Решение № 17 от 25.03.2022, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Берковица, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20211610200317 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на ЦВ. П. КР. от гр................. и с ЕГН ********** против Наказателно постановление №21-0243-001126 от 12.11.2021 г. на ВПД Началник на РУП-гр.Берковица, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,както и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като излага подробни доводи за недоказаност на нарушението.В съдебно заседание лично доразвива доводите,изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е приел за установено, че на 06.11.2021 г. в 02.50 ч. в гр. Берковица на кръстовището на ул.“Мрамор“ и ул.“Елин Пелин“ с посока на движение от жк „Заряница“ към ул.“Мрамор“ водачът е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с регистрационен №М1532ВХ,собственост на П.А.К с ЕГН **********, като при движението си с несъобразена скорост не успява да спре при приближаване на Т-образно кръстовище и да продължи наляво или надясно ,навлиза в него и се блъска в дворна врата на частен дом на ул.“Мрамор“ №3.От удара се откачва дясната част на вратата и удря в задната част паркирания л.а. „БМВ Х5“ с рег.

№М9327ВТ като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила и на входната врата.Водачът не остава на мястото на произшествието и не уведомява компетентната служба на МВР и собствениците на имота и автомобила.

При така установената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв.,както и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия е наложил административно наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение ,която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки се с атмосферните условия, условията на видимост да е създал непосредствена опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност 2 да е причинил ПТП.Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е нарушил следната материална разпоредба – чл.20 ал.2 от ЗДвП, а административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата разпоредба.

Съществен съставомерен елемент при това адм.нарушение с оглед на ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая ,обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от К. като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на конкретна величина на скоростта, необосновано актосъставителят и наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема, че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП изобщо не е доказано и правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е установена изобщо скоростта, за да се прави извод,че същата е несъобразена.

Задължително,за да се приеме,че скоростта на движение на едно превозно средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на движението. При това положение само на това основание следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК..

На следващо място,съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите страдат от пороци и са незаконосъобразно издадени.

Нито от акта, нито от наказателното постановление става ясно причината за ПТП и каква е била скоростта на автомобила. Липсва извършен оглед на местопроизшествието, за да се установят причините за ПТП.Съставен е и е приложен протокол за ПТП, в който е отразено схематично местопроизшествието,но това е станало единствено по данни на водача,тъй като други свидетели очевидци не е имало.

3

Съдът намира , че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено от съда. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а не на последно място е рефлектирало и върху възможността вмененото на жалбоподателя нарушение да може да бъде доказано в хода на административно-наказателното производство.

Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са установили нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-транспортното произшествие.

Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се установява с категоричност , тъй като двамата свидетели не се явяват,за да потвърдят отразените в АУАН констатации.Поради това никой не е възприел извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско предположение.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

4

Водим от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Р айонен съд гр.Берковица

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление №21-0243-001126 от 12.11.2021 г. на ВПД Началник на РУПгр.Берковица, с което на ЦВ. П. КР. от гр................. и с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,както и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред

Административен съд – Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5