Решение № 2027 от 30.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. Пловдив, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330204490 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0432001095/12.07.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Г. Д. Ч., ЕГН ********** от ...... са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз2539/17.12.210г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител адв. С. П., жалбоподателят Ч., моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.05.2023г., около 18:05ч., в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ – продължение пред пицария „Паладиум“, в посока на движение от север към юг, жалбоподателят Ч. управлявал л. а. „Хюндай“, модел „Гетс“ с номер на рама ***, който автомобил не бил регистриран по реда на Н aредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и съответно бил без регистрационни номера. Това било констатирано от свидетеля Ш. – полицай към 01 РУ при ОДМВР Пловдив, който спрял за проверка водача. За управлението на автомобил по път, отворен за обществено ползване, който автомобил не бил регистриран, св. Ш. съставил на Г. Ч. АУАН с бл. № 892912/06.05.2023г. за извършено нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДП. При предявяване на акта на нарушителят заявил, че няма възражения. Такива не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите по полицейската преписката били изпратени на РП Пловдив. Била образувана прокурорска преписка № 5745/2023г. по описа на РП Пловдив. След извършване на възложената проверка, с Постановление от 05.07.2023г. прокурор при РП Пловдив, на основание чл.199 и чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК и прекратил пр. преписка № 5745/2023г. по описа на РП Пловдив.

Препис от прокурорското постановление, ведно с преписката, били изпратени на Началника на 01 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив с оглед преценка за наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание на жалбоподателя Ч..

Въз основа на материалите по преписката и издаденото постановление на прокурор при РП Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, Началникът на 01 РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив издал атакуваното НП.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща материали по пр. преписка № 5745/2023г. по описа на РП Пловдив, документ за собственост, Заповед № 8121з–1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля В. Т. Ш..

Актосъставителят поддържа съставения от него АУАН, като в допълнение сочи, че процесният автомобил се е движил по бул. „Никола Вапцаров“, като на зала „Олимпиада“ е направил десен завой и е продължил към пицария 2

„Паладиум“, която се намира на бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ – продължение. След като с колегата му са спрели жалбоподателя, последният заявил, че малко преди това бил свалил колата от платформа и решил да я придвижи няколкостотин метра. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични, дадени добросъвестно и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и правото му по чл.44 от ЗАНН да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Времето, мястото и начинът на извършване на нарушението са отразени достатъчно подробно и ясно, че да дадат възможност на жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него. Ето защо всички възражения в този смисъл, направени в жалбата, съдът намира за неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване – в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ – продължение пред пицария „Паладиум“, л. а. „Хюндай“, модел „Гетс“, с номер на рама ***, който автомобил не е бил регистриран, въпреки забраната за такова управление. Следва да се посочи, че описаната фактическа обстановка не е била оспорена от жалбоподателя, нито са представени доказателства или направени искания за събирането на такива, които да оборят представените от административнонаказващия орган доказателства, като презумптивната доказателствена сила на акта съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП не бе разколебана.

Съгласно чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания: както МПС да е регистрирано, така и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

3

Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл.175 ал.3 от ЗДП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът „или“, доколкото както вече се посочи, нарушението ще е налично и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези.

В случая, отговорността на жалбоподателя е ангажирана по първото предложение – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като това е описано в НП както текстово в мотивната част, така и цифрово при посочването на правната квалификация при налагането на глобата. Така обстоятелството за непоставени регистрационни табели върху превозното средство изпълнява единствено изискването за посочване на всички констатирани факти при проверката /в този смисъл Решение № 2210/3.12.2020г. по к. а. н. д. № 2589/2020г. на Административен съд Пловдив, XXIII н. с./.

Съдът оцени като неоснователно и възражението, касаещо некоректно посочване на мястото на извършване на нарушението. Видно е, че като такова е посочено гр. Пловдив, с цитиран адрес - бул. „Цар Борис III-ти Обединител“, като е допълнително уточнено - продължение пред пицария „Паладиум“. Така посочено мястото на нарушението влиза в териториалната компетентност на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, а материалната и териториална компетентност на административнонаказващия орган следва от така изисканата и представена по делото оправомощителна заповед № 8121з– 1632/02.12.2021г. След служебно извършена проверка действително се установи, че така посоченото продължение на бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ е в посока зала „Олимпиада“ и след това е пицария „Паладиум“, което е доуточнено от актосъставителя в хода на съдебното следствие, но не е посочено в АУАН и НП. Последното макар и да е пропуск, то той е несъществен, доколкото очевидно не е довел до каквото и да е накърняване на правото на защита, като жалбоподателят е разбрал достатъчно ясно пред коя точно пицария „Паладиум“ се твърди, че процесното нарушение е извършено. Друг е въпросът, че така или иначе, посочването на населеното място е достатъчно, за да се изпълни изискването на ЗАНН за посочване на място на извършване на нарушението, а и управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е забранено навсякъде, нещо с което жалбоподателят е бил напълно запознат.

Тук следва да се посочи, че поставянето на изисквания от ЗАНН за съдържание на АУАН и НП не е самоцел. То има за цел да гарантира правото на санкционираното лице, като по-слаба по правило страна в това производство, да разбере какво нарушение се твърди да е извършило. Ето защо и преценката дали е налице нарушение следва да се извърши именно през призмата на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило. Настоящият съдебен състав намира, че 4 отговорът на конкретния въпрос в случая е положителен, поради което и това възражение не се сподели от настоящия съдебен състав.

Правилно наказващият орган е преценил, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. За да обоснове този извод съдът на първо място взе предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДП, която въвежда забрана за прилагане на чл.28 и 58г от ЗАНН при извършени нарушения по ЗДП. На второ място касае се нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид. Напротив, същото разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради което не би могло да се квалифицира като маловажен случай.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

При този изход на спора право на разноски съгласно нормата на чл.63д ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче същата не е изявила претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказала заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат.