Решение № 5064 от 23.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5064 гр. С., 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110156779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 30.01.2023 г. сключили с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1235351, по силата на който получил сумата от 500 лв., която следвало да върне в срок от 21 дни, ведно с лихва – 2,35 % (11,75 лв.) при ГПР - 49,74 %, или общо 511,75 лв. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в полза на дружеството – кредитодател, за което на ищеца била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 108,25 лв. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасил всички задължения по договора. Ищецът счита, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 10, ал. 1, вр. чл.

22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и поради нарушение чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а с уговарянето на възнаграждение за поръчител се нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищеца посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвеждат потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволяват да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на 1 чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Счита, че е заплатил без основание сумата от 5 лв., въз основа на нищожна клауза за поръчителство. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 1235351 от 30.01.2023 г. е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Multitude bank“ в полза ответника, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частична претенция от 108,25 лв. – заплатена въз основа на нищожна клауза за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Оспорва поръчителството от „Multitude bank“ да е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, ч е „Multitude bank“ е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като същият е увеличен до сумата от 108,25 лв. – предявен в пълен размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г. се установява, че на 30.01.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД, като заемодател, и В. С. С., като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало в заем на ищеца сумата от 500 лв., със срок на заема от 21 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 20.02.2023 г.

Предвидено е, че заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 2,35 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,74 % и общ размер на всички плащания – 511,75 лв., която сума включва и възнаградителна лихва в размер на 11,75 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в 2 който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Ф.Б.“ ЕООД, публично достъпни на интернет страницата на ответника – https://process.ferratum.bg/sites/ferratum.bg/files/gtc_ml.pdf.

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Фератум България“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В т. 5.4. е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем (т. 5.5.). Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен поръчител или гарант.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство) от 30.01.2023 г., сключен между В. С. С., като клиент, и „Multitude Bank” p. l. c., със седалище и адрес на управление в М., СТ „Бизнес Център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, като гарант, което дружество се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на В. С. С. спрямо заемодателя „Ф.Б.“ ЕООД по сключения договор за заем № 1235351. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция В. С. С. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 108,25 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договора за гаранция ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в Общите условия. Съгласно т. 16.2. от Общите условия, в случай, че дружеството заемодател получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството, същото има право (а) в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателя на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя или (б) в случай, че не успее да идентифицира за кого е плащането – да се свърже със заемателя и да го уведоми за полученото плащане.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което при преценката му по реда на 3 чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че по Договора за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г. ищецът В. С. С. е усвоил сумата от 500 лв., на 30.01.2023 г. с разписка за получени суми в брой № 0700017793365005 от „Изипей“ АД. На 03.02.2023 г. ищецът е изплатил в полза на ответното дружество (по сметка на „Ф.Б.“ ЕООД) сума в размер на 620 лв., с което са погасени както следва: 500 лв. – главница, 11,75 лв. – договорна лихва и 108,25 лв. – такса гаранция. Вещото лице е изчислило, че с включена договорна лихва и такса гаранция (поръчителство) ГПР по процесния договор за заем е в размер на 417,14 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г., евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г., и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 108,25 лв. – заплатена при начална липса на основание такса за поръчител, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за заем (кредит) с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона – ЗПК; наличие на посочената клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето лице, която клауза противоречи на императивни норми на закона – ЗПК и/или има неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно сключването на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1235351 от 30.01.2023 г. с описаното в исковата молба съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 500 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на заема чрез поръчителство. По делото не е спорно, че ищецът е усвоил заемната сума.

Процесният договор за предоставяне на финансови услуги ( з а е м и ) има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата 4 на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки.