Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 03.07.2024, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 285/2024
Вид
Решение № 143
Подписан
03.07.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Мариела Анастасова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Карнобат, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. И. при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Мариела Ан. И. Гражданско дело № 20242130100285 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. ****№* против „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с.С.****№*, с която е направено искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1020лв., съставляваща дължими, но неплатени от ответника три годишни арендни вноски от по 340 лева всяка за стопанските 2021г., 2022г. и 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата о т 237.57 лева, съставляваща обезщетение за забава върху неизплатените и дължими арендни вноски-главници в размер на по 340 лева всяка, считано от датата на изпадане в забава за всяка една от тези отделни вноски до 26.03.2024 г. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на претенцията. Твърди се, че ответникът не дължи плащане по договора, тъй като договорът е прекратен, а от друга страна ответникът е бил лишен от ползване на имотите от страна на ищеца. Заявена е претенция за разноски.

В с.з. исковата молба се оспорва.

1

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2019г. между ищеца, в качеството му на арендодател и ответника, като арендатор, е сключен Договор за аренда на следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Славянци, община Сунгурларе, област Бургас, както следва:

1.

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1874/20.11.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Славянци, местност „ОРЕШАКА“, с площ 665 кв. метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 017018, при съседи: имоти с идентификатори №: ***, ***, ***, *** и

2.

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1874/20.11.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Славянци, местност „ОРЕШАКА“, с площ 650 кв. метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 017059, при съседи: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***.

Договорът за аренда е сключен за срок от седем стопански години. Съгласно чл.

3 от договора арендаторът дължи на аредодателя годишна арендна вноска в размер в размер на 340 лева, която ще се изплаща авансово за всяка следваща стопанска година в срок до 30. март на текущата календарна година.

По делото е представен разходен касов ордер № 8 от 11.04.2021 г., издаден от ответника „ЛУКС ТРАНС“ ООД за сумата от 340лв., дължима сума по договора за аренда.

От събраните гласни доказателства-показанията на св.Д.К.П..а и св.А.Х., се установява, че по договора е извършено само едно плащане- това с представения по делото разходен касов ордер.

Установява се също така, че до края на м.април 2023г. ответникът е обработвал отдадените под аренда земи, когато след този период поради липса на извършено плащане по договора, ищецът е започнал да обработва земите си сам.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С оглед представените по делото писмени доказателства-писмен договор за аренда, с нотариално заверени подписи на страните, наличието на договорни 2 правоотношения между страните се установява по несъмнен начин.

По делото няма спор относно факта, че процесните имотите са предадени от арендодателя във фактическа власт на арендатора. Това обстоятелство имплицитно се извежда и от направеното от ответника възражение, че е бил лишен от ползването на имотите от страна на ищеца през 2022г., т.е. налице са доказателства за това, че е възникнало задължение на ответника да заплати арендни вноски по договора.

Последният от друга страна не е ангажирал доказателства за извършено плащане по договора за процесния период, тъй като именно негова е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство.

По отношение на претенцията за годишна арендна вноска за 2020/2021г. съдът намира същата за доказана, като не споделя възражението на ответника в отговора на исковата молба, че извършеното с разходен касов ордер № 8 от 11.04.2021г. плащане касае задължението за стопанската 2020/2021г., тъй като е извършено след 30.03.2021г.

От събраните гласни доказателства се установява, че това е единственото плащане по договора и независимо от факта, че е извършено след падежа -30.03.2020г., правилно- съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, същото е отнесено от кредитора към най-старото и обременително задължение, доколкото в самия ордер длъжникът не е посочил кое задължение погасява.

Предвид липсата на доказателства за извършено изпълнение от страна на ответника, при това в договорените срокове, то той дължи и мораторна лихва за периода от 31.03.2021г. до 25.03.2024г./дата на завеждане на исковата молба/, което вземане е в размер на 114.06лв., изчислено с помощта на онлайн калкулатор.

По отношение на претенцията за годишна арендна вноска за 2021/2022г. съдът намира същата за доказана /предвид липсата на доказателства за извършено плащане/, като не кредитира показанията на свидетелите Ж.М. и А.Х., в частта, в която посочват, че през стопанската 2021/2022г. не са обработвали земите, тъй като устните изявления на трети за договора лица не могат да породят правни промени по него, а от друга- в показанията си св.М. посочи, че през 2022г. са прибрали реколта, т.е. ответникът дължи плащане по договора за тази стопанска година.

Предвид липсата на доказателства за извършено изпълнение в договорените срокове, същият дължи мораторна лихва за периода от 31.03.2022г. до 25.03.2024г./дата на завеждане на исковата молба/, което вземане е в размер на 79.59лв., изчислено с помощта на онлайн калкулатор.

По отношение на претенцията за годишна арендна вноска за 2022/2023г. съдът я намира за частично основателна по следните съображения:

В т. 3 от отговора на исковата молба е направено оспорване на исковата претенция в цялост поради твърдяно неизпълнение на задълженията на ищеца да 3 осигури безпрепятствено ползване на отдадените под аренда земеделски земи, водещо според ответника до прекратяване на договора.

Безспорно подобно неизпълнение би представлявало основание за прекратяване на договора по смисъла на чл. 6,т.б от същия. Доколкото обаче този договор е сключен в писмена форма, то съгласно чл. 87,ал.1 ЗЗД пpeдyпpeждeниeтo за разваляне тpябвa дa ce нaпpaви пиcмeнo, ĸoгaтo дoгoвopът e cĸлючeн в пиcмeнa фopмa.

По делото не са представени доказателства за това някоя от страните да е отправила писмено предизвестие за прекратяването му, поради което договорът е бил действащ и през цялата тази стопанска година.

Съгласно чл. 3 от договора арендаторът дължи на аредодателя годишна арендна вноска в размер в размер на 340 лева, която ще се изплаща авансово за всяка следваща стопанска година в срок до 30. март на текущата календарна година. Следователно на 30.03.2023г. е възникнало задължението на ответника да заплати на ищеца годишната арендна вноска за стопанската 2022/2023г.

От събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца- св.Д.К.П..а и св.А.Х., се установява, че до края на м.април 2023г. ответникът е обработвал отдадените под аренда земи, когато след този период поради липса на извършено плащане по договора, ищецът е започнал да обработва земите си сам.

Съдът следва да кредитира техните показания, доколкото са логични, последователни и не противоречат на останалите по делото доказателства, а и установяват неизгоден за самата страна факт- че тя е неизправна страна по договора след 01.05.2023г.

След като по делото се доказва, че след 01.05.2023г. ищецът е в неизпълнение на договора, то и ответникът не дължи възнаграждение за оставащия период от стопанската година или в случая сумата от 141.65лв., представляваща съответно аредно плащане за периода от 01.05.2023го до 30.09.2023г.

За сумата от 198.35лв.- аредно плащане за периода 01.10.2022г. 30.04.2023г., искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид липсата на доказателства за извършено изпълнение от страна на ответника в срок, то ответникът дължи и мораторна лихва върху сумата от 198.35лв. за периода от 31.03.2023г. до 25.03.2023г./дата на завеждане на исковата молба/, което вземане е в размер на 25.55лв., изчислена с помощта на онлайн калкулатор.

Съдът не обсъжда заявените в писмената защита на ищеца размери на претенцията за мораторна лихва и периода на задължението, доколкото не е заявено и прието от съда изменение на иска.

Предвид изхода на делото ответникът дължи сторените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 611.19лв. Съдът намира, че 4 ответникът не дължи направените от ищеца разноски за снабдяване с данъчна оценка и скици за имотите, тъй като такива не са били необходими за завеждането на иска.

Последният е облигационен и цената на иска се формира по правилата на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК и не е обвързана от данъчната оценка на имота. Представянето на скица също не е било необходимо за редовността на исковата молба.

Неоснователно се явява възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., след като самата страна е оценила по-високо труда на своя адвокат и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 425лв.

Ищецът от своя страна дължи сторените от ответната страна разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 54.07лв.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с.С.****№* да заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

****№* сумата от 878.35лв., съставляваща неплатени арендни вноски по Договор за аренда от 02.08.2019г., сключен между страните, както следва:

Сумата от 340 лева, дължима за стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума;

Сумата от 340 лева, дължима за стопанската 2021/2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума;

Сумата от 198.35 лева, дължима за стопанската 2022/2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 340лв.

ОСЪЖДА „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с.С.****№* да заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

****№* сумата от 219.20лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатените и дължими арендни вноски по Договор за аренда от 02.08.2019г., сключен между страните както следва: сумата от 114,06 лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена 5 арендна вноска за стопанска 2020/2021г. за периода от 31.03.2021г. до 25.03.2024г. сумата от 79,59 лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна вноска за стопанска 2021/2022г за периода от 31.03.2022 г. до 25.03.2024 г., сумата от 25.55лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна вноска за стопанска 2022/2023г за периода от 31.03.2023 г. до 26.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 43.92лв.