Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 623 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 526/2024
Вид
Определение № 623
Подписан
07.03.2024
В сила
07.03.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 275 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500526 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 275 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 чрез адв. Л. М. против заповед № 8071 за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК от 28.11.2023г., издадена по ч. гр. д. № 14322 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта за разноските.Счита се, че в тази част разпореждането за издаване на заповед за изпълнение е неправилно, тъй като при частично отхвърляне на заявлението, адвокатското възнаграждение не следвало да бъде намалявано под определения минимум в Наредба № 1/09.07.2024г. на ВАС.

С отговора на частната жалба се изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна.

Частната жалба е допустима – подадена е от лице с правен интерес, в установения от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Със заявление вх. № 87947/02.10.2023г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, подадено чрез Адвокатско дружество „.....................................“, е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против К. Е. С., ЕГН **********, общо за сумата от 1377, 49 лева, включваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, неустойки за прекратяване на договора по вина на абоната, лихви за забава.Претендирани са и разноски – 25 лв. ДТ и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Заповед по чл. 410 от ГПК е издадена за вземане общо в размер на 415, 37 лева и допълнително 321, 86 лева, съгласно разпореждане за допълване № 4657 от 14.02.2024г., съответно заявлението е отхвърлено за част от претендираните вземания в общ размер 677, 21 лева.

При тези данни и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя се дължат разноски 1 съобразно уважената част от заявлението, като в тази хипотеза съдът не е обвързан от минимален размер по отношение на адвокатското възнаграждение, а въведения от законодателя принцип е за съразмерност.

В случая заявлението е уважено до общия размер от 737, 23 лева, съотв. е отхвърлено до общия претендиран размер от 1377, 49 лева, или за разликата от 640, 26 лева. Изчислени по съразмерност разноските за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от заявлението са в размер от 256, 68 лева.

Предвид гореизложеното заповедта по чл. 410 от ГПК следва да бъде изменена, като се присъди допълнително и сумата от 231,05 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство. За настоящето производство следва да се присъди сумата от 15 лв. ДТ. Претендираните разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, не следва да бъдат присъждани.Съгласно практиката на ВКС в тази насока /напр. определение № 393/17.09.2018г. по ч. гр. д. № 2845/2018г., IV гр. о., определение № 345/21.05.2015г. по ч. гр. д. № 2664/2015г., IV гр. о. и др./, в производството по разноските страните не си дължат разноски.В това производство /относно дължимостта и размера на разноските/, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ заповед № 8071 за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК от 28.11.2023г., издадена по ч. гр. д. № 14322 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта за разноските, като РАЗПОРЕЖДА длъжникът К. Е. С., ЕГН ********** от гр. ....................................................., да заплати допълнително на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш 1“, Община Столична и сумата от 231,05 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за проведеното заповедно производство.

ОСЪЖДА К. Е. С., ЕГН ********** от гр. ....................................................., да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш 1“, Община Столична, сумата от 15 лева – разноски за ДТ за настоящето производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3