Решение № 24 от 11.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000502911 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 263112/14.05.2021 г. по гр.д. № 12352/2019 г. на СГС, I-30 състав са осъдени Я. И. Я. и В. Б. Я. солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата 19 882.67 евро – главница по договор за потребителски кредит № HL34200 от 07.0.2008 г., като за сумата над този размер до пълния предявен размер от 27 371.95 евро искът е отхвърлен.

Със същото решение са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД против Я. И. Я. и В. Б. Я. солидарно да заплатят 186.77 евро – такси по договора, 36.93 евро заплатени застрахователни премии и 132 лева – нотариални разноски.

Ответникът Я. И. Я. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, като поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа, че всички вземания за главница са погасени по давност, която тече от 17.08.2008 г., когато настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, според уговорките в договора за кредит, и изтича на 17.08.2013 г. Неправилно съдът обсъждал допълнителните споразумения, въпреки че ги прогласил за нищожни. Съдът неправилно приел и че предсрочната изискуемост тече от момента на получаване на изявлението на банката от длъжника, противно на уговорката в чл. 18, ал. 2 от договора за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост. Решението било и вътрешнопротиворечиво, тъй като от една страна съдът приел, че допълнителните споразумения са нищожни, а от друга приемал, че със същите се прекъсва давността. Според него заключението на вещото лице не съдържало изчисления съобразно първоначалните уговорки, без да се вземат предвид допълнителните споразумения. Моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част, като на бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.

1

Ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Ответницата В. Б. Я. също е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение чрез особения си представител адв. Д. В., с която го обжалва в осъдителната му част. Поддържа, че съдът неправилно приел, че между банката и В.Я. е възникнало валидно правоотношение по договора за кредит, тъй като основното право по даденото от нея пълномощно на Я.Я. било до придобие недвижим имот, а всички други права били акцесорни. Липсвало съгласие за сключване на потребителски кредит, а било дадено съгласие за сключване на ипотечен кредит за изплащане на придобит недвижим имот. Поддържа още, че вземането на банката е погасено по давност, тъй като същото станало автоматично предсрочно изискуемо на 17.08.2008 г., тъй като било налице неплащане изцяло на три последователни вноски – дължими на 17.06., на 17.07. и на 17.08.2008 г. Банката освен това не доказала, че клаузите на договора за кредит са индивидуално договорени и претендираният размер бил формиран по неравноправни клаузи, като банката едностранно увеличавала лихвения процент. Нищожни били и допълнителните споразумения към договора за кредит поради приложен анатоцизъм. Банката не доказала и обстоятелството, че е водила редовно счетоводството си. Моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част.

Ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба на В.Я., в който изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди в исковата си молба, че има парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 07.03.2008 г., сключен с ответниците Я.Я. и В.Я., както и сключените към същия допълнителни споразумения, подробно описани в исковата молба. Чрез последователно преоформяне на всички дължими от кредитополучателите плащания, в т.ч. просрочена главница, лихви и такси, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасна част от главницата, последната нараснала до сума в размер на 32 245,16 евро. Сочи, че съгласно чл.18, ал.1 на договора за потребителски кредит, при непогасяване на която и да е от вноските по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по същия, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Извършена справка в счетоводството на банката установила че е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски по договора, поради непогасяване на 39 вноски по главницата, считано от 20.07.2015г. и 38 месечни вноски за лихва, считано от 20.08.2015г. Банката е връчила на Я.Я. уведомление за предсрочна изискуемост на 03.11.2018г., но поради невъзможност В.Я. да бъде открита на регистрираните си постоянен и настоящ адрес, 2 както и по месторабота, връчването по отношение на нея било неуспешно. Ето защо, банката е направила изявление, че упражнява правото си да обяви целия дълг по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем, с надлежното връчване на исковата молба за отговор на ответниците, респ. на назначения особен представител на В.Я.. Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на банката следните суми: главница в размер на 27 371,95 евро, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване; просрочени такси в размер на 186,77 евро за периода 26.10.2016г. – 16.09.2019 г.; неплатени застрахователни премии в размер на 36.93 евро за периода 09.03.2017 г. – 16.09.2019 г. и сума за нотариални разноски в размер на 132 лева.

Пред въззивната инстанция банката е конкретизирала исковата си молба с твърдения относно конкретни просрочени вноски и техния размер към датата на връчване на исковата молба на ответниците.

Ответникът Я.Я. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който я оспорва изцяло. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Сочи, че договорът е сключен при условията на неравнопоставеност и с всяко следващо допълнително споразумение положението му е било последователно утежнявано, вкл. и чрез капитализация на дължима лихва.

Изрично заявява, че полученото от него изявление на 30.11.2018 г. не би могло да възстанови изтеклия давностен срок.

Ответницата В.Я. чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, оспорва редовността на исковата молба с твърденията, че процесният договор за кредит е сключен от ответника Я. извън представителната власт, която му е била учредена по силата на приложеното към договора пълномощно, поради което последният не я обвързва, както и също поддържа, че вземанията са погасени по давност.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ, от които се установява следното:

На 07.03.2008 г. между В.Я. и Я.Я. като кредитопоучатели и „Юробанк България“ АД ( правоприемник на „Юробанк И Еф Джи България“ АД) е сключен договор за потребителски кредит №HL34200, по силата на който банката предоставя на кредитополучателите банков кредит в размер на 20 000 евро. Размерът на годишната лихва е уговорен като сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период за начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 4.6 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 6.35%. Посочено е също, че действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

Кредитополучателят заплаща на банката и следните такси: 1.5 % от размера на кредита еднократно – такса за управление; в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка – годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата; 40 лв. еднократно дължима административна такса. Крайният срок за погасяване на кредита е 156 месеца, считано от откриването на заемната сметка, която от своя страна се открива след учредяване на уговореното между страните обезпечение на кредита – първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент в гр. София. Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 240.90 евро.

За задълженията си по договора кредитополучателите отговарят солидарно. Посочено е, че при промяна на БЛП на банката за жилищни кредити, размерът на погасителната вноска се променя автоматично. Кредитополучателите са дали съгласие банката ежегодно да застрахова от тяхно име и за тяхна сметка имота, служещ като 3 обезпечение по отпуснатия кредит. Нотариалните такси за учредяване, заличаване или подновяване на ипотеката също са уговорени в тежест на кредитополучателите.

Съгласно чл. 18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да вноска по кредита или при неизпълнение на друго задължение, банката може да направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем. Ал. 2 на същия член предвижда, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият непогасен остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.

За ответницата В.Я. договорът за кредит е подписан от Я.Я., упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. №6875/28.02.2008 г. на нотариус с рег. № 039 на НК. Съгласно съдържанието на пълномощното, В.Я. упълномощава Я.Я. със следните права: Да я представлява, където е необходимо, вкл. и пред нотариус, като от нейно име и за нейна сметка придобие недвижим имот, както и да заплати от нейно име продажната цена или част от нея чрез кредит от Юробанк И Еф Джи България АД или друга банка, на основание договор за кредит с банката за недвижимия имот, находящ се в гр. София, кв. Кремиковци, ап.10; Да я представлява, където е необходимо, вкл. и пред нотариус, при учредяването на договорна ипотека върху посочения недвижим имот в полза на когото намери за добре, вкл. и на ищцовата банка, при условия, каквито прецени; Да я представлява и от нейно име да извършва всички необходими действия, за да бъде/бъдат отпуснат/и кредит/и от банка/банки, вкл. ищеца, да сключва от нейно име договор/и за кредит, както прецени, при условия и размер на кредитите, каквито договори и да учреди обезпечаването на сключените договори за кредит, съгласно предоставените му по-горе права и др.

Посочено е също, че правата по пълномощното следва да се тълкуват разширително и изцяло в полза на упълномощеното лице.

Условията по договора за кредит са предоговаряни с допълнителни споразумения, съответно от 02.04.2009 г., 23.07.2010 г., 30.08.2011 г., 06.02.2013 г., 10.12.2013 г. и 23.10.2014 г. Във всяко едно от споразуменията се съдържа установителна част, в която страните са посочили какъв е размерът на задълженията по кредита към датата на сключване на съответното споразумение просрочени главница и лихви, както и редовна главница и лихви. С подписването на споразуменията страните са се съгласили задълженията по процесния кредит да бъдат „преоформени“ като към редовната непогасена част от главницата п о първоначаланото задължение /респ. по предхождащото допълнително споразумение/, да бъде прибавено задължението за просрочена главница, лихви и такси. В резултат на това „преоформяне“ в исковата молба ищецът сочи, че размерът на усвоената по кредита главница е нараснал на 32 245.16 евро. Срещу поемането на така преоформените задължения кредитополучателите имат правото на облекчен ред за погасяване на дълга за срок и при размер на вноските, допълнително уговорени между страните.

Разпечатката съдържа 31 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/134a8084-04a1-4f16-a90f-18d8e9f27f0d