Определение № 868 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 868 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002900830 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МАРК 1“ ЕООД, ЕИК 119665627, гр. София, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 392 от 29.12.2022 г. по в. т. д. № 612/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 215 от 03.06.2022 г., постановено по т. д. № 792/2021 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от дружествотокасатор срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, при участието на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК 000649348, гр. София, като трето лице - помагач на ответника, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на дължима и незаплатена преференциална цена по Договор № 176 от 30.08.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник ВяЕЦ „Храброво 2“ както следва: през м. септември 2018 г. в размер на 36 544.46 лв. с ДДС, фактурирана с Дебитно известие № 296/30.11.2018 г. към Фактура № 293/11.10.2018 г., със съответно обезщетение за забавеното изплащане на това задължение за периода 16.12.2018 г. – 16.11.2021 г. в размер на 10 831.43 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г., до окончателното плащане, и през м. октомври 2018 г. в размер на 162 449.90 лв. с ДДС, фактурирана с Дебитно известие № 297/30.11.2018 г. към Фактура № 295/12.11.2018 г., със съответно обезщетение за забавеното изплащане на това задължение за периода 16.12.2018 г. – 16.11.2021 г. в размер на 48 148.27 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.11.2021 г., до окончателното плащане.

1

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално – неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е обоснована с доводи, че първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, са допуснали нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС са отказали да спрат производството по делото до приключване на висящ пред административен съд преюдициален спор от значение за правилното решаване на спора. Неправилността на решението е аргументирана с доводи, че въззивният съд погрешно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015 г. върху механизма за заплащане на цената на произведена от ВяЕЦ електрическа енергия и е приложил неправилно последиците от отмяната на решение СП1/31.07.2015 г. на КЕВР; че въззивният съд неоснователно е отказал да се произнесе по валидността на решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР по реда на чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК; че въззивният съд не е взел предвид установената преди законодателната промяна практика в отношенията между страните, съобразена с чл. 16, ал. 4 от Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 176/30.08.2011 г., за последователно прилагане и на двете преференциални цени, определени с т. 7 и т. 8 на приетото от ДКЕВР Решение № Ц-18/20.06.2011 г.; че въззивният съд не е обсъдил твърденията за неизпълнение на задълженията на ответника по договора за изкупуване на електрическа енергия и не е изложил подробни мотиви за отхвърляне на исковете.

Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд: 1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на индивидуален административен акт (ИАА), който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?; 2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на акта? Ако отговорът е положителен, то в обхвата на косвения съдебен контрол съдът длъжен ли е да вземе предвид всички възражения относно незаконосъобразността на административния акт и следва ли служебно да 2 провери налице ли са всички основания за незаконосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК; 3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно (ex lege) правомощие на съда?; 4. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на ИАА и/или да спре търговския спор на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на административното дело по проверка законосъобразността на административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение, и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му? и 5. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?

По отношение на първия формулиран в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос се поддържа наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че възприетата от въззивния съд липса на преюдициалност на административното производство по обжалването на административен акт, който е елемент от фактическия състав на търговското правоотношение, е извод, който е направен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 410 от 27.09.2019 г. по ч. т. д. № 1813/2019 г. на I т. о., определение № 40 от 18.01.2018 г. по ч. т. д. № 2586/2017 г. на I т. о. и определение № 25 от 10.01.2013 г. по ч. гр. д. № 795/2012 г. на IV г. За всички останали въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано със значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а така също и поради липсата в практиката на ВКС на ясно и точно разрешение на поставените въпроси.

Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в касационната жалба се сочи вероятна недопустимост на въззивното решение – чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, с доводи, че въззивният съд е постановил решението си при наличие на процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, а именно – основание за спиране на делото до приключване на преюдициално производство пред административен съд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК становища за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, както и за неговото обезсилване/отмяна са изразени в постъпили писмени отговори от „Енерго-Про Продажби“ АД и „Национална електрическа компания“ ЕАД, 3 чрез процесуалните им пълномощници. Ответникът по касация претендира и присъждане на сторените разноски за настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Апелативен съд – Варна е приел, че произведената от ищеца „МАРК 1“ ЕООД чрез собствената му ВяЕЦ „Храброво 2“ електрическа енергия за м. септември и м. октомври 2018 г. е заплатена изцяло от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД в съответствие с уговорките в сключения между страните договор от 30.08.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия и действалата през исковия период правна уредба, поради което ответникът не дължи претендираната с предявените срещу него осъдителни искове цена, ведно с обезщетение за забавено плащане.

От фактическа страна по делото не е имало спор, че между ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяем източник, и ответника – лицензиран краен снабдител на електрическа енергия, е сключен договор № 176 от 30.08.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала (ВяЕЦ „Храброво 2“), по цена, установена с решения на ДКЕВР, като предвид обвързаността на договора от нормирането на цените и предварителното прогнозиране на производството, страните изрично са предвидили, че до достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа енергията се изкупува по по-високата преференциална цена, а след този праг цялото производство до края на годината се тарифира по втората по-ниска, но пак нормирана, преференциална цена. Като безспорно въззивният съдебен състав е посочил и обстоятелството, че към м. септември 2018 г. централата на ищеца е достигнала нетно специфично производство от 1 907 КВтч, като произведената електроенергия за този месец е изкупена с две фактури по цена 191 лв. за първите 592.392 МВч и по цена от 12.9466 лв. за излишъка от 171.037 МВч, а цялото количество за следващия месец е фактурирано като излишък и тези стойности (фактури № 264/30.09.2018 г., 293/11.10.2018 г. и 295/12.11.2018 г.) са били изплатени изцяло. Тъй като работата на централата е продължила и през следващия месец били достигнати 2 250 ефективни часове работа, без да се надхвърли количеството на НСП от 2 139 КВч за подълго работещи централи, производителят остойностил по преференциалната цена 178.0534 лв. вече доставения излишък и издал дебитни известия за спорните горници 36 544.46 лв. с ДДС и 162 449.90 лв. с ДДС вече получени за тези два месеца цени (ДИ № 296/30.11.2018 г. и ДИ № 297/30.11.2018 г.).

Въз основа на тези неоспорени факти, въззивният съд е приел, че 4 отношенията между страните са възникнали при действието на нормативна уредба (ЗЕВИ в сила от 03.05.2011 г.), която е претърпяла промени, и спорът се концентрира върху влиянието на новата законодателна концепция върху заварения регулиран пазар на ел. енергия и конкретно върху специалните преференции, насърчаващи производството на енергия от възобновяеми източници. Посочил е, че дългосрочният договор за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници е сключен по преференциални цени за изкупуване, определени с акт на държавния регулатор според производителността на съответния енергиен обект. С цитираното в него Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР (действащо и в процесния период на 2018 г.), са въведени диференцираните тарифи, като повисоката (посочена в процесните фактури) цена от 191 лв. съответства на изкупна цена за работещи по-кратко (до 2 250 ефективни часа годишно) централи, а по-ниската 173.06 лв. за обекти с по-дълъг производствен капацитет (работещи повече от 2 250 часа).