Решение № 2455 от 08.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2455 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120102627 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от П. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.А. против К. А. Г. с ЕГН ********** от гр.Б. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи суми по изпълнително дело № 20237030400** по описа на ЧСИ Г. М., peг. № 703, с район на действие ОС Бургас, а именно: 4057 лева неолихвяеми вземания и 745.28 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Твърди се, че между К. А. Г., П. Г. Д., М.Ж.Т. и ДЗИ-Общо застраховане ЕАД се е водило гражданско дело пред БОС, приключило с решение, с което П. Г. Д. и М.Ж.Т. /нотариус/ са били осъдени да заплатят на сегашния ответник сумата от 49000 евро, равняваща се на 95835.67 лева цена по договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, отделно Д. била осъдена да му заплати 1193 лева за разноски, присъдена била и сумата от 8114.21 лева отново за разноски, платима разделно от Д. и Т.. С решението ДЗИ-Общо застраховане ЕАД като застраховател е било осъдено да заплати на нотариус Т. застрахователно обезщетение от 100000 лева. След влизане на решението в сила, на основание чл.365 ЗЗД се подписало споразумение между страните по делото, с което те са уредили всички съществуващи отношения във връзка със спорния предмет.

В споразумението е прието, че П. Г. Д. дължи на К. А. Г. солидарно сума, представляваща законна лихва, считано от 26.04.2018г., която към 31.05.2022г. възлиза на сумата от 39851.67 лева, а при плащане на същата дата – 35867.34 лева. Според споразумението, ищцата дължи на ответника и 1

1193 лева за разноски. Твърди, че сумите за мораторната лихва и за разноските са вече заплатени. Междувременно обаче получила покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, че следва да плати 4057 лева неолихвяеми вземания и 745.28 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Ищцата счита, че с оглед съдържанието на споразумението и доколкото е заплатила лихвите и разноските, не дължи и сумите по издадения изпълнителен лист. Моли искът да се уважи.

Ответникът с отговора си оспорва иска. Заявява, че разноските са погасени от застрахователя по застраховка Професионална отговорност на нотариуса. От влизане на съдебното решение до образуването на изпълнителното дело е изтекъл период от време, в който длъжницата не е заплатила остатъка от задължението си. Вместо пълно изпълнение, в полза на кредитора били превеждани частични суми. Съдебният изпълнител е наясно с извършените плащания, преценил е кои задължения са погасени в поредността по чл.76 ЗЗД и е изпратил на длъжниците покана за доброволно изпълнение за остатъка от задължението им. Сроковете за плащане на сумите по споразумението не са били спазени от длъжниците, поради което кредиторът е потърсил удовлетворяване на вземанията си по принудителен ред. Извършени са частични плащания, които не са погасили изцяло дълга.

Ето защо размерът на неплатените задължения е такъв, какъвто е установен и от съдебния изпълнител. Моли се за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание, ищецът поддържа предявеният иск.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и оспорва основателността на предявеният иск.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК и същият е допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение, постановено по гр.д. № 1931/2019 г. по описа на ОС Бургас, частично отменено с Решение, постановено по в.гр.д. № 505/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд, М.Ж.Т. и П. Г. Д. са осъдени да заплатят солидарно на К. А. Г. сумата от 49 000 евро, равняваща се на 95 835,67 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. до датата на окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото.

С посочените по-горе решения съдът е уважил обратния иск срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като е осъдил застрахователя да заплати на М.Ж.Т. сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Професионална отговорност на нотариус" № 2017170210*** г. Със съдебното решение са присъдени и съдебни разноски в размер на 4 000 лв. в полза на застрахованото лице.

Осъждането на застрахователното дружество е под условие- след като нотариусът заплати присъдените суми на увредено лице. Решението на въззивната инстанция не е окончателно, подлежи на обжалване.

По делото е представено Споразумение от 10.06.2022 г., подписано от 2

К. А. Г., М.Ж.Т., П. Г. Д. и „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. В Споразумението, страните се съгласяват, че на основание чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с цел прекратяване на образуваното гр. д. № 1931/2019 по описа на ОС Бургас, както и на всички съществуващи спорове между тях, чрез взаимни отстъпки да уредят с това Споразумение всички съществуващи отношения помежду си във връзка с процесното събитие и предмета на делото. Уговорено е застрахователят да заплати директно на увреденото лице присъдената по горното дело сума по обратния иск, в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, заедно със сума в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляващи съдебни разноски. Уговорено е с изплащане на сумите, да се считат за окончателно уредени всички отношения между увреденото лице, от една страна и застрахователя от друга страна, така и между нотариуса и помощник нотариуса, от една страна, и застрахователя от друга страна, произтичащи от застрахователното събитие, предмет на делото, включително, но не само спора по гр. д. № 1931/2019 по описа на ОС Бургас, при което увреденото лице и застрахованият по полицата нямат и няма да имат каквито и да е други претенции към застрахователя - неимуществени и/или имуществени, свързани пряко или косвено с предмета на настоящото споразумение, включително за лихви, разноски, пропуснати ползи или други финансови претенции във връзка с настъпилото събитие и вредите. Уговорено е остатъкът от сумата, представляваща законната лихва, която се дължи солидарно от нотариуса и помощник - нотариуса, размерът и да бъде изчислен допълнително, като сумата да бъде заплатена на увреденото лице в двадесетдневен срок, считано от датата на подписване на споразумението. Уговорено е увреденото лице, нотариусът и помощник - нотариусът да извършат прихващане помежду си на насрещните си задължения за разноски, присъдени с решението по горното дело, като след направената компенсация последните приемат за установено в отношенията помежду си, че М.Ж.Т. дължи на К. А. Г. съдебно - деловодни разноски в размер на 1 763 лв., а П. Г. Д. дължи на К. А. Г. съдебно деловодни разноски в размер на 1 193 лв. Уговорено е също, че с факта на извършване на плащанията - предмет на настоящото споразумение, К. А. Г. ще се счита за удовлетворен за всички вреди, резултат от действието на П. Г.

Д. - помощник - нотариус при нотариус М.Ж.Т., произтичащи от заверка на подписа и съдържанието на пълномощно, извършено с акт № **, т. I, per. № *** г. по описа на нотариус М.Ж.Т., както и ще се счита за погасено задължението на застрахователя „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД към М.Ж.Т..

Въз основа на горепосочените решения са издадени два изпълнителни листа, въз основа на които е образувано изп. д. № **/2023 г. по описа на ЧСИ Г. М. срещу ищцата. Видно от покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г.

М. от 10.04.2023 г., ищцата е поканена да заплати доброволно сумата от 4802,28 лева, от които 4057,00 лева неолихвяеми вземания и 745,28 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

От съдържанието на представената по делото преписка от ЧСИ е видно, че сумата по Изпълнителен лист от 27.03.2023 г. на БОС по съдебно решение 3 по гр.дело № 1931/2019 г., касаеща извършени разноски, присъдена на К. А.

Г. е в размер на 8 114,00 лв., платима разделно от М. Т. и П. Д.. Половината от тази сума е точно 4 057,00 лв., колкото е посочената сума в поканата за доброволно изпълнение, поради което, се установява, че предмет на изпълнителното дело са половината от присъдените разноски по гр.дело № 1931/2019 г. на БОС.

Представени са платежни нареждания за сумите от 1193 лв. и 9 926 лв. платени от ищцата на ответника.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза от което се установява, че общият размер на платените суми на ответника К. Г., възлиза на 143 356,86 лв. До 14.04.2023 г. са изплатени суми в общ размер на 140 016,59 лв., като това са плащанията само по споразумението, а останалите 3 340,27 лв. са платени от ЧСИ на взискателя К.

Г., като за тези плащания е имало постъпили суми по изпълнителното дело, преведени от М.Т.. С платените суми до 14.04.2023 г. са погасени изцяло дължимите суми по Споразумението. Към датата на последното отразено плащане към взискателя - 13.10.2023 г., остават неизплатени суми в размер на 3 999,15 лв., представляващи разноски по Изпълнителен лист от 27.03.2023 г.

Настоящата инстанция намира, че представеното споразумение от 10.06.2022 г. по своята правна същност представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който - като всеки друг договор, съгласно чл. 20а, ал.

1 ЗЗД, има силата на закон за страните. Отстъпките, които правят страните по договора за спогодба, могат да имат най-различен характер, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това произтича от принципа на договорната свобода в българското облигационно право (чл. 9 ЗЗД). Затова е възможно в структурата на самата спогодба да намерят място елементи на различни видове договори – като цесия, новация, поемане на дълг, поръчителство, залог, ипотека и др. Именно в горната специфика се изразява съставният характер на договора за спогодба.

Спогодбата има декларативно действие, тъй като правните положения се считат за такива, каквито са признати в договора. Същевременно договорът има и регулиращо действие, доколкото страните се задължават занапред да изпълняват задълженията така, както са установени в спогодбата, да спазват занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение, т.е. те се задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не извършват каквито и да било други действия, които са в противоречие с това установено положение. Спогодбата има и преобразуващо действие – то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно установеното положение се отклонява от действителното положение.

Страните са тези, които определят при каква ситуация и дали насрещните престации имат еквивалентен характер. В случая на спогодбата и двете страни си правят взаимни отстъпки, за да се прекрати или предотврати един правен спор. С факта на правене на отстъпки, срещу насрещни такива, се стига до състояние на безспорност – това, което страните целят. Взаимните отстъпки, на които страните се съгласяват, представляват поначало отказ от първоначално правно твърдение, като е възможно тези отстъпки да се изразят 4 в отказ от съществуващо право или поемане на несъществуващо задължение.

В процесния договор за спогодба страните са декларирали и са се задължили, че ако всяка от тях изпълни точно задълженията си по същия договор, паричните им отношения по повод цитираното гр. д. на БОС, предметът на което е предмет и на изпълнително дело образувано при ЧСИ Г.

М. ще бъдат напълно и окончателно уредени. Неизплатената сума по изпълнителния лист от 27.03.2023 г., която е поканена да заплати ищцата представлява вземане за съдебно-деловодни разноски по чл. 78 ГПК. Това вземане е предмет и на настоящото дело по отрицателния установителен иск.

Няма пречка това материалноправно вземане да бъде включено в предмета на спогодбата по чл. 365 ЗЗД. В настоящия случай страните по договора за спогодба след извършено прихващане са уговорили окончателен размер на дължимото обезщетение за разноски, което си дължат във връзка с гр.дело № 1931/2019 г. на БОС. Остатъка от дължимата сума за разноски се явява именно отстъпка която К. Г. е направил, като се е отказал от това свое вземане и по силата на материалноправното преобразуващо действие на договора по чл. 365 ЗЗД, след подписването му то вече не съществува.