускане на съдебна реабилитация, доколкото с присъдата, по отношение на която се иска реабилитация на осъдения Т., е наложено кумулативно наказание „глоба“, за събирането на която е било образувано изпълнително производство.

Съгласно т. 4 на ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, когато наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност. Приложимият давностен срок е две години, съгласно чл.82, ал.1, т.5 от НК и съответно три години по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК. Когато за събирането на глобата е било образувано изпълнително производство, както в настоящия случай, е приложима хипотезата на чл.82, ал.5 НК, която изключва прилагането на абсолютната давност по ал. 4 на същия текст. Съгласно посоченото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК не изключва възможността за погасяване изпълнението на наказанието глоба поради изтекла абсолютна давност изобщо, а само дерогира предвидения в чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК тригодишен срок, като създава временна законова пречка абсолютната давност да тече, докато съществува изпълнителното производство за събиране на глобата.

5

Безспорно е установено по делото, че с цитираната присъда на Т. е било наложено и кумулативно наказание „глоба“, която не е платена и за събирането й е било образувано изпълнително производство. За да се допусне съдебна реабилитация е необходимо да се провери дали е изпълнено изискването на чл.87, ал.3, изр. последно от НК – изтекъл ли е давностния срок за изпълнение на кумулативното наказание „глоба“, наложено по осъждането на Т.. Следователно съгласно указанията дадени в т.3 и т.4 от ТР№2/2018г. на ВКС в настоящия казус следва да се провери и прецени дали е изтекла давността по чл.82, ал.1, т.5 от НК. В т.4 на цитираното тълкувателно решение, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при изпълнително производство. С предприемането на принудителни действия от публичния изпълнител, вкл. и образуване на изпълнително производство, насочени срещу осъдения за събиране на вземането се прекъсва давността и след осъществянето им започва да тече нова давност - нов двугодишен срок.

Ако в този срок не са предприети изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред на осн. чл.82, ал.1, т.5 от НК, по аргумент на съобразителната част по т.4 от ТР№2/2018г. на ВКС.

От материалите по делото се установява, че след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение и на 15.10.2012г. има издадено разпореждане за разпределение на постъпили суми. От тази дата е започнал да тече двугодишния срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК за погасяване на обикновената погасителна давност, в който срок не са били извършени действия по изпълнение, поради което същата не е прекъсвана и е изтекла на 15.10.2014г. От тази дата е започнал да тече тригодишният срок за реабилитация по чл.87, ал.1 от НК, който е изтекъл на 15.10.2017г.