Решение № 328 от 09.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Стара Загора, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530103683 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД София твърди в исковата си молба, че на 09.06.2019 г. ответницата *** е сключила Договор за потребителски кредит № 324441 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 900 лв., която се съгласила да върне 16 броя вноски, всяка от по 178.00 лв., в срок до 09.10.2020 г., когато е падежа последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.93 %.

Твърди, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените общи условия и Договор за паричен заем № 324441 на 09.06.2019 г. по безспорен начин се установява сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

1

Излага, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Счита, че дори съдът да не приеме, че договора не е сключени по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответницата *** не е изпълнила в срок задълженията си по процесния договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му, като към настоящия момент задължението все още не е погасено.

На следващо място излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Счита, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на 2 вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като цитира практика на ВКС в тази насока.

Предвид наведените по делото факти и обстоятелства счита, че съдът следва да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2546/2024 г., а именно сумата в общ размер от 1472.54 лв., формирана както следва: главница в размер на 900 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 327.16 лв. за периода от 09.06.2019 г. до 09.10.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 245.38 лв. за период от 09.10.2020 г. до 30.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По отношение на претендираната сума за лихва за забава излага, че тя представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Излага още, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1472,54 лв., формирана както следва: главница в размер на 900 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 327,16 лв. за периода от 09.06.2019 г. до 09.10.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 245,38 лв. за период от 09.10.2020 г. до 30.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно 3 изплащане на вземанията. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

Ответницата ***, чрез назначения особен представител представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който взема становище, че така предявения иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва представителните права на ***, като излага аргументи в подкрепа на оспорването.

Оспорва твърдението, че на 09.06.2019 година *** е сключила Договор за потребителски кредит № 324441 със „Сити Кеш“ ООД, при посочените в исковата молба условия, както и че приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 324441 на 09.06.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Счита, че при сключване на договора не са изпълнени изискванията на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК.

Оспорва всички твърдения и правни изводи, изложени в исковата молба относно съществуването на заемно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответницата ***.

Оспорва твърденията, че ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. от „Сити Кеш“ ООД вземанията към Длъжника по описания договор за потребителски кредит като счита, че между ответника и третото лице „Сити Кеш“ ООД не са възниквали и не съществуват твърдените правоотношения, съответно не е налице вземане спрямо ответника, с кредитор третото лице „Сити Кеш“ ООД, при което твърденият договор за цесия е нищожен, поради липсата на предмет.

Оспорва твърдението, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, тъй като такъв договор никога не е възниквал между сочените лица.

Намира за неотносими съжденията на ищеца относно връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника. Счита, че в действителност, ответникът никога не е уведомяван по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за твърдяната цесия, което кореспондира изцяло с факта, че не е налице вземане спрямо ответника, при което да може на бъде извършена цесия на вземане, което не съществува.

Счита така предявения иск за главница и лихви за изцяло неоснователен, като моли същият да бъде отхвърлен от съда.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.дело №2546/2024г. по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по 4 чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №1360 от 17.06.2024г., с която е разпоредил длъжникът *** да заплати на кредитора „АПС Бета България” ЕООД София следните суми: сумата от 900 лв. главница за неизпълнено задължение по Договор за паричен заем Кредирект №324441/06.09.2019г., с 327,16 лв. договорна лихва за периода 09.06.2019г. до 09.10.2020г., с 245,38 лв. законна лихва за периода 09.10.2020г. до 30.05.2024г. и законна лихва върху главницата от 07.06.2024г. до изплащане на вземането. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: Договор за паричен заем Кредирект №324441/06.09.2019г.; Общи условия; разписка за извършено плащане в полза на ответника от 09.06.2019г.